Решение № 345 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2009 г.

Решение № 345 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иън Джеймс Пайл, със съдебен адрес гр. Варна, ул. "Христо Самсаров" № 35, ет. 1, ап. 1 срещу решение № 500 от 7.08.2009 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 318/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, и необосновано. Съдът неправилно е приел, че за да се извърши категоризация на предоставяните от касатора самостоятелни стаи от собствения му апартамент е необходимо той да представи удостоверение за вписване в Търговския регистър. Съдът не е отчел, че съгласно чл. 2, т. 3 от Търговския закон той не се счита за търговец и има законово право да отдава под наем самостоятелни стаи от жилището си. С оглед на това съдът неправилно, в противоречие с материалния закон, е приел, че отказът на административния орган да категоризира самостоятелните стаи на касатора без представянето на удостоверение за вписване в търговския регистър е законосъобразен. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените поделото разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Банско, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Съдът всестранно и обосновано е обсъдил доказателствата по делото. Правилно е приел, че искането на касатора за категоризиране на самостоятелни стаи в апартамент в гр. Банско като туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма за развитие на туристическа дейност следва, по силата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР), да бъде придружено с удостоверение за вписване в търговския регистър. Правилен е изводът на съда, че удостоверението за вписване е доказателство за изпълнение на материалноправните предпоставки на Закона туризма за определяне на категория и липсата му е фактическо и правно основание за отказ от категоризация. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Съдът е обсъдил писмените доказателства и е направил правилни правни изводи по отношение на заявлението по чл. 7, ал. 1 от НКСПМНЗХР и императивното изискване визирано в ал. 2, т. 1 на същата разпоредба. С оглед на това е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заявлението по чл. 7, ал. 1 от НКСПМНЗХР е подадено от касатора като физическо лице с искане за категоризиране на апартамент в комплекс в гр. Банско като туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма с цел развитие на туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от същия закон. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за туризма и чл. 5 от НКСПМНЗХР субектите, които могат да развиват туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2, предложение първо от Закона за туризма, са търговци, по смисъла на Търговския закон или юридически лица, които имат право по силата на друг закон да извършват стопанска дейност. С оглед на това е приел, че изискваното от чл. 7, ал. 2, т. 1 от НКСПМНЗХР актуално удостоверение за вписване в търговския регистър е доказателство за изпълнение на материалноправните предпоставки на Закона за туризма за определяне на категория. Непредставянето в срок на исканото от нормативния акт доказателство - удостоверение за вписване в търговския регистър, се субсумира в хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от НКСПМНЗХР, поради което законосъобразно административният орган е постановил отказ за категоризация. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. По делото няма спор за факти. Фактическата обстановка е установена от съда правилно и е безспорна. Не се спори, че жалбоподателят е собственик на апартамент в комплекс в гр. Банско. В качеството си на физическо лице е поискал категоризация на апартамента си с цел осъществяване на туристическа дейност. Видно от приложеното по делото заявление искането е за категоризация на апартамент, а не на самостоятелни стаи от него. Не се спори по делото, че касаторът не обитава апартамента - не е адресно регистриран на адреса на обекта, предмет на искането за категоризация. При така установената фактическа обстановка спорен по делото е единствено въпросът - необходимо ли е касаторът да е регистрирано по Търговския закон лице, за да бъде категоризиран апартаментът, който иска да предоставя за извършване на туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма - хотелиерство? Касационният жалбоподател иска да извършва хотелиерска дейност в притежавания от него апартамент. Хотелиерството е туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма хотелиерска дейност може да извършва само лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност. Изключение от това правило е разпоредбата на чл. 2, т. 3 от Търговския закон съгласно, която не е търговец лице, което извършва хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваното от него жилище. Видно от доказателствата по делото касационният жалбоподател не обитава апартамента и не иска да предоставя стаи в него, а иска да осъществява хотелиерска дейност чрез целия обект - апартамент. Нормата на чл. 2, т. 3 от Търговския закон е изключение от общото правило и разширителното й тълкуване е недопустимо. С оглед на това касаторът не попада в кръга на лицата, които могат да извършват хотелиерски услуги без да са регистрирани като търговци. С оглед на горното съдът правилно е приел, че с непредставянето от страна на касационния жалбоподател на исканото от чл. 7, ал. 2, т. 1 от НКСПМНЗХР актуално удостоверение за вписване в търговския регистър на лицето или документ, че юридическото лице има право да извършва стопанска дейност по силата на друг закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, не е налице изискуемата от закона предпоставка за извършване на туристическа дейност - хотелиерство. Щом лицето не отговаря на законовите изисквания за осъществяване на дейност няма законово основание да се извърши категоризация на обекта, в който той иска да извършва тази дейност. В съответствие с това съдът правилно е приел, че постановеният от кмета на община Банско отказ е законосъобразен. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът е следвало да отчете, че искането е за предоставяне на самостоятелни стаи в обитавано жилище. Видно от приложеното по делото заявление за категоризация в графа 5.1. "Средство за подслон или място за настаняване, подлежащо на категоризация" е посочен апартамент, а не самостоятелни стаи от него. Нито съдът, нито административният орган могат да променят волята на заявителя. Но дори и да се приеме твърдението на касатора, че отдава самостоятелни стаи, то безспорно не е налице другото кумулативно изискване на чл. 2, т. 3 от Търговския закон - жилището да се обитава от касатора. С оглед на това не може да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е приложима разпоредбата на чл. 2, т. 3 от Търговския закон и поради това неприложима разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма, следователно неприложима и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НКСПМНЗХР. Ирелевантни за правилността на обжалваното решение са твърденията на касатора за различната практика на общините в страната по прилагането на НКСПМНЗХР, както и твърденията му за добросъвестност. Предмет на административното производство е преценката за наличието или отсъствието на нормативно определените изисквания за категоризацията на посочените от касационния жалбоподател обекти, а не преценката на неговото субективно отношение към тази дейност. Видно от изложеното твърденията на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на съдебното обжалване следва да бъде оставено без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,