Решение № 9656 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 67/2020 г.

Решение № 9656 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 67/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", чрез процесуален представител срещу решение № 217 от 04.11.2019 г. по адм. дело № 369 по описа за 2019 г. на Административен съд - Сливен. С него по оспорване от Г. С. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-200-6500/4935 от 12.07.2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответната страна по касационната жалба - Г. С., чрез процесуален представител оспорва същата в депозирано писмено становище. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-200-6500/4935 от 12.07.2019 г., издадено от зам. директора на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично пчеларство", с код БПП6, в размер на 8 898, 89 лв. Установено е, че С. е поел ангажимент по направление "Биологично пчеларство" като е заявил за подпомагане през 2015 г. пчелни семейства с код БП15 "За биологично пчеларство". През 2016 г. земеделският стопанин е заявил същите пчелни семейства, но с код БПП6 "За биологично производство в преход", поради което е издадено процесното уведомително писмо. Като фактическо основание за отказа от финансиране в таблицата на стр. 2 - Пчелини с неспазени базови и други изисквания е посочено, че не е спазено изискването да не се надвишава минималният период на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а като правно основание към колона 7 органът се е позовал на Раздел V "Намаление при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020", б. "В" направление "Биологично пчеларство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. За да отмени уведомителното писмо, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неспазване на законовите изисквания за форма и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че в уведомителното писмо не са посочени конкретно кои базови изисквания не са спазени, като същите са подробно изброени в Приложение № 2 към Наредба № 4/2015 г. Приел е, че в обжалвания акт и в документите по административната преписка липсват констатации за неспазване на изискването за надвишаване на минималните периоди за преход на заявените за подпомагане пчелни семейства, каквато теза е изложена от процесуалния представител на административния орган едва в съдебно заседание. Приел е, че оспореното уведомително писмо е издадено при противоречащи, непълни и неясни мотиви, поради което го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на административният съд, че обжалваният административен акт не отговоря на изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. Обосновано решаващият съд приема, че проверката за спазване на формата на оспорения административен акт в този случай изисква преценка на относимост на посоченото в текстовата част основание за намаляване към описаните в колоните цифрови данни. В случая, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 7 – неспазени базови и други изисквания и колона 3 – неспазване на изискването да не се надвишава минималният период на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на страница 2 от уведомителното писмо. В поясненията към таблицата, за колона 7 е посочено, че се налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. "b" Направление "Биологично пчеларство" от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020". Методиката е утвърдена от министъра на земеделието и храните /понастоящем министър на земеделието, храните и горите/ на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г., според който, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно утвърдена методика. Раздел V от тази методика касае намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11, като за направление "Биологично пчеларство"/б. "b" в т. А) "Базови изисквания" е посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин /кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил посочените в приложението базови изисквания и правилно е достигнал до извод, че нито от данните в уведомителното писмо, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. В таблицата на стр. 2 - Пчелини с неспазени базови и други изсквания е посочено - неспазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. в съответствие с т. IV "изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПСРС 2014-2020 г., утвърдена със Заповед №РД 09-144/23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, § 1, чл. 37, § 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889 от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола - не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. Доколкото методиката се издава на основание чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., то предвидените базови изисквания следва да са съответни на предвидените в нормативния акт, а не да се допуска първична правна уредба с вътрешно ведомствен акт, какъвто е Методиката, утвърдена със заповед на министъра на земеделието и храните. Надлежното мотивиране на оспорен административен акт изисква и посочване на правно основание, предвидено в нормативен акт. В случая приложимия нормативен акт е Наредба № 4/2015 г., която е предвидила уредбата на базовите изисквания в Приложение № 2 и Приложение № 3. Изискването за мотивираност на административния акт налага точно посочване нормативно предвидено базово изискване, което не е изпълнено от земеделския производител и е дало основание за постановяване на отказ от финансово подпомагане. Не са ангажирани доказателства и за това, че бенефициерът е бил уведомен за несъответствие във въведените данни от контролиращото лице и данните, декларирани в заявлението за подпомагане. Задължение за уведомяване има административния орган и то по начин, който да удостоверява получаване на информацията. Освен от общата разпоредба на чл. 35 от АПК, в случая задължението за уведомяване е било наложително и с оглед предвидената възможност по чл. 49, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. При липса на данни за уведомяване на земеделския производител за въведените данни от контролиращото лице, не може да се възприеме тезата, че бенефициерът не е изпълнил задължението си да подаде коригиращо заявление, в което да посочи код, съответстващ на този посочен от контролиращото лице. Като допълнително съображение следва да бъде посочено, че с влязло в сила на 09.10.2019 г. решение № 8834/2019 г. по адм. дело № 4906/2018 г. на ВАС, е отменен чл. 11, ал. 4 от наредба № 4/2015 г., регламентиращ, че плащанията по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, § 1, чл. 37, § 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889 от 05.09.2008 г., действащ към момента на издаване на оспорения акт. Следователно са налице основанията на чл. 142, ал. 2 от АПК за съобразяване на отмяната му при висящо съдебно производство. Липсва друга материално правна разпоредба с идентично съдържание, която да изключва подпомагането за срок над една година, в случаите на преход към биологично производство, поради което след отмяната на чл. 11, ал. 4 от наредба № 4/2015 г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание, което обосновава правилност на изводите на решаващият съд за отмяната му, при съобразяване и на основни правни принципи по чл. 4, чл. 7 и чл. 9 от АПК. С оглед на тези доводи, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо са обосновани и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на оспореното решение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед изхода от спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 780 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, доказано с представения договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на същото, настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като процесуалния представител е изготвил две писмени становища по делото и заплатеното възнагреждение не е прекомерно спрямо предвидения размер в чл. 8, ал. 2, т. 7 от наредба № 1/2004 г. минимален размер от 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение