Решение № 5678 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2016 г.

Решение № 5678 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез пълномощник ст. юриск. М. Л. -Титова, против решение № 667 от 8.04.2016 г. по адм. д. № 2599/2014 г. на Административния съд - Б., Дванадесети състав. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение при издаване на акта, след като в административното производство са извършени административни проверки и проверка на място и са установени "двойно застъпени площи", като в случая при представяне на спорния договор № 27 от 10.05.2012 г. административния орган правилно е приел, че е налице валидно облигационно отношение между страните, тъй като не е негово задължение да проверява дали представяните договори са сключени от правосубектни лица. Излага, че не може да бъде споделен изводът на съда, че срока на горепосочения договор е изтекъл, тъй като е бил сключен за една стопанска година, т. е. от 1.10.2012 г. до 1.10.2013 г. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение Ответникът - "Е. Р." ЕООД, гр. Б., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че решението е правилно и законосъобразно. Излага, че административният орган е следвало да проведе производство по отстраняване на застъпванията, съобразно чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. и като не е извършил това се е стигнало до неправилно отразяване на двойно декларираните площи в размер на 2, 81 ха, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа/СИЕ/. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 667 от 8.04.2016 г. по адм. д. № 2599/2014 г. на Административния съд - Б., е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г." за кампания 2013 г. с изх. № 02-020-2600/10901 от 27.11.2014 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане в общ размер на 14 715.89 лева по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)" и направление "Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС4)" и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че административният орган е бил длъжен, в изпълнение принципа на служебното начало, да изясни всички относими за спора обстоятелства в рамките на административното производство и да отстрани противоречията, което не е изпълнено и е предпоставило неправилното приложение на материалния закон, в частта по направление ВПС1. Приел е за недоказано двойно деклариране на площи от 2.81 хектара, което е установено и от заключението на СИЕ, според която при парцел 17035-20-14-1 е 1.99 ха, а от парцел 17035-20-7-1 е 0.82 ха, следователно посочените в оспореното писмо недопустими площи по направление ВПС1 не са в размер от 17.69 ха. Съдът е приел, че чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП изисква разплащателната агенция да намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, а според нормата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., при представяне на документи по чл. 2а, ал. 2 от двама или повече земеделски производители, се отказва субсидия на всички, но едва след провеждане на процедурата по чл. 18. Съдът е отчел, че липсват доказателства такава процедура да е проведена от административния орган и доколкото от нея пряко зависи крайният резултат, е прието че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По тези съображение съдът е отменил акта и е върнал преписката на органа за спазване на дадените указания. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е уведомително писмо с изх. № 02-020-2600/10901 от 27.11.2014 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие",, с което на "Е. Р." ЕООД е отказано финансово подпомагане в общ размер на 14 715.89 лева по направление ВПС1 и ВПС4. Установено е в производството пред съда, че относно декларираните повече от един кандидат площи, с писмо изх. № 02-020-2600/7713 от 14.09.2013 г. (л. 283 от делото). жалбоподателят е бил уведомен, че следва да докаже, че е ползвател на застъпена площ, съответно двойно декларирана, като представи документи, доказващи правното основание за ползване на осн. чл. 2а, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. Към преписката са приложени декларации за изясняване на принадлежността на площи декларирани от повече от един земеделски стопанин с приложените документи за физически и юридически лица. Относно застъпената площ от 1.99 ха в парцел 17035-20-14-1 и 0.82 ха от парцел 17035-20-7-1, освен "Е. Р." ЕООД, в таблицата за застъпени площи правно основание е вписал и заявителят "Б.-С. Г." ЕООД. За да обоснове правото си на ползване върху имот с кадастрален № 17035-023-041 или имот № 023041, по отношение на който е установено застъпването на гореописаните парцели, "Е. Р." ЕООД е представило договор № 8 от 22.03.2011 г. за отдаване под наем на земеделска земя от общински поземлен фонд, сключен с община С. за срок от пет стопански години. "Б.-С. Г." ЕООД, с който е констатирано застъпването, е представило договор № 27 от 10.05.2012 г.) сключен с В. Я. И., съгласно който му е предоставен за ползване имот 023041 с площ от 16.744 дка в землището на с. Г. Я.. В предоставената му за попълване таблица на установените застъпвания при ръчното й попълване, потвърждаване е посочено единствено за частта от 1.99 ха, а за останалите 0.82 ха е направен отказ. В електронно попълнената таблица - списък с потвърдени кадастрални имоти е посочено наличие на правно основание и за двете площи. ДФЗ е изключил като допустима цялата застъпена площ от 0.82 ха на парцел 17035-20-7-1 и 1.99 ха от парцел 17035-20-14-1, като от последния като допустими са определени единствено 0.09 ха, които не са били предмет на застъпване. Не се спори, че заявлението на "Е. Р." ЕООД е попаднало в извадката за извършване на нарочна проверка на място, назначена със заповед № 245424/1.11.2013 г. Проверката е извършена от служител в технически инспекторат - гр. Я. в периода 4.11.2013 г. - 11.11.2013 г., за което е съставен контролен лист ПнМ 245424. За резултата от проверката жалбоподателят е уведомен с уведомително писмо с изх. № 01-282-2600/1059/26.11.2013 г. От контролните листи на ПнМ е установено, че не е спазен стандарт 4.2 по отношение на следните БЗС и парцелът е обработен (изоран или има следи от новозасята култура) в недопустимата част: 29221-26-4-1 (2.66 ха), 29221-504-5-1 (0.59 ха), 29221-168-3-1 (0.95 ха), 29221-620-2-1 (0.81 ха), 17035-12-3-1 (3.29 ха), 29221-167-2-1 (2.29 ха), 22914-71-5-1 (0.19 ха), 22914-224-6-1 (0.43 ха), 29221-504-6-1 (0.24 ха). Предвид неспазване на базовите изисквания на посочените парцели или части от тях, на основание чл. 27, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. общата площ е изключена от подпомагане по АП13 без да се счита за наддекларирана. Вх...да на първоинстанционното производство "Е. Р." ЕООД е оспорил истинността на договор № 27/10.05.2012 г., сключен от "Б.-С. Г." ЕООД като наемател относно имот № 023041 с площ от 16.744 дка, ЕКАТТЕ 17035. Посредством този договор "Б.-С. Г." ЕООД, при провеждане на процедурата за изясняване на застъпването на площи, е потвърдил ползването на БЗС - парцел 17035-20-14-1 и 17035-20-7-1, и двата с ЕКАТТЕ 17035, землище на с. Г. Я.. От своя страна жалбоподателят също е потвърдил ползването на тези два имота, за което е представил договор № 8 от 22.03.2011 г. за отдаване под наем на земеделска земя от общински поземлен фонд, сключен с община С. за срок от пет стопански години. Съдът правилно е преценил, че съобразно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от техните ползватели към 31.05 на годината, за която се подава заявление за подпомагане и е направил извод, че към тази дата, "Е. Р." ЕООД е държал имотите на валидно правно основание., което не е валидно обаче за земеделския стопанин "Б.-С. Г." ЕООД, който е заявил за ползване същите имоти. При тези данни обосновано административният съд правилно е приел, че според нормата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., при представяне на документи по чл. 2а, ал. 2 от двама или повече земеделски производители, се отказва субсидия на всички, но едва след провеждане на процедурата по чл. 18, която изисква кумулативно следните предпоставки: 1) въвеждане на данните от всички подадени по реда на чл. 17, ал. 5 декларации и документи за правно основание и 2) извършване на повторна проверка, чрез съпоставяне заявените блокове на земеделските стопанства с общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове. В случая съдът обективно е съобразил, че липсват доказателства такава процедура да е проведена от административния орган, поради което правилно е прието, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на акта в тази част. Неоснователни са възраженията на касатора, че са спазени процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и че по отношение на част от парцелите са останали непотвърдени площи. В тази връзка съдът е дал указания на административния орган за ново установяване, по отношение на които да се осъществи съдебният контрол за законосъобразност по прилагане на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. С касационната жалба не се посочват конкретни обстоятелства, които да водят на друг извод на съда, а излагането на приложимата правна уредба не обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав смята, че издателят на уведомителното писмо има задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да изясни обективните факти. В този смисъл е и изискването на приложимия чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съобразно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат последвани от всякаква друга подходяща административна процедура. След като административният орган не е извършил визираните по-горе действия, следва да се приеме, че не е изяснил в пълна степен верността на констатираните застъпвания. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от съда указания. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение