Решение № 9340 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2009 г.

Решение № 9340 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба "Билдинг Д" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Данаил Алипиев, чрез адв. М. Едрева, срещу решението от 8.01.2009 г. по адм. д. № 4193/2008 г. на АС София-град, 11 състав, в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу обжалвания АПВ № 803183/16.04.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП София град, мълчаливо потвърден от директора на ДОУИ София град. Дружеството е осъдено да заплати в полза на "ДОУИ" гр. София сумата 639, 82 лв. разноски по делото. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неоснователно не е присъдена в пълен размер от 17752, 02 лв. дължимата законна лихва по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС във вр. с чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС върху възстановения със закъснение ДДС в размер на 234169, 97 лв. за м. 06.2007 г. Моли да се отмени решението в тази част, както и в частта на разноските. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- директор на Дирекция ОУИ гр. София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Михайлова моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. Обжалваната част от решението на АС София-град касае следния правен спор: налице ли е забава на органите по приходите при възстановяване на ДДС в размер на 234169, 97 лв. в полза на "Билдинг Д" ООД на 5.03.2008 г. и ако е налице такава забава от кой начален момент се дължи законната лихва за забава - от 30.08.2007 г. до 5.03.2008 г., както поддържа жалбоподателят, или от 11.02.2008 г., когато е издаден РА до 5.03.2008 г., когато е възстановен данъкът. По така очертания спор АС София град е приел, че след като ревизията е започнала на 23.07.2007 г., т. е. преди 19.12.2007 г., но РА е издаден на 11.02.2008 г. и данъкът е възстановен на 5.03.2008 г. - след влизане в сила на ЗИЗДДС (ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.), то приложение следва да намери нормата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС в редакцията и от 19.12.2007 г., по силата на която срокът за възстановяване на данъка е срокът на издаване на РА. С оглед на това съдът е приел, че законна лихва за забава върху възстановения на 5.03.2008 г. ДДС се дължи от 11.02.2008 г. до 5.03.2008 г., когато ДДС в размер на 234169, 97 лв. е платен по сметка на жалбоподателя. Дължимата законна лихва за приетия от съда период (11.02.2008 г. до 5.03.2008 г.) възлиза на 2112, 21 лв., в която част е уважил жалбата и същата част от решението не е предмет на касационна жалба, а за времето от 30.08.2007 г. до 11.02.2008 г. е отхвърлил жалбата му, която част от решението е предмет на касационната жалба. Постановеното решение в обжалваната част е законосъобразно. АС София град е съобразил приложимата за случая материално правна норма на чл. 92, ал. 8 ЗДДС - нова, в сила от 19.12.2007 г. и обосновано е приел, че на датата - 30.08.2007 г., когато ЗВР е връчена на жалбоподателя вземането на "Билдинг Д" ООД за възстановяване на декларирания ДДС не е било изискуемо. Ревизията на "Билдинг Д" ООД е започнала на 23.07.2007 г. заповедта за възлагането и е връчена на жалбоподателя на 30.07.2007 г., от когато е започнал да тече срокът за извършването на ревизията, т. е. преди изменението, взето с ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., но РА не е бил издаден - такъв е издаден на 11.02.2008 г., вече при действието на новата уредба на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, поради което и според разпоредбата, срокът за възстановяване на данъка по този закон е срокът на издаване на РА. Следователно падежът на това вземане е настъпил на датата на издаване на РА - на 11.02.2008 г., при новата уредба на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, поради което органите по приходите са изпаднали в забава от тази дата 11.02.2008 г., от която фактически се дължи лихва за забавено плащане на ефективно възстановения на 5.03.2008 г. ДДС. Или в заключение АС София град законосъобразно е отхвърлил жалбата за заплащане на законна лихва за забава за периода от 30.08.2007 г. до 11.02 2008 г., тълкувайки правилно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 5 ЗДДС в редакцията, действала до 19.12.2007 г., съгласно която сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират при започнала ревизия на лицето - до нейното приключване в срока по чл. 114 ДОПК. Или към 30.08.2007 г. органите по приходите не са имали задължение да възстановят декларирания данък, тъй като срокът на това задължение е бил спрян чрез започналата на 30.07.2007 г. ревизия и на практика продължен до издаването на РА на 11.02.2008 г. вече при действието на новата уредба на чл. 92, ал. 8 ЗДДС. За процесния случай е била приложима изцяло новата уредба на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, защото във връзка със започналата ревизия РА е издаден при действието и) след 19.12.2007 г. (, а според разпоредбата срокът за възстановяване на данъка е срокът на издаване на РА. Като е приел фактите по този начин, АС София град правилно е приложил материално правната норма за процесния случай. На разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС в сила от 19.12.2007 г. не е придадено обратно действие с ПЗР на ЗДДС, поради което тя намира приложение към казусите, възникнали след датата на влизането и. В тази връзка тезата на касатора би била основателна само в случай, че РА беше издаден при действието на разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС до 19.12.2007 г., но случаят не е такъв. С оглед изхода на делото съдебни разноски на касатора не се дължат. Такива се дължат на ответника по делото, чийто процесуален представител пред касационната инстанция направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер за касационната инстанция следва да се определи на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС-първо А отд.