Решение № 4732 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2015 г.
ВАСVI отделение20.04.2016 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3999 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 2987/2015 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4732 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Б. М., от [населено място], подадена срещу решение № 3999 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 2987/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед на Директора на ДСП - К. С. № 622/22.12.2014 г., с която е отказана помощ по чл. 16 ППЗСП. В жалбата се излага довод за неправилност на решението. Твърди се, че изложеното от съда не отговаря на действителното фактическо положение и доказателствата са тълкувани избирателно. Иска се отмяна на решението. Ответникът- директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - К. С., чрез юрисконсулт Н. М. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Поддържа, че в случая постановения с оспорената заповед отказ за отпускане на помощ е мотивиран с невъзможността да се изготви социална анкета в дома на жалбоподателката съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, което е довело до невъзможност да се изяснят всички факти и обстоятелства от социален, семеен и битов характер съгласно чл. 27, ал. 6 от ППЗСП. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. Б. М. срещу заповед на Директора на ДСП - К. С. № 622/22.12.2014 г., с която е отказана помощ по чл. 16 ППЗСП. Първоинстанционният съд е извел извод за законосъобразност на отказа, обективиран в посочената заповед, с която на жалбоподателката е отказана целева помощ за заплащане на лекарства и храна. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая е налице невъзможност да се изготви социална анкета за установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане от М. и предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с молба – декларация до ДСП-К. С., вх. № СП – 502 – 622/01.12.2014 г., В. М. направила искане за отпускане еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП за лекарства и храна. В молбата е посочено, че членовете на семейството на лицето са нейните син и дъщеря – П. и Е. М. Брутните доходи на М. и семейството й през месеца предхождащ месеца на подаване на молбата – декларация е в общ размер на 211 лева. Обитаваното общинско жилище е тристайно. Молбата-декларация е депозирана по пощата, като М. е поискала отпуснатата й помощ да се преведе в пощенски клон 1680. В хода на административното производство са изискани справки от Данни за осигуряването по ЕГН на В. М. за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2014 г., предоставени от ТД на НАП – С. и от Службата по вписванията – С. за периода от 01.01.1992 г. до 09.12.2014 г. Преди изготвянето на социалния доклад, служителите на ДСП-К. С. са направили две посещения на посочения в молбата – декларация адрес, съответно на 02.12.2014 г. и на 08.12.2014 г., за които са изготвени уведомления по реда на чл. 27, ал. 3, ал. 4 от ППЗСП. Социалният доклад е изготвен на 19.12.2014 г., като в него е посочено, че В. М. не живее на посочения от нея адрес от 2009 г. Това наложило докладът да се изготви на база на служебно събраните справки. Изрично е отразено, че не е изготвена социална анкета, тъй като М. не е открита и не се е явила в дирекцията. Допълнително е установено, че жалбоподателката не живее на постоянния си адрес. Настанена е заедно със сина и дъщеря си в общинско жилище в [жк], но съгласно писмо изх. № РД – 1200 – 25
от 23.10.2013 г. на Столична община – район В., със заповед на кмета владението над апартамента е иззето от домакинството на семейство М. на 21.06.2013 г. От изготвения социален доклад е видно, че В. М. е в трудоспособна възраст, неомъжена, с регистрация в дирекция "Бюро по труда", ползва правата си като лице с увреждане и доходът от предходния месец е в размер на 211, 58 лева, формиран от пенсия. Допълнително е отразено, че към момента на подаване на молбата – декларация за отпускане на еднократна помощ не са представени документи, доказващи по категоричен начин, че са налице инцидентно възникнали жизненоважни здравни, образователни, комунално – битови или други потребности. На базата на изготвения социален доклад, е издадена заповед № 622 от 22.12.2014 г. от упълномощено лице съгласно заповед от 19.12.2014 г., с която е отказано отпускането по чл. 16 от ППЗСП еднократна помощ, тъй като не е налице инцидентно възникнала жизненоважна необходимост към момента на подаване на молбата и не са приложени документи за направени непредвидени разходи за лекарства. Заповедта е съобщена на нейния адресат и оспорена по административен ред. По тази жалба се е произнесъл директора на РДСП-С. град с решение № РД 01 – 92 от 18.02.2015 г., с което е отхвърлена жалбата на В. М. и е потвърдена обжалваната заповед на директора на ДСП – К. С. С оглед на изложеното касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съгласно приложимата нормативна уредба от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, чл. 8, социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. В § 1, т. 11 от ДР към Закона за социално подпомагане /ЗСП/ законодателят е дал легална дефиниция на понятието "социална анкета". Това е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП става ясно, че в срок до 20 дни от подаване на молбата-декларация, социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2, като социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес. В случай, че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1 а, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в ДСП за справка. - чл. 27, ал. 3 от ППЗСП . Ако в срока по ал. 3 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в ДСП - чл. 27, ал. 4 от ППЗСП . Съгласно чл. 27, ал. 5 от ППЗСП , ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в ДСП, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. С посочената правна норма от ППЗСП е предвидено като част от процедурата по отпускане или отказване на помощ да бъде проведена анкета на заявителя. В случая М. е била посетена на два пъти, но не е открита на посочения от нея адрес в [населено място], от социалните работници. Установено е, че В. М. не живее на посочения от нея адрес от 2009 г. Тя не се е явила и след двете отправени покани на основание чл. 27, ал. 3 от ППЗСП, да се яви в срок от 3 дни за справка в дирекция "СП" – К. село и не е представила доказателства за обстоятелството, че в дните на проверката не е била на адреса, поради основателни и уважителни причини, както и защо не се е явила в срока, даден от социалните работници в дирекция "СП" – К. С. Нуждаещата се от помощта също има интерес да бъде проведена социална анкета, за да бъде спазена установената от закона процедура. След като В. Б. М. не е открита, на посочения от нея адрес от социалните работници, то не е било възможно и да бъде анкетирана и представителите на административния орган да преценят дали същата отговаря на материалноправните предпоставки, обуславящи правото на целева помощ за заплащане на лекарства и храна. Следователно, длъжностните лица от дирекция "Социално подпомагане" – К. С. са изпълнили задълженията си да посетят лицето, но по негова вина не е извършена проверка на място и не са установени обстоятелствата, чрез социалната анкета и в социалния доклад, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП - доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Ето защо, първоинстанционният съд, като е приел, че административният орган обосновано е отказал отпускане на исканата помощ, е постановил правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.