Решение № 5463 от 7.6.2022 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение07.06.2022 г.докладчик Александър Митрев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 6088/26.10.2021 г. постановено по адм. дело 4492/2021 г. по описа на Административен съд София - град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, срещу решение 6088/26.10.2021 г. постановено по адм. дело 4492/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен Ревизионен акт Р 22220319004444 091 001/19.11.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП София, с който са установени задължения на Т. Касабов, гр. София по ЗДДФЛ, ЗЗО, КСО за 2017г. и 2018г. и по ЗДДС за м. 01 10.2018 г. общо в размер на 73 855.18 лева главница и 17 436.29 лева лихви. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Т. Касабов, гр. София, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване.Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, като в хода на производството обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, основания за отмяна на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2, предл. 3 и 4 от ДОПК. Ревизионното производство неправилно е проведено по реда на чл. 124 от ДОПК, без да е доказано наличие на основания по чл. 121, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно и неправилно са установени данъчни задължения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че изводите на органите по приходите са необосновани и незаконосъобразни. Графологическата експертиза напълно опровергава констатациите, че суми в размер на 320 505.05 лева са получени от ответника по касация лично или като представляващ дружеството по сключен договор и въз основа на РКО по наложени платежи за изпратени стоки с получатели на територията на страната. Графологическата експретиза дава заключение, че същият не е подписвал договора със ЕООД, нито РКО за получаване на суми от куриерското дружество. Не се доказва предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК укрити приходи или доходи, защото не се доказва получаване на каквито и да било суми от куриерското дружество. Обясненията на жалбоподателя, че не е извършвал търговска дейност, че не е изпращал стоки, не е получавал суми по РКО, не е подписвал договори напълно се потвърждават от експертизата. Няма укрити приходи или доходи, нито пък изписаните суми по РКО, които не са подписани от ответника по касация подлежат на облагане. Изцяло незаконосъобразно са обложени приходи, които реално не са получени от ревизираното лице, обложени са с ДДС доставки, които реално не са осъществени от същия. Ревизионният акт е изцяло незаконосъобразен и правилно е бил отменен. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,