Решение № 2480 от 8.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. Угоне, ЛНЧ [номер] подадена чрез адв. М. Димитрова и адв. Д. Димитрова, срещу решение 3013 от 11.05.2021 г., постановено по адм. дело 7468/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт (РА) Р 22000117001923-091-001 от 15.10.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 368 от 09.03.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП). Според касатора решението е постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. По същество на спора касаторът счита, че неправилно административният съд е приел за доказано наличието на всички предпоставки по чл. 19 ДОПК. Твърди, че не е налице действие на ревизираното лице, което да представлява укриване на факти и обстоятелства, като дори да бъде прието, че укриването на местонахождение на МПС покрива изискванията за умишлено укриване, отговорността на управителя би следвало да е до стойността на въпросните 13 броя автомобили. Твърди се, че неправилно е възприето от съда и наличието на обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на Бизнес глоуб ЕООД в пълен размер. Касатора счита, че процесния ревизионен акт не е постановен в съответствие с процесуалните правила. Твърди се също, че установените с РА задължения са погасени по давност. Претендира се отмяна на съдебното решение в цялост както и постановяване на друго по същество на спора с което да бъде отменен РА, като алтернативно се иска частична отмяна. В случай, че се установи процесуално нарушение на съдопроизводствените правила се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Направена е претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 143 АПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата във вр. с чл. 78, ал. 6 ДОПК. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил РА Р 22000117001923-091-001 от 15.10.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 368 от 09.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на А. Угоне по чл. 19 ДОПК, в качеството му на управител на Бизнес Глоуб ЕООД, [ЕИК], за задължения на дружеството за данъчни периоди м. 01. 2013 г. и от м. 03.2013 г. до м. 12. 2014 г. общо в размер на 3 821 559.84 лв. и лихви в размер на 1 630 971,13 лв. Задълженията на дружеството за ДДС, за които е ангажирана отговорността на ревизираното лице, са установени с влязъл в сила РА Р- 22000115000344-092-001 от 09.07.2015 г. за извършена ревизия на Бизнес Глоуб ЕООД за данъчен период 01.01.2013 г. 31.12.2014 г. По делото не е било спорно, че А. Угоне е бил управител на търговското дружество за ревизирания период. В това си качество лицето е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Между страните е било спорно дали са налице условията по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на А. Угоне в качеството му на управител на Бизнес Глоуб ЕООД. Според мотивите на съдебното решение ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите. Констатирано е, че не са налице основания да се приеме, че РА страда от пороци, които засягат неговата валидност. Не са установени и нарушения на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените и да са самостоятелно основание за отмяна РА. Съдът е приел, че ревизионните органи правилно са определили управителя А. Угоне като субект на субсидираната отговорност и е счел за неоснователни възраженията за приложимост на основанията на чл. 19 ДОПК по отношение на Д. Станишев, с оглед предоставеното му пълномощно с широки правомощия, поради липса на данни лицето да е изпълнявал ефективно функции по управление на дружеството Бизнес Глоуб ЕООД. Прието е, че е налице и следващата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно наличието на установени с влязъл в сила ревизионен акт задължения за ДДС на Бизнес Глоуб ЕООД -лице по чл. 14, т. 1 ДОПК. Въз основа на доказателства е приел, че е доказано извършването на вредоносната дейност от ревизираното лице чрез укриване на местонахождението на притежаваните от дружеството автомобили и необявяване на същото на публичния изпълнител. Прието е също, че причинно-следствената връзка между неправомерните действия на ревизираното лице и причинената щета на фиска е доказана. Така мотивиран административния съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК на третото лице - управителя А. Угоне и поради това е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в регламентираната от чл. 120 ДОПК форма, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за изтекла погасителна давност за задълженията, установени на дружеството Бизнес Глоуб ЕООД с РА Р- 22000115000344-092-001 от 09.07.2015 г. Според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че с издаването на РА Р- 22000115000344-092-001 от 09.07.2015 г. давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 3 и процесните задължения не са погасени по давност. Съдът е дефинирал предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска дейност по чл. 19 ДОПК. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/ осигурителни вноски субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. В нормата са предвидени хипотези на възникване на отговорността, като в случая спорът се свежда до това налице са елементите на фактическия състав на хипотезите на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението е невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски. Не е спорно наличието на следните елементи 1. че задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество Бизнес Глоуб ЕООД има публични задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Правилно съдът е очертал, че спорът се свежда до останалите елементи на отговорността на трето лице за задълженията на юридическо лице и те са: наличие на укрити факти и обстоятелства, които по закон А. Угоне е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или пред публичния изпълнител; наличие на непогасени задължения за данъци и/или осигурителни вноски за задълженото юридическо лице, които не могат да бъдат събрани и причинно следствена връзка между поведението на субекта на отговорността и невъзможността да бъдат събрани публичните вземания на задълженото юридическо лице. Настоящия касационен състав намира за неоснователни възраженията изложени от касационния жалбоподател за липса на втория елемент от фактическия състав на хипотезата чл. 19 ДОПК наличие на действие или бездействие на ревизираното лице, което да представлява укриване на факти и обстоятелства. Възраженията на касатора, че непредставянето на информация за местонахождението на процесните 13 броя МПС се дължи на факта, че същите са били продадени, е недоказано. Касаторът се е позовал на откъс от разпит на св. Чобанов, обективиран в протокол от о.с.з. от 21.01.2021 г. в първоинстанционното производство, от който обаче не може да се направи категоричен извод за кои конкретно МПС се твърди, че са продадени и документите за продажба не са били признати от приходната администрация. Още повече в последните изречения на същите показания свидетеля сочи, че дружеството е притежавало автомобили. Тези твърдения противоречат и с предоставените данни от КАТ, от които се установява, че към 21.03.2017 г. на името на дружеството има регистрирани 13 броя моторни превозни средства, които не са открити. От това следва, че твърденията за наличието на разпоредителни сделки с въпросните МПС са недоказани от ревизираното лице. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че административният съд правилно е съобразил, че управителя е бил единствения ангажиран с осъществяването на търговската дейност, сключването на търговски и разпоредителни сделки от името на дружеството, следователно на същия е било известно притежаваното от дружеството движимо имущество. Следва да бъде посочено, че отговорността на солидарно задълженото лице по чл. 19, ал. 1 обхваща цялото задължение на лицето по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество Бизнес Глоуб ЕООД. Възраженията, че отговорността следва да бъде ограничена до размера на укритите 13 броя МПС е неоснователно. Отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 на чл. 19 ДОПК е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото, но в случая отговорността на ревизираното лице е ангажирана по чл. 19, ал. 1 и гореописаната норма на чл. 19, ал. 4 не е приложима. На следващо място извършената от настоящата съдебна инстанция проверка по повод оплакванията в касационната жалба потвърждава като правилни и обосновани изводите на решаващия съд по отношение извода за доказаност на наличието на причинно-следствена връзка между между невъзможността да бъдат събрани задълженията за ДДС на Бизнес Глоуб ЕООД и поведението на ревизираното лице. Правилно съдът е приел, че действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства по отношение на местоположението на движимото имущество на дружеството са довели до невъзможност за своевременното събиране на задълженията от страна на приходната администрация. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че не е налице обективна невъзможност за събиране на публично правните задължения дружеството Бизнес Глоуб ЕООД. По образуваното срещу дружеството изпълнително дело плащане не е постъпило, а публичните задължения не могат да бъдат събрани от дружеството поради липса на имущество, което е установено след направено пълно проучване на имущественото състояние и категоризация на задължено лице, обективирано в справка С170001-134-0000871/21.03.2017 г. издадена от публичен изпълнител в Дирекция събиране при ТД на НАП София. От него се е установило, че на името на дружеството има 13 МПС, които както е посочено по-горе не са открити и е наложен запор на банкова сметка на дружеството, която е без авоар. Със същата справка дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че дружеството е имало налични дълготрайни и краткотрайни активи, както и стокова и парична наличност, позовавайки се на проведената съдебно-счетоводна експертиза, към които публичния изпълнител не е насочил изпълнението. В самото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че за 2015 г., 2016 г., 2017г., няма публикувани ГФО в Търговския регистър, няма подадени ГДД по ЗКПО и не може да бъде даден категоричен отговор за притежаваните краткотрайни и дълготрайни активи на дружеството. От всичко изложено настоящият касационен състав приема, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 1 ДОПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. При този изход на спора своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство следва да бъде уважено, като на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определи и присъди такова в размер на 106 437,96 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, състав на осмо отделение,