Решение № 12644 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на Анчо 02 ЕООД гр. Кричим, Пловдивска област чрез процесуалния си представител адв. Н. Калистратов срещу решение 1810/23.02.2024 г., постановено по адм. дело 2985/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Първият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, в която по жалба на Анчо 02 ЕООД е отменен РА Р 16001623000264 091 001/25.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 401/30.10.2023 г. на посочния по горе директор за отказано право на данъчен кредит за сумата над 15 064,31 лв. до пълния размер от 85 963,08 лв., както и за прилежащите лихви над 17 694,35 лв. до пълния размер от 24 686,54 лв. по 13 бр. фактури за доставки на стоки, издадени от Стелит 1 ЕООД и БК Енерджи ЕООД за данъчни периоди на 2022 г. Релевират се всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК за допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост. От изложението в касационната жалба може да се направи извод и за въведeно оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - също отменително основание съгласно посочената по горе разпоредба. Според касационния жалбоподател в обжалваното решение липсва преценка и анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и съотнасянето им към правния спор, респ. фактите, които съдът приема за доказани или не. Според касатора не били представени и доказателства за приемо предаването на стоките, нито някаква междуфирмена кореспонденция заявки, имейли и др., въпреки, че съгласно писмени обяснения на дружеството, такива са съставяни. Твърди се също, че въпреки дадените обяснения, че са изготвени стокови разписки за доставките, такива не били представени, а относно заявките са изложени твърдения, че те били по телефона. Относно представените от ревизираното дружество товарителни списъци за същите стоки, касаторът счита, че те не доказват доставките, тъй като липсва подпис за приел . Касационният жалбоподател сочи и противоречия в твърдението, че транспортирането на стоките е за сметка на получателя и те са получавани в базата на Стелит 1 ЕООД в гр. Севлиево, а във фактурите е посочена базата на същото дружество, но в Гърция. Относно доставките на стоки от БК Енерджи ЕООД в касационната жалба се сочи, че доказателства, удостоверяващи приемо предаване на стоки не са представени. Оплакванията са свързани с неправилната преценка на съда на доказателствата за действителното извършване на доставките. В депозирано на 06.08.2024 г. писмено становище от юриск. К. Стоянова се поддържа касационната жалба, иска се отмяна на решението в обжалваната му част, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението, посочено по горе в отхвърлената част на жалбата му срещу ревизионния акт за допълнително начислен ДДС поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) за Гърция, както и за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от Манчев 979 ЕООД и Тано 75 ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За ВОД касаторът твърди, че са представени международни товарителници (ЧМР), както и потвърждения от получателите в Гърция. За неправилно се счита съдебното решение и относно непризнаването на действието на издаденото от него кредитно известие с получател K. B. B. . В тази връзка касаторът излага оплакване, че възраженията му и ангажираните от него доказателства въобще не били обсъдени в съдебното решение. Твърди се и, че видно от издаденото кредитно известие, а и от проверките на дирекция Фискален контрол ясно се установявал видът, бройката и единичните цени на стоките, които са били върнати от Гърция, респ. които са предмет на самото кредитно известие, поради което то неправилно било изключено при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС. В касационната жалба са изложени подробни доводи, че от представените по делото ЧМР, с които са индивидуализирани получателите на стоките и техните адреси. Изразява се несъгласие с приетото от приходните органи и от съда, че при проверка в Интернет на адресите на получателите в Гърция било установено, че те се намират в жилищни квартали, тъй като това е без значение и не опровергава изпращането на стоките и тяхното пристигане в Гърция. Относно представените потвърждения за ВОД касационният жалбоподател също сочи, че неправилно са прецените от ревизиращите органи, и от съда, тъй като стоките са получени лично от управителите на гръцките дружества. По отношение на представените по делото справки от ОД на МВР - Хасково, касаторът твърди, че е без значение, че няма регистрирани преминавания на посочените в ЧМР на транспортните средства, но това не означавало, че такива не са преминавали на граничните пунктове, а само, че не са регистрирани. В тази връзка се излага довод, че от 01.01.2007 г. контролът на границата на България с държави членки на ЕС е репрезентативен, поради което липсата на регистрация на контролно пропусквателния пункт, не означава, че не е осъществено преминаване през границата на процесните стоки. Относно отказаното право на данъчен кредит по доставките от Манчев 979 ЕООД и Тано 75 ЕООД според касационният жалбоподател са налице доказателства за реалността им. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част. Ответникът по тази касационна жалба, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение счита, че и двете касационни жалби са неоснователни, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП е неоснователна, а на Анчо 02 ЕООД е частично основателна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив. Правото на данъчен кредит е обуславено от реалното предаване на фактурирани от доставчика стоки и/или услуги чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗДДС. Законодателят в ЗДДС не е изброил доказателствата, които трябва да представи получателят по фактурите, който претендира и упражнява правото на данъчен кредит, поради което са допустими писмени документи, които удостоверяват предаването и приемането на стоките, както и за реалното осъществяване на услугите и предаването им от доставчика на получателя. Ако е доказана реалността на доставките, то правото на данъчен кредит е законосъобразно възникнало, респ. упражнено чл. 68, ал.1, т.1, чл. 69, ал., т.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В процесния случай по доставките от Стелит 1 ЕООД и БК Енерджи ЕООД за различни хранителни стоки и напитки в издадените фактури, правилно първостепенният съд е приел, че е доказана реалността на доставките. Наистина представените товарителни списъци са подписани само от посочените доставчици, но липсата на подпис на получателя не опровергава тази реалност. При положение, че именно Анчо 02 ЕООД е упражнил правото на данъчен кредит по посочените фактури, липсата на подпис в товарителните списъци, които имат характер на протокол за предаване и приемане на процесните стоки не означава, че стоките не са приети от него, а тъкмо обратното. Наличието или липсата на материална и техническа обезпеченост на доставчиците не може да се вменява във вина на получателя по доставките, тъй като последният не може да се държи отговорен за действията, респ. бездействията на своите доставчици, тъй като той не може да ги контролира. Отговорността на получателя се свежда до това да представи на приходните органи само двустранно подписани документи от страните по съответните доставки. В случая, както се изясни по горе предвид претенцията за правото на данъчен кредит от ревизираното дружество показва, че той е приел предадените му от двамата доставчици, цитирани по горе стоки. Доказателствената тежест при упражняване на правото на данъчен кредит е за получателя по доставките и той е длъжен да ангажира достатъчно убедителни доказателства за реалното предаване и приемане на съответните стоки, което в настоящия случай е сторено. По делото е установен механизмът на доставките, както правилно е прието и в обжалваното решението. Правилно съдът е приел, че според този механизъм заявките са получавани по телефона, а липсата на междуфирмена кореспонденция и изричен договор не променя изводът за доказани реални доставки, които се установяват именно от посочените товарителни списъци, които са доказателства за установено реално предаване и приемане на описаните в тях стоки, поради което правилно съдът е отменил ревизионният акт в посочената част за сумата от 70 898,77 лв. и съответните лихви. В тази част обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Анчо 02 ЕООД. За ВОД за Гърция. Разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗДДС и на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО регламентират, че за да се докаже успешно ВОД е необходимо да се установи, че правото на разпореждане със стоката е прехвърлено от доставчика на съответния получател в друга държава членка на ЕС, както и да се установи транспортирането на стоката от територията на страната до другата държава членка от или за сметка на доставчика регистрирано по ЗДДС лице или на получателя, който е на територията на друга държава членка. Ако се докажат посочените по горе обстоятелства доставчикът може да се възползва от нулевата ставка по чл. 53, ал.1 ЗДДС. За транспортирането на стоките задължително следва да се докаже, че стоките са напуснали територията на страната, съотв. че са достигнали до територията на другата държава членка. За непризнатия ВОД към Гърция незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на тези доставки за получателите TROFANA S.M.P.C. (допусната е техническа грешка в съдебното решение при изписването на TРOFANA S.M.P.C. вместо TROFANA S.M.P.C.); K. B. B. и VAS TAS . Съдът неправилно е възприел констатациите на приходните органи, че не е доказано транспортирането на стоките от територията на България до Гърция. Приложените в административната преписка международни товарителници (ЧМР) доказват, че стоките са преминали от територията на доставчика до цитираните по горе гръцки получатели. Налице са и документи, установяващи заплатени от доставчика магистрални такси, както и за закупено гориво, което потвърждава твърдението на ревизираното дружество за реално осъществени ВОД. Тези товарителници съдържат всички необходими реквизити за установяване на посоченото обстоятелство. Непризнаването им като доказателства, годни да установят напускането на територията на страната и достигането им до получателите в Гърция, е неправилно, тъй като позоваването от приходните органи, а впоследствие и на съда на справката от ОД на МВР Хасково, е необосновано. Основателни са в тази връзка оплакванията на касационния жалбоподател, че от 01.01.2007 г. контролът на границата на България с държави членки на ЕС е репрезентативен. В същото време от друга справка на същото ОД на МВР са посочени преминавания на конкретни автомобили, вписвани в процесните ЧМР от България до Гърция за относимите към спора дати, посочени в същите справки, които също установяват реалното осъществяване на процесните доставки за Гърция. Неправилно съдът е подкрепил констатациите в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт, че в процесните ЧМР не е посочено мястото на предаване/получаване на стоките, както и че последните не са индивидуализирани. Изрично в инвойс фактурите е налице индивидуализация на процесните стоки, попълнена е и клетка 24 с името на получателите, посочените по - горе гръцки дружества. Няма нито законово изискване, нито изискване на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз в ЧМР да се изписват конкретни имена на лицата, които са получили конкретните стоки, описани в тях. Правилно съдът се е позовал на чл. 6, т.1 и чл. 9, т.1 от същата Конвенция, като в тези разпоредби липсва изискване да се изписват трите имена на физическите лица, които представляват изпращач, превозвач и получател на стоките. В процесния случай видно от съдържащите се по делото ЧМР се установява, че са попълнени клетки 22, 23 и 24 в процесните товарителници с изписване на наименованията на посочените по горе юридически лица с поставяне на съответния печат, както и фигурира подпис върху тези печати. Макар в представените по делото декларации (потвърждения) от представляващите гръцките дружества получатели да липсват някои реквизити по чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС, като се има предвид, че ЧМР съдържат достатъчно реквизити, то в потвържденията (двата документи са алтернативни и няма изискване за кумулативното им съществуване за доказване на ВОД) също установяват чрез изрично твърдение на получателите на ВОД, че стоките са получени от тях, както и те се задължават за ДДС по доставките. Няма данни по делото да е налице презумпцията по чл. 45а от Регламент (ЕС) 2018/1912 за изменение на Регламент (ЕС) 282/2011, поради което приложим е чл. 45 ППЗДДС, поради което неправилно съдът е възприел приетото от ревизиращите органи за изписване в ЧМР на трите имена на лицата предали, респ приели стоките, което изискване е възприето в посочената разпоредба от Регламент (ЕС) 2018/1912 по отношение на потвърждението от получателя на стоките в другата държава членка. По отношение на третите лица превозвачи, извършили част от транспортирането на процесните стоки, е изпълнено изискването и на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС. Неправилно приходните органи не са признали издаденото кредитно известие 1/19.10.2022 с получател K. B. B. поради неосъществен ВОД, предвид върната от последния стока. При удостоверено връщане на стоката и от дирекция "Фискален контрол" и наложено обезпечение, не е следвало да се определя допълнително задължение за ДДС. При така изложеното следва да се приеме, че в частта за допълнително начисления ДДС поради непризнати ВОД, респ. и по издаденото кредитно известие решението на съда е неправилно поради наличието на сочените от Анчо 02 ЕООД отменителни основания. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК следва в тази част решението да се отмени и да се постанови друго решение на основание чл. 222, ал.1 АПК, с което ревизионният акт в същата част бъде отменен като незаконосъобразен за сумата от 164 351,18 лв. и съответните лихви. Следва да се отмени решението и в частта за разноските за сумата над 1 755,79 лв. до пълния размер от 12 534,39 лв. За правото на данъчен кредит. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите от Манчев 979 ЕООД и Тано 75 ЕООД правилно първостепенният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките, но настоящият съдебен състав не възприема становището на съда, че правото на данъчен кредит не се признава , тъй като двамата посочени доставчици нямат материална и техническа обезпеченост. Константна е съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС), възприета от решенията на Съда на Европейския съюз, че липсата на доказателства за обезпечеността на доставчиците не може да бъде основание за отказ от правото на данъчен кредит на получателя по доставките, ако последният и е представил достатъчно убедителни писмени доказателства за реалността на процесните доставки. Въпреки тези мотиви на съда, които са в противоречие с решение по дело С 324/11, решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11 и др., обосновано решаващият съд е приел, че ревизираното лице не е доказало всички необходими законови предпоставки за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Липсата на категорични писмени доказателства за реалното предаване на фактурираните стоки хранителни стоки и напитки, правилно съдът е приел, че не може да се признае и правото на данъчен кредит предвид липсата на доказателства по чл. 6, ал.1 ЗДДС. Предвид изложеното в тази част решението е правилно постановено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 700 лв. на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, като същото се намали предвид степента на защита липсва отговор по касационната жалба на Анчо 02 ЕООД, както и процесуален представител на тази страна не се е явил в съдебното заседание пред настоящата касационна инстанция и не е изразил становище по съществото на делото. За разноски за държавна такса за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на тази страна следва да се присъди общо сумата от 818,38 лв. При намаление на юрисконсултското възнаграждение съдът се съобразява и с решение по дело С - 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, в което изрично се сочи, че e възможно да се намали предвиденият минимум в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е приложима за определяне и на юрисконсултските възнаграждения, когато се нарушава забраната по чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз. На Анчо 02 ЕООД не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение