Решение № 4735 от 17.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Димитров от [населено място], чрез адв.С. Мандиков против Решение 344 от 19.11.2021 г. по адм. дело 562 по описа за 2021 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1012-04-124#1/20.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново. Изложените доводи за необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и на административнопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Велико Търново е представил писмен отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С Решение 344 от 19.11.2021 г. по адм. дело 562 по описа за 2021 г. на Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на К. Димитров против Решение 1012-04-124#1/20.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане 2112-04-205#2/17.06.2021 г. на ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване") в ТП на НОИ Велико Търново, с което на Димитров е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е инвалидизиран с Експертно решение (ЕР) 3970 от 14.12.2020 г. на ТЕЛК Общи заболявания и му е определена 80% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 04.09.2017г. След преценка на трудовия стаж е установено, че общият трудов стаж възлиза на 2 г. 5 месеца и 25 дни. Направен е окончателен извод, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените от съда изводи, че правилно е отказано отпускането на пенсия по чл. 74 от КСО. К. Димитров е подал заявление 2112-04-205 от 19.04.2021 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е приложил и Експертно решение (ЕР) 3970 от 14.12.2020 г. на ТЕЛК Общи заболявания с водеща диагноза [диагноза] и определена 80% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 04.09.2017г. Към последната дата лицето има навършени [възраст] и и е имал осигурителен стаж - 2 години 6 месеца и 26 дни. До датата на подаване на Заявление 2112-04-205 от 19.04.2021 г. е придобил допълнително осигурителен стаж - 2 години 6 месеца и 25 дни. С Разпореждане 2112-04-205#2/17.06.2021 г., ръководителят на "ПО" в ТП на НОИ Велико Търново е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като лицето няма 3 години трудов стаж до датата на инвалидизирането. Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ Велико Търново, като по-горестоящият административен орган с Решение 1012-04-124#1/20.08.2021 г. е оставил без уважение жалбата на К. Димитров. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл.74, ал.1, т.3 от КСО, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, 3 години, до навършването на 30 години. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми и е установил, че до датата на инвалидизирането на Димитров 04.09.2017г., той е имал придобит осигурителен стаж 2 години, 6 месеца и 26 дни. Съдът правилно е счел, че изискуемият стаж следва да е придобит преди датата на инвалидизирането, като придобитият осигурителен стаж след 04.09.2017г. е ирелевантен за отпускането на инвалидна пенсия. Изложените в касационната жалба доводи, за наличието на предпоставките за промяна на дата на инвалидизиране визирана в ЕР, според настоящия съдебен състав излизат извън предмета на спора на настоящото производство. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,