Решение № 4538 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15678/2013 г.

Решение № 4538 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15678/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Общински съвет-Варна против решение № 2280/23.09.13 г. по адм. д. № 535/13 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Магдалена Анчева Вуцова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустима и като я разгледа по същество, прие следното: С обжалваното решение Административен съд-Варна е уважил оспорването на Магдалена Анчева Вуцова срещу Решение № 552-6/26,27.07.12 г. на Общински съвет Варна за одобряване на основание чл. 16, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на ПУП-ПУР на ж. к. "Изгрев", гр. Варна в частта относно поземлен № 1603 - улица между осови точки 971-972-484. За да отмени административния акт в тази му част, съдът е приел, че отменената улична регулация е неикономична и е възможен друг, по-целесъобразен вариант. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка и възприетите въз основа на доказателствата по делото правни изводи са в съответствие с материалния закон. Видно от графичната част уличната регулация е проектирана през имота на оспорващата така, че след прокарване на улицата извън имота - през улицата от юг- остава маломерна част от него. Тази част не би могла да бъде обособена и ползвана самостоятелно, което прави разработката нецелесъобразна. С писменото заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните и включено процесуално законосъобразно в материалите по делото, е доказана възможност за проектиране на улицата във вариант, по-благоприятен за имота на оспорващата, при което интересите на собствениците на имотите в южна посока не биха били засегнати в степен по-голяма от необходимото за целта на закона - създаване на гаранции за устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Отделянето на неизползваем остатък от имота е в явен дисонанс с тази цел, предвид което и с оглед възможността за друго решение и за баланс с интересите на собствениците на останалите засегнати от уличната регулация имоти, изводът за незаконосъобразност на уличната регулация в процесната й част се явява правилен. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни, тъй като съдът е възприел решаващия си извод в унисон с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК от една страна, а от друга отмяната на уличната регулация в обжалваната й част и проектирането на нова не се явява в нарушение изискването за целесъобразност от гледна точка икономичността на предвижданията за целия квартал. С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Независимо от резултата на касационната проверка претенцията на ответницата Вуцова за присъждане на разноски е неоснователна. Деловодните разноски включват заплатените държавни такси, депозити по допуснати експертизи, за призоваване на свидетели, адвокатско възнаграждение и пр., но не и транспортните разходи. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение,