Решение № 8385 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2011 г.

Решение № 8385 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Чавдар Огнянов Пашински от гр. Пловдив, против решение № 14872/06.12.2010 г., постановено по адм. дело № 836/2010 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 218/01.12.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 214/2008 г. в частта, с която жалбата му с вх. № 44-00-2503/15.09.2008 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания, касаторът моли решението да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане или да бъде постановено решение по същество на правния спор. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, представлявана от пълномощника юрисконсулт Милушева, оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на "Нова телевизия - първи частен канал" ЕАД, не е изразил становище. Ответникът Десислава Димитрова Стоева изразява становище за основателност на жалбата. Ответниците Алекси Александров Ангелов, Камен Руменов Костакиев, Красимир Красимиров Тодоров, Росен Неделчев Атанасов, Богомил Богомилов Тодоров, Венцислав Божидаров Божилов, Веселин Илиев Василев, Милен Милков Митков и Владимир Василиевич Попов, не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлена жалбата на Чавдар Огнянов Пашински против решение № 218/01.12.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 214/2008 г. в частта, с която жалбата му с вх. № 44-00-2503/15.09.2008 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови решение в този смисъл съдът е приел, че с оспореното решение на КЗД правилно е оставена без разглеждане жалбата на Чавдар Пашински за защита по реда на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ от упражнен спрямо етническите българи тормоз по признака "етническа принадлежност", осъществен чрез призива на лице от ромски произход "всички българи заслужават да умрат", което е направено в репортаж на централната емисия "Календар" на "Нова телевизия", излъчен на 24.08.2008 г. Съдът е приел за правилни изводите на КЗД, че след като лицето, което е направило въпросното изказване - Алекси Александров Ангелов, е признато за виновно в извършването на престъпление по чл. 162, ал. 1 НК за това че на 24.08.2008 г. е проповядвал расова омраза с думите "всички българи заслужават да умрат", като деянието е заснето и излъчено в ефира на "Нова телевизия" в централната емисия "Календар" и на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказания глоба в размер на 500 лв., то е недопустимо за същото деяние да се провежда административно производство пред КЗД. В мотивите на решението съдът е обосновал извода, че е налице идентичност между състава на престъплението по чл. 162, ал. 1 НК, за което в рамките на проведеното наказателно производство на виновното лице е наложена глоба, и състава на нарушението по чл. 5, вр. § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., във връзка с което е образувано производството пред КЗД. Посочил е, че ангажирането на отговорността на дееца за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 НК води до недопустимост на производството пред КЗД, с което засегнатите лица търсят защита срещу упражнен спрямо българските граждани от български етнически произход тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. Настоящият петчленен състав на ВАС намира обжалваното съдебно решение за правилно. От фактическа страна по делото не съществува спор и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от тричленния състав на съда. Производството пред КЗД е образувано по жалба на Чавдар Пашински и други лица за защита от упражнен спрямо етническите българи тормоз по признак "етническа принадлежност", осъществен чрез призива на лице от ромски произход, впоследствие идентифицирано като лицето Алекси Александров Ангелов от гр. Ихтиман, със съдържанието "всички българи заслужават да умрат", направено в излъчения на 24.08.2008 г. репортаж в централната емисия "Календар" на "Нова телевизия". Производството пред КЗД е спряно с решение № 64/24.04.2009 г. предвид получените данни за висящо наказателно производство срещу Алекси Ангелов за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 НК, и съответно е възобновено с решение № 204/13.11.2009 г. след влизане в сила на решение от 04.08.2009 г. по НАХД № 255/2009 г. по описа на РС - гр. Ихтиман. С посоченото решение Алекси Александров Ангелов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 162, ал. 1 НК за това, че на 24.08.2008 г. около 19,20 часа е проповядвал расова омраза с думите "всички българи заслужават да умрат", като деянието е заснето и излъчено в ефира на "Нова телевизия", в централната емисия "Календар", и на основание чл. 78а НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева. С оспореното пред съда решение № 218/01.12.2009 г. на КЗД е прието, че образуваното производство следва да бъде прекратено, тъй като в случая за едно и също деяние са налице две производства - административно и наказателно, а предвид разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и чл. 33 ЗАНН, както и Тълкувателно решение № 51/1978 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВС, едновременното прилагане на наказателна и на административна отговорност за едно и също деяние при идентичност на защитения от наказателната и от административнонаказателната норма обект, е изключено. Същественият спорен въпрос по делото е правен и е свързан с преценката дали в случая е налице идентичност на обекта на правна защита по административната норма на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и наказателноправната норма на чл. 162, ал. 1 НК. Настоящият състав споделя извода, че такава идентичност е налице. Според чл. 1 ЗЗДискр., този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване, а според чл. 2, целта на закона е да осигури на всяко лице равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминация. В чл. 4, ал. 1 от закона са изброени неизчерпателно дискриминационните признаци, като сред тях са расата, народността и етническата принадлежност. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, е регламентиран в чл. 5 като вид дискриминация /смята се за дискриминация, според използвания в закона израз/, а според легалното определение по § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Поради това че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация, то същият е забранен, в съответствие с общата забрана за всяка дискриминация по посочените признаци. Забраната на всяко нежелателно поведение, основано на признака "етническа принадлежност", като един от дискриминационните признаци по чл. 4, ал. 1 от закона, включително когато е изразено словесно, което поведение има за цел да накърни достойнството на определено лице или лица и да създаде враждебна, обидна или застрашителна среда, има за цел да осигури равенство на лицата пред закона, равно третиране, както и защита срещу дискриминация. Следователно обектът на правна защита по чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е равенството на гражданите, което е регламентирано в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Р България като едно от основните начала. От друга страна, съгласно чл. 1 от Наказателния кодекс, този кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред, като за тази цел кодексът определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. В чл. 162, ал. 1 НК, в редакцията съгласно ДВ, бр. 103/2004 г., е предвидено, че който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание. Разпоредбата на чл. 162 НК се намира в глава трета от НК, озаглавена "Престъпления против правата на гражданите", в раздел I, озаглавен "Престъпления против равенството на гражданите". Следователно, обектът на правна защита с цитираната норма на НК е правото на равенство на гражданите, включително такова основано на тяхната расова или етническа принадлежност. От изложеното се налага извода, че административноправната норма на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., както и наказателноправната норма на чл. 162, ал. 1 НК имат за обект на правна защита равенството на гражданите, включително равенството основано на тяхната народност, расова или етническа принадлежност. Изводът за идентичност на защитеното право, не се опровергава от различния интензитет на правна защита, предвиден в съответните разпоредби на ЗЗДискр. и НК, който е принципно обусловен от законодателната преценка за значимостта на защитеното право и от степента на накърняването му. В конкретния случая с влязло в сила решение на наказателен съд е установено извършването на престъпления по чл. 162, ал. 1 НК, като Алекси Александров Ангелов е признат за виновен за това че на 24.08.2008 г. е проповядвал расова омраза с думите "всички българи заслужават да умрат", като деянието е заснето и излъчено в ефира на Нова телевизия в централната емисия "Календар" и на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание глоба. Според съдържанието на жалбата, с която е сезирана КЗД, искането за защита от страна на Чавдар Пашински /и останалите лица, податели на жалбата до КЗД/ е да бъде установено, че е извършено именно това деяние, в резултат на което жалбоподателите се считат за жертви на основата на тормоз по етническа принадлежност, като и да бъдат предприети съответните мерки. С влязлото в сила решение по НОХД е установено извършването на деянието, дееца, както и виновното му извършване, като е наложено предвиденото административно наказание, при приложение на чл. 78а НК. Предвид изложеното за идентичния обект на правна защита по наказателната и административната норма, следва да бъде приложен основния правен принцип за забрана на кумулирането на двата вида отговорност - наказателна и административна, който недвусмислено е изразен в тълкувателно решение № 51 от 29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК, така и в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗАНН. В това ТР, което не е загубило значението си и към настоящия момент, е посочено, че е недопустимо за едно деяние, с което се нарушава едновременно наказателна и административна норма, деецът да носи отделно отговорност за двете, той като наказателната отговорност поглъща административната. В чл. 33, ал. 1 ЗАНН е предвидено, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване, административнонаказателно производство не се образувано, а според ал. 2, когато такова е образувано и се установи че деянието съставлява престъпление, производството се прекратява. Следва за прецизност да се отбележи, че неправилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗАНН. В сега действащата редакция на тази разпоредба, тя няма съдържанието, което е имала при постановяване на ТР № 51/78 г. и което е цитирано в мотивите на това ТР, поради което е неприложима за конкретния правен спор. Във връзка с възражението в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбите на ЗАНН /в частност на чл. 33/, вместо тези на АПК следва да се отбележи, че в разпоредбите на ЗЗДискр. са предвидени няколко способа за защита срещу дискриминационно поведение, като един от тези способи е чрез производство пред Комисията за защита от дискриминация /раздел I от глава четвърта на ЗЗДискр./. В разпоредбите на тази глава /чл. 47, чл. 65/ са регламентирани правомощията на КЗД, като сред тях са правомощието за установяване на извършеното нарушение и определяне на вида и размера на санкцията. В чл. 70, ал. 1 от закона е предвидено, че за въпросите, неуредените в този раздел се прилагат разпоредбите на АПК. Налагането на санкции е регламентирано в глава пета, озаглавена "Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби", в раздел II, озаглавен "Административнонаказателни разпоредби". Именно в тази раздел се намира разпоредбата на чл. 84, ал. 3, в която е предвидено, че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат ЗАНН. Следователно, разпоредбите на ЗАНН намират субсидиарно приложение при налагането на административнонаказателни санкции по реда на ЗЗДискр. Правомощието на КЗД да прекрати образуваното пред нея производство в конкретната хипотеза се извежда и от разпоредбите на чл. 52, ал. 2 и чл. 59, ал. 4 ЗЗДискр. С прекратяването на производството пред КЗД в случая не се изключва правото на засегнатите лица да претендират обезщетение, тъй като съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд /както и решението по чл. 78а НК/ е задължително за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд