Решение № 10190 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Магия 2004ЕООД срещу решение 9/05.01.2021 г., постановено по адм. д. 1235/2020 г. по описа на Административен съд Бургас (АС-Бургас). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че неправилно e като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и при условията на необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено оспореното Уведомително писмо изх. 01-2600/5827/02.10.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 9/05.01.2021 г., постановено по адм. д. 1235/2020 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Магия 2004 ЕООД против Уведомително писмо 84/Подмярка 4.2 с изх. 01- 2600/5827/02.10.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е извършена корекция на проектобюджета и са приети за недопустими за финансиране част от заявените разходи в размер на 67 233,90 лв. по проектното предложение с идентификационен BG06RDNP001-4.001-0129 в ИСУН по процедура чрез подбор BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (ПРСР 2014-2020). Административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е действителен акт, издаден при правилно приложение на материалния закон и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка АС-Бургас е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение. Законосъобразно АС-Бургас приема, че оспореното пред него уведомително писмо е действителен административен акт като при издаването му са спазени изискванията за форма и административнопроизводствени правила. По делото не е налице спор относно компетентността на издателя на административния акт, който е упражнил свои законови правомощия след надлежно сезиране. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на АС-Бургас относно спазването на изискванията за форма при издаване на уведомителното писмо. Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК писменият административен акт трябва да съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. В случая видно от съдържанието на оспореното пред първата инстанция писмо то включва всички описани реквизити, включително и по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неправилното озаглавяване на административния акт като уведомително писмо вместо нормативното изискване органът да се произнася със заповед, не би трябвало да се разглежда като съществено нарушение на формата, защото от значение е съдържанието на волеизявлението, което в конкретния случай е ясно и недвусмислено. Фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясни и непротиворечиви като кореспондират със събраните в административното производство доказателства и приложимия закон. По повод заявление на Магия 2004ЕООД с проектно предложение за безвъзмездно финансиране по процедура чрез подбор BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти, мярка 4 Инвестиции в материални активи, от ПРСР 214-2020 изпълнителният директор на ДФЗ уведомява касационния жалбоподател за включване на неговото предложение в списъка на предложените за финансиране с одобрен размер на безвъзмездна финансова помощ 1905649,50 лв., представляващи 50% от одобрените финансови разходи. Изрично в оспореното пред АС-Бургас писмо се конкретизира, че размерът на одобрените финансови разходи, за част от които се предоставя безвъзмездна финансова помощ, са определени чрез корекция на предложения проектобюджет. Размерът на заявения за финансиране разход, който е приет за недопустим е индивидуализиран с конкретна стойност (67233,90 лв.) и е напълно ясно неговото предназначение закупуване на сграда. Този разход е посочен като отделна позиция в бюджета на проекта и неговото извършване преди подаване на предложението се установява от събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице Арабаджиева обосновано решаващият съд е приел за установено, че на 17.02.2017 г. (нотариален акт 2053/07.12.2017 г.) Магия 2004ЕООД е закупило Плодосушилня Пиперова фабрика и е заприходило придобития имот в инвентарната си книга на дълготрайни материални активи по данъчната му оценка 67233,90 лв. Извършването на този разход за закупуване на сградата, в която ще се осъществява проекта преди подаване на проектното предложение е причината да бъде определен като недопустим и тя е ясно и недвусмислено посочена в уведомителното писмо (последния ред на четвъртия абзац от текста). Моментът на извършване на разходите е въведен като условие за тяхната допустимост в т. 5, на Раздел 14,2 Условия за допустимост на разходите от Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020 г. Именно несъответствието на част от заявените за финансиране разходи в проектопредложението на Магия 2004ЕООД с това условие е описано в оспорения административен акт с посочване на номерацията и съдържанието на правилото. В този смисъл е неоснователно оплакването, че атакуваният отказ е бланкетен. Според цитираната точка дейностите и разходите по проекта, с изключение на разходите по т. 11 от Раздел 14.1 Допустими разходи, са допустими, ако са извършени след подаване на проектното предложение. В т. 11 от Раздел 14.1 са описани само разходи, свързани с проекта, в т.ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за икономическа устойчивост на проекти, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на проектното предложение, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1 10. Разходите за придобиване на сгради са включени в т. 1 на Раздел 14.1, според която са допустими разходите за изграждане, придобиване и модернизиране на сгради и други недвижими активи, свързани с производството и/или маркетинга, включително такива, използвани за опазване компонентите на околната среда. От съвместното тълкуване на цитираните правила следва, че по принцип подобни разходи са допустими, но трябва да отговарят и на условията за допустимост, изброени в Раздел 14.2. В случая предложението Магия 2004ЕООД е за дейности, които отговарят на условията за допустимост по Раздел 13.2, заявеният за финансиране разход е допустим по т. 1 на Раздел 14.1, отговаря и на условията за допустимост като размер (т. 6 на Раздел 14.2 относно данъчната оценка на недвижимия имот), но не съответства на условието за допустимост по т. 5 от Раздел 14.2, а именно да са извършва след подаване на проектното предложение. Тези факти са установени в административното производство при спазване на специфичните процесуални правила за процедурата по подбор и са описани точно в уведомителното писмо от 02.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че по този начин административният акт е достатъчно мотивиран и са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, според което съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В производството пред АС-Бургас са събрани всички ангажирани от двете страни по спора писмени доказателства и е допусната съдебна експертиза. Писмените доказателства и заключението на вещото лице са приети без да бъдат оспорени, поради което е напълно неясно възражението на Магия 2004ЕООД, че съдът не е следвало да ги кредитира. В касационната жалба са изложени фактически обстоятелства, които не са били спорни по делото и тяхното изрично установяване не променя крайния правен извод за наличие на основание за одобряване на проекто предложението на Магия 2004ЕООД, но с корекция в проектобюджета поради недопустимост на част от включените разходи. Оплакванията в касационната жалба за несъответствие с целта на закона на оспореното уведомително писмо съставляват основания за оспорване по чл. 146, т. 5 от АПК, а не обуславят касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Въпреки това трябва изрично да бъде посочено, че липсват твърдения и доказателства, от които да се установява противоречие с целта на закона. Доводите в този смисъл, изложени в касационна жалба са относими към спазването на материалния закон, каквато проверка е осъществена от първата инстанция и настоящият съдебен състав я намира за правилна. При условията на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК мотивите на АС-Бургас в тази част се споделят изцяло и не се налага да бъдат отново подробно обосновавани. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,