Решение № 303 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 488/2011 г.

Решение № 303 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 488/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 304 ГПК. Постъпила е молба от Н. М. М. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на решение № 2173 от 22.11.2006 г. по гр. д. № 2041/06 г. на Окръжен съд [населено място], оставено в сила с решение № 117 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 4256/08 г. на ВКС III ГО. В нея се излагат твърдения че молителят има качеството на необходим другар и е следвало да бъде конституирана като страна по делото, тъй като е предявен иск за имот, придобит по време на брака като съпружеска имуществена общност. Ответникът по молбата Община [населено място] оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Ответниците по молбата В. Н. М., Д. Г. У., М. И. У. и Р. Г. И. не оспорват молбата за отмяна. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: В. М., Д. У., М. У. и Р. И. са предявили срещу Община [населено място] установителни искове за собственост на два апартамента. Д. У., М. У. и Р. И. твърдят че са собственици на ап. 13 като наследници на Г. У., а В. М. била собственик на апартамент № 14, двата с административен адрес в [населено място], [улица] [жилищен адрес]. С решение № 2173 от 22.11.2006 г, поправено с решение № 346 от 10.03.2008 г., по гр. д. № 2041/06 г. Окръжен съд [населено място] е отменил решение № 116 от 4.11.2005 г. по гр. д. № 636/05 г. Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявените установителни искове. С решение № 117 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 4256/08 г. ВКС III ГО е оставил в сила въззивното решение. Настоящият състав счита че молбата за отмяна е основателна. Чл. 304 ГПК защитава трети лица които имат самостоятелни права върху спорния предмет, но не са били конституирани като страни по делото. Съпругата на молителя е предявила установителен иск за собственост на недвижим имот, но без в производството съпругът също да бъде конституиран като ищец. В настоящото отменително производство не може да се изследва дали процесния апартамент е съпружеска имуществена общност, но с оглед презумпцията на чл. 21 СК може да се предположи, че съпругът е имал качеството на необходим другар в процеса. Той е трябвало да участвува при постановяване на решение касаещо неговите права за собственост, тъй като решението разпростира силата си и спрямо Неучаствалият съпруг. Н. му като страна по делото е основание по чл. 304 ГПК за отмяна на решението, но само по отношение на иска предявен от В. М.. В тази част делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивният съд, с привличане на надлежните страни. Ответниците по молбата физически лица претендират за разноски. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, касаторът дължи заплащане на общо 300 лв. разноски на Д. У., М. У. и Р. И. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по отношение на разноските направени от В. М. за настоящото производство. Ответникът по молбата Община [населено място] претендира също за разноски. Тъй като не е дал повод за отмяна на решението, съгласно чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 2 ГПК, на същия се дължи юрисконсулско възнаграждение в размер на 428 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.