Решение № 291 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Т. Василева, против решение 15 от 20.01.2023г., постановено по адм. дело 399/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, в частта му, с която по жалба на С. Кременски е отменено Уведомително писмо (УП) изх. 02-240-6500/210 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. и отказано финансово подпомагане в размер на 13391.92лв. по Схема Специално плащане за култура - памук и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Кременски заявление заявление за подпомагане с УИН 24/210520/17870 за кампания 2020г., при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебният акт, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба, касаторът иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореното УП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът С. Кременски, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. За да се произнесе по спора и отмени уведомителното писмо в частта му, с която на Кременски е отказано финансово подпомагане в размер на 13391.92лв. по Схема - Специално плащане за култура - памук, съдът е приел, че УП е издадено от компетентен административен орган и макар, че не съдържа мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства, органът е приел, че по отношение на заявените от С. Кременски за подпомагане площи за кампания 2020г. е налице основание за отказ за оторизация и плащане по заявените схеми, то представеното в хода на оспорване на УП по административен ред становище от заместник - изпълнителни директор на ДФ" Земеделие" до министъра на земеделието, съдържа фактически и правни основания, обусловили постановените намаления, поради което приложение намира ТР 16 от 31.03.1975г. на ОСГК и изложените в писмото до министъра мотиви, изпълняват изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за надлежно мотивиране на оспореният административен акт. Относно приложението на материалния закон, съдът е приел, че в частта на УП, с която е отказано изплащането на субсидия в размер на 13391.92лв., представляваща Специално плащане за култура - памук (Памук), отказа е постановен при недоказано наличие на материалноправното основание. От фактическа страна е установил, че по делото са представени като част от административната преписка Констативен протокол 38 от 15.09.2020г. и Доклад за проверка на площи, съгласно които при извършени проверки на място по отношение на парцел 72165 -145 -17-2 (48629338), находящ се в землището на гр. Твърдица, е констатирано, че посевите от 3.02ха памук от сорт ИПТП Вено са дискувани. Не е обосновано и доказано обаче според съдът, че тези констатации релевират, неспазени условия по чл.17 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, съответно неизпълнени условия за допустимост за подпомагане на земеделски площи по Наредба 2 от 26.03.2018г. Административният съд е намерил за безспорно установено по делото, че към момента на извършената проверка на място на 15.09.2020г. в проверявания парцел, културата памук не е била налична, като земеделският производител е представил декларация за причините, обусловили по ранното реколтиране на насажденията през м. септември 2020г. На следващо място е приел, че в закона е предвиден единствено краен срок за прибиране на реколтата от памук - 30 ноември на годината на кандидатстване и подпомагането не е обвързано с нормативно определен период, в рамките на който следва да бъде прибрана реколтата. Заключил е, че по - ранното прибиране на продукцията от памук само по себе си не представлява обстоятелство, обуславящо недопустимост на подпомагането. На следващо място е прието, че липсват констатации, въз основа на които да се приеме, че земеделските площи не са поддържани в състояние, годно за подпомагане, съгласно изискванията на Наредба 2 от 26.03.2018г., както и констатации, че парцелът не е бил засят с култура - памук. Напротив в Доклада за проверка на площи по отношение на парцела е посочено, че установената култура е 123010 - памук (влакнодайни култури - технически култури), съответстваща на декларираната култура от сорт ИПТП Вено, отговарящ на позволените сортове. Според АС - Стара Загора, невъзможността да бъде определен броя растения памук на ха., съответно да се извърши преценка дали посевът отговаря на минималната гъстота, е поради обстоятелството, че към датата на проверката памукът е реколтиран. Изложени са съображения, че по - ранното прибиране на реколтата от памук не може да обуслови извод за неспазено условие за подпомагане по чл.17, ал.1, т.3 от Наредба 3 от 17.02.2015г. ( минималната гъстота на посевите да е не по - малко от 8000 бр./дка, нито констатацията ,че посевът не отговаря на добро качество на растенията. Доколкото в доклада за проверка на площи е установено при проверката на място наличието на растителни отпадъци от памук в парцела, при прилагането на чл.7 от Наредба 2/26.03.2018г., следва да се приеме, че парцелът е бил засят с декларираната култура за отглеждането на която е заявено подпомагането Специално плащане за култура - памук (Памук). Като е счел, че в тежест на административният орган е доказването на изискуемите предпоставки и релевантните факти и обстоятелства, относно наличието на посоченото в акта правно основание за постановения отказ, доказателствената тежест за което е разпределена от страна на съда и дадени указания до органа с разпореждане от 17.11.2022г. и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства от издателя на акта, чиято е доказателствената тежест, съдът е приел за недоказано наличието на основанието за постановения отказ за финансово подпомагане, представляващо Специално плащане за култура - памук ( Памук) по подаденото от С. Кременски заявление за кампания 2020г. Решението е правилно като краен резултат. Оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо е издадено при неспазване на изискването за форма, предвид чл.59, ал.1, т.4 от АПК, което представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 от АПК. Не се споделят изводите на АС - Стара Загора, че процесният индивидуален административен акт е мотивиран с оглед разрешението, дадено в ТР 16 от 31.03.1075г. на ОСГК на ВС на РБ в хипотезата мотивите на акта да бъдат изложени в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното ТР са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. В случая АС се е позовал на писмо изх. 02 -240 -6500/210#3 от 20.04.2022г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което жалбата и преписката по издаване на акта са изпратени на министъра на земеделието за произнасяне по жалбата на Кременски. Съдът правилно е отчел, че съгласно посоченото в ТР е допустимо мотивите да се изложат в съпроводителното писмо с изпращане на жалбата за разглеждане от по - горестоящият административен орган и това е крайният момент - обжалването по административен ред, но настоящата съдебна инстанция намира, че процесното писмо отново не съдържа фактически и правни основания за постановения отказ, за да изпълни ролята за мотивиране на УП. Видно от съдържанието на това съпроводително писмо от 20.04.2020г., относно схема Специално плащане за култура памук( Памук), в табличен вид са посочени заявените парцели, площите, установени от проверка на място, допустимата площ и недопустимата/наддекларирана по схема Памук. В разясненията към тази таблицата, отново са посочени декларираните площи - 10.74 ха., общо установените площи в резултат на извършената проверка на място - 7.72 ха., недопустимата площ - 3.02 ха., определеният процент на наддеклариране с 39.12% , санкционираната площ - 7,72ха и площ за оторизация - ха. Така посочените разяснения отново не съдържат съображения и мотиви на органа, относно постановения отказ, не са посочени неизпълнените от заявителя условия за поисканото плащане и нарушението на кои законови изисквания е обусловило постановения отказ. Така посочените разяснения под таблицата не изпълнява полята на фактически основания за постановения отказ. В писмото е посочено единствено, че всички условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи са подробно разписани в наредба 2 от 17.02.2015г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Изложени са съображения, че законодателят е предвидил издаване на особен вид ИАА - изричен писмен акт - уведомително писмо за плащане, съответно отказ за плащане за заявена помощ, който краен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и в него в табличен вид са структурирани детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложени намаления, редукции, така и оторизираната сума. Това съдържание на съпроводителното писмо и изложените пред по - горестоящият орган съображения не изпълнява изискванията на ТР 16 от 31.03.1075г. на ОСГК на ВС на РБ в хипотезата мотивите на акта да бъдат изложени в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Това е така, защото в писмото отново не са посочени никакви конкретни фактически и правни основания за постановения отказ по схема Специално плащане за култура памук. Допуснатото в процесния случай нарушение на изискването за форма и съдържание на оспорения административен акт е дотолкова съществено, че обуславя наличие на самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК Действително, съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване в акта на този предхождащ издаването му документ. В настоящия случай това не е сторено в процесното УП. В същото липсва позоваване на такива документи, предхождащи издаването му. Наличните документи в представената и приобщена по делото административна преписка, за които касаторът твърди, че установяват причините за извършените с процесното УП намаления на заявените субсидии, сами по себе си не могат да съставляват част от задължителната мотивировка от фактическа и правна част на административния акт, без в последния да има извършено изрично препращане към мотиви, съдържащи се в такива документи. Подобно препращане в настоящия случай липсва. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че ДФЗ Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане (намаления по заявените схеми и мерки за подпомагане). Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Доводите, с които съдът е отменил процесното УП по същество и е върнал преписката за ново разглеждане, са правилни и обосновани. Направените от съда фактически установявания и правни изводи съответстват на събраните по делото относими доказателства и на приложимия закон. По аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. В случая, при наличие на порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съдът не е дължал проверка за спазване на останалите основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона), но настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на съда за недоказаност на съществуването на фактическо основание за постановения отказ и неизпълнението на конкретно условие по чл.17 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за възникване на правото на специално плащане за памук от страна на земеделския стопанин, както и условията за допустимост на подпомагането на земеделски площи по Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Доказателствената тежест е разпределена правилно от страна на административния съд, административният орган не е ангажирал доказателства за наличието на основанията за постановения отказ за финансово подпомагане, поради което оспореният акт правилно е отменен. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението са неоснователни и същото като правилно, следва да остане в сила. Ответникът не е ангажирал доказателства за сторени разноски, поради което независимо от изхода на спора, такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение