Решение № 12641 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4686/2009 г.

Решение № 12641 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4686/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Христо Павлов Контров областен управител на област Варна против Решение № 1384 от 23.10.2008 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 698/2007 г. С него се отменя негова Заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г., с която е одобрен план на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание в местност "Акчелар", землище Варна, в частта за имоти № 80, 76 и 94 по жалба на Николина Малешкова Спасова и Ивилина Илиева Тодорова и върната преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и процесуалните правила с искане за отмяната му по съображенията, че вещото лице изготвило заключението няма правоспособност по ЗКИР, че имот № 94 е включен в околовръстния полигон и не е изключен от Държавния горски фонд и че няма нормативно изискване временния път по предишен план да се отразява в ПНИ. Ответниците Ивилина Илиева Тодорова и Николина Малешкова Спасова не вземат становища по касационната жалба. Заинтересованите страни Ангел Милев, Янка Янева, Никола Николов, Тодор Тодоров и Иванка Тодорова не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е установил фактите по делото като се е позовал на съдебно техническата експертиза която не е била оспорена от страните. Неоснователен е доводът, че временния път няма изискване да бъде отразен в ПНИ, а възражението за нарушено право на участие на трети лица е извън правния интерес на жалбоподателя. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ивилина Илиева Тодорова и Николина Малешкова Спасова срещу Заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на областния управител, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ одобряваща ПНИ на СО местност "Акчелар" землище Варна в частта за имоти № 76 и № 80 на които са записани като собственици и до които не бил предвиден в ПНИ достъп, какъвто бил осигурен временно досега със заповед на кмета на общината. Съдът от данните по представената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че имотите на жалбоподателката, нанесени в ПНИ под № 76 и № 80 не са осигурени с достъп до път, каквото е изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. При тези нарушения на техническите изисквания съдът е приел незаконосъобразност на заповедта и като такава я е отменил в частта за имоти № № 76, 80 и 94 и върнал преписката на административния орган за произнасяне. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ постановява, че планът на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път. При безспорните констатации по делото, че за имоти №№ 76 и 80 не е осигурен достъп до път, което може да се установи от скиците и без заключение на вещо лице е налице нарушение на материалния закон при изготвянето на ПНИ и одобряващата го заповед в обжалваните части. Това нарушение е основание по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган за промяна на ПНИ, както правилно е приел и съдът с обжалваното решение. Възражението, че прокарания на място временен път няма изискване да бъде включен в ПНИ е неоснователно тъй като следва да бъде изпълнено задължението по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за осигуряване на достъп до път, а временния такъв е една законосъобразна възможност, при което е и най икономичната - чл. 6, ал. 4 от АПК. Останалите възражения са неотносими към правилността на решението и не сочат на пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение