Решение № 11138 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2018 г.

Решение № 11138 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Пашунов, против решение № 7334 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело № 5974/2017 г. на Административен съд - С.-град, П. отделение, 14 състав, с което е отменена по жалба на Р. Нацев негова заповед № 513 з-3080 от 04.05.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от седем месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - липса на обективни доводи и превратна преценка на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответника по касация за касационното производство. Ответникът - Р. Нацев, в писмен отговор и в с. з., чрез пълномощника си адв. А. Т., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е извършено дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и неправилно е отменил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което съдебното решение следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд - С.-град е цитираната заповед на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР, на инспектор Р. Нацев - полицейски инспектор - 01 група "Административно-наказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към отдел "Пътна полиция" (ОПП) при СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от седем месеца. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите доказателства и е приел за установено, че наказанието е наложено за деяние (бездействие), изразяващо се в това, че служителят на когото е възложено да работи по преписка № П-75/2016 г. на Софийска районна прокуратура, за времето от 19.09.2016 г. до 14.12.2016 г. не е предприел действия за изготвяне на напомнително писмо до Централния Софийски затвор и не е уведомил за това нито непосредствените си началници, нито СРП; проверката по преписката е продължила извън указаните срокове от прокурора, като служителят не е спазил и определения едномесечен срок за извършване на проверка, което е в нарушение на Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 888121 з-1432/25.11.2015 г. Посоченото е квалифицирано в заповедта като виновно неизпълнение на основни длъжностни задължения, регламентирани в Раздел II от специфична длъжностна характеристика - да изучава, съобразява и правилно прилага нормативната уредба, регламентираща административно - наказателните разпоредби, свързани с дисциплината на водачите на МПС; самостоятелно да взема решения в рамките на своите правомощия, като носи лична отговорност за тях; да познава разпоредбите на ЗЗКИ, ППЗЗКИ, Закона за държавния служител, ЗМВР и ПУДЗМВР, ЗДвП и др. документи, касаещи служебните правоотношения на служителите в МВР; да познава основите на наказателното, административното и полицейско право, както и наказателните и административни мерки за въздействие на полицейските органи по направление на дейност; при изпълнение на служебните си задължения с действията си да изгражда доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията - нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Така приетите от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) факти и квалификация се съдържат в изготвената в резултат на дисциплинарната проверка справка рег. № 4575 р-570/13.03.2017 г., в която е проследено движението на процесната преписка, образувана на 24.03.2016 г., на основание постъпило в СДВР писмо от Софийска градска прокуратура за привеждане в изпълнение на присъда, чрез изземване свидетелство за управляване на МПС (СУМПС)) по НОХД № 778/2014 г. Образуваната преписка с вх. № П-332/24.03.2016 г. е възложена на инспектор Нацев, който непосредствено след получаването й в електронния регистър е сменил статуса на СУМПС, издадено на името на осъденото лице на "обявен за изземване". На 29.03.2016 г. жалбоподателят е изготвил писмо, peг. № 4332 р-6538/29.03.2016 г. до началника на 08 РУ - СДВР, в чийто район е постоянният адрес на осъденото лице за отнемане СУМПС. К. от писмото е изпратено на СГП. На 13.04.2016 г. от 08 РУ - СДВР е отговорено, че по данни на майката на осъдения същият се намира в Софийския затвор. На 17.05.2016 г. е получено ново писмо от СГП, с което се изисква отговор, дали е приведена в изпълнение присъдата на лицето. Жалбоподателят е изготвил на 20.05.2016 г. отговор до СГП, уведомявайки, че лицето се намира в затвора, прилагайки копия от материалите от 08 РУ - СДВР, както и писмо до Софийския затвор, с което е изискал да бъде иззето СУМПС на лишения от свобода и същото да бъде изпратено в отдел "ПП" на СДВР. И двете писма са изведени с изх. № я-18588/26.05.2016 г. От СГП на 06.06.2016 г. е получено напомнително писмо, във връзка с което жалбоподателят отново е уведомил прокуратурата на 07.06.2016 г. за извършените до момента действия, както и че към 06.06.2016 г. все още не е получен отговор от Софийския затвор. В течение на същия ден - 07.06.2016 г. е получен отговор от Софийския затвор, че при постъпването в затвора, сред документите на лишения от свобода не се е намирало СУМПС. Ж. е уведомил СГП на 24.08.2016 г. за получените данни, по повод постъпило на същата дата ново напомнително писмо от наблюдаващия прокурор. На 12.09.2016 г., прокурорът е разпоредил да бъде взето обяснение от лишения от свобода, за да бъде изяснено, къде се намира СУМПС. П. от прокурора е връчено на жалбоподателя на 13.09.2016 г., който на 19.09.2016 г. е изпратил ново писмо до началника на затвора, прилагайки писмото на СГП и декларация по чл. 160 от ЗДвП, която да бъде попълнена в случай, че лицето заяви да е изгубило свидетелството си. Последвало ново писмо от СГП от 14.12.2016 г., с указания да бъде установено, къде се намира СУМПС, на което жалбоподателят е отговорил на 22.12.2016 г., като същевременно с писмо от същата дата е изплатил писмено напомнително писмо да началника на Затвора – С.. На 16.01.2017 г. от Софийския затвор е изпратено СУМПС на осъденото лице, ведно с обяснение от него, докладна записка от служител в затворническо общежитие и приемо-предавателен протокол. На 19.01.2017 г. жалбоподателят е сменил в електронния регистър статуса на свидетелството, на "отнет със съдебен акт", като на 24.01.2017 г. е уведомил за това прокурора. При тези данни, съдът е приел, че на жалбоподателя е вменено бездействие по преписката само за периода от 19.09.2016 г. до 14.12.2016 г. конкретно за това, че "не е предприел действия за изготвяне на напомнително писмо до Централния софийски затвор и не е уведомил за това нито непосредствените си началници, нито СРП; проверката по преписката продължила извън указаните срокове от прокурора, като служителят не е спазил и определение едномесечен срок за извършване на проверка", което бездействие не е доказано, съответно служителят не е извършил дисциплинарно нарушение. Причините проверката по преписката да не бъде извършена в месечен срок са извън контрола на жалбоподателя и са обективни. Същият не е бездействал през периода от образуване на преписката (24.03.2016 г.), включително и през периода, предмет на дисциплинарното обвинение - 19.09.2016 г. – 14.12.2016 г., тъй като след получаването на прокурорското писмо на 13.09.2016 г., още на 19.09.2016 г. отново е изпратил писмо до началника на затвора, прилагайки писмото на СГП и декларация по чл. 160 от ЗДвП. Действително, след 19.09.2016 г., до 14.12.2016 г., когато е получено поредното писмо от прокуратурата не е проявил активност за пореден път да напомни писмено на началника на Софийския затвор за представяне на изискания СУМПС, но това бездействие не може да бъде обвързано с неизпълнение на нормативно определено задължение, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, за които ДНО твърди че са нарушени също не регламентират изрично конкретни срокове и брой напомняния до други административни структури извън МВР, да изпълнят възложени им от служители на МВР проверки и справки, поради което бездействието през посочения период не представлява и неизпълнение на задълженията, вменени с длъжностната характеристика. Задълженията са изброени примерно, като от оспорената заповед не е ясно, конкретно неизпълнение на кое от тях е вменено. Липсата на конкретизиране пряко засяга правото на служителя да се защити адекватно. По тези съображения съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като е анализирал същите е установил вярно и точно фактите по спора, като на основание вярната им преценка, правилно е приложил и материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба пороци на съдебното решение - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Изложените в мотивите съображения напълно се възприемат и от настоящата инстанция. В касационната жалба се възразява, че съдът, за да приеме, че не е извършено дисциплинарното нарушение се е ограничил до оценка само на периода от 19.09.2016 г. до 14.12.2016 г., без да вземе предвид всички действия по изпълнение на поставената задача. Възражението е несъстоятелно. На първо място, цитираният период е именно периода, посочен като такъв на бездействие и предмет на дисциплинарното производство и сочен като период, в който е осъществено дисциплинарното нарушение, поради което правилно съдът е изложил ключовите си мотиви във връзка с него. Освен това, ако се вземе предвид цялостната дейност на дисциплинарно наказаното лице по процесната преписка, то анализът на извършените действия ще подкрепи изводите на съда за липса на нарушение, изразяващо се в бездействие. От момента на възлагане на работата по преписката, жалбоподателят е извършил описаните в обстоятелствената част на справката и на оспорената заповед действия, които са възприети и от ДНО и които не се спори, че са извършени и които правилно съдът е приел, че не обективират твърдяното бездействие. Правилно съдът е приел, че причините за забавата на отнемането на СУМПС са обективни и бездействието на затворническата администрация не може да се вмени във вина на наказания служител. Не е налице и другото твърдяно в касационната жалба нарушение - неправилно приложение на материалния закон. Обосновани и в съответствие с приложимите норми на ЗМВР и Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, са изводите на съда, че в случая липсват правила, които ясно да дефинират служебни задължения, чието неизпълнение да обосновава дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съответно да е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Също така не може да бъде извлечено и нарушение на регламентираните в Раздел II от специфична длъжностна характеристика служебни задължения. Липсват каквито и да са конкретни данни за това полицейския служител да непознава и да не се съобразяване с нормативната уредба, регламентираща административно - наказателните разпоредби, свързани с дисциплината на водачите на МПС, както и да непознава основите на наказателното, административното и полицейско право, както и наказателните и административни мерки за въздействие на полицейските органи по направление на дейност, както и да не може да взема самостоятелно решения в рамките на своите правомощия. Неотносими към конкретните факти на дисциплинарното обвинение са задълженията в длъжностната характеристика служителят да познава разпоредбите на ЗЗКИ, ППЗЗКИ, Закона за държавния служител, ЗМВР и ПУДЗМВР, ЗДвП и др. документи, касаещи служебните правоотношения на служителите в МВР. Липсват също така твърдения и факти, за неспазване на изискването при изпълнение на служебните си задължения служителят с действията си да изгражда доверие и да повишава вярата на гражданите в институцията. Вярно е посоченото в касационната жалба, че отнемането на СУМПС е продължило приблизително осем месеца, но забавата не може да бъде свързана с неизпълнение на задължения на жалбоподателя - настоящ ответник по касация, тъй като същият няма други механизми за изискване на документа от затворническата администрация или директно от осъденото лице, извън писменото сезиране на началника на Софийския затвор с искане за съдействие. Съдът правилно е отчел посочените обстоятелства и е постановил обоснован и законосъобразен акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, като същото не страда от сочените в касационната жалба пороци. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, която е своевременно заявена и е доказана за сумата от 500 лева, действително внесено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 12.01.2018 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е определено близо до минималния размер определен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,