Решение № 3152 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13345/2017 г.

Решение № 3152 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13345/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - П. против решение № 1641/12.10.2017 г. по адм. д. № 1425/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен РА № Р-16001615005613-091-001/26.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 234/15.04.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. за установени задължения както следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 40,95 лв. и лихви в размер на 19,84 лв.; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 271,75 лв. и лихви - 103,51 лв. данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 106,28 лв. и лихви в размер на 307,93 лв.; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 457,85 лв. и лихви 257,67 лв.; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 318,00 лв. и лихви 174,17 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които представляват касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - С. В. З. - К. с ЕТ "Б. К.", чрез процесуален представител адв. А. взема становище за неоснователност на касационната жалба в подробен писмен отговор. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Оспореният РА пред първоинстанционния съд е издаден в ревизионно производство в което данъчната основа за облагане на лицето е определена по общия ред. В тази връзка е посочено, че основата за облагане с данък доход на физическото лице е определена по съответните норми на материалния закон - ЗДДФЛ - чл. 36, като мотивите на данъчния орган за това са, че от гледна точка на данъчно-осигурителното право изразходваните средства в повече от наличните, представляват недеклариран от РЛ доход с недоказан произход, т. е. не е посочен конкретен източник на този доход. Лицето не е ангажирало доказателства за източника на доход предвид, че е извършвало дейност с ЕТ и същевременно е съдружник и управител с личен труд в търговското дружество. При ревизията е прието, че доходът произтича от дейност на лицето по реда на чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ. Посочено е също, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО; установеното несъответствие, съпоставено с получените доходи на ревизираното лице е в повече от 5% от декларираните доходи от лицето. За да отмени РА, от съда е прието, че органите по прихода са неправилно провели неправилно ревизията по общия ред, а не по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, също така е приел за неправилно приложена разпоредбата на материалноправната норма на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като превишението на разходите над приходите в дадения случай, съобразно решението на съда, не съставлява "доход от други източници" по смисъла на визираната разпоредба. Според съда, сочената норма касае конкретен източник на средства, не попадащи в останалите хипотези на подоходното облагане и тъй като такъв конкретен източник на доход не бил налице, превишаването на разходите над приходите на ревизираното лице можело да формира облагаема данъчна основа единствено на основание презумпцията по чл. 123 от ДОПК. Само по себе си несъответствието не се презумирало от материалния закон като подлежащ на облагане доход, поради което подобно несъответствие не подлежало и на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 от ДОПК - по аналогия, и то, при положение, че са налице визираните с тази хипотеза законови предпоставки. Поради това, съдът е приел незаконосъобразно определяне на данъчните основи за доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, което е мотивирало решение за отмяната му. Решението съдържа неправилни и необосновани мотиви, с погрешен краен извод за незаконосъбразност на РА. Неправилно съдът е приел, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ при ревизия по общия ред. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от сочената разпоредба основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т. 1- 8 от същата. На органа по приходите е предоставена възможността да прецени дали да проведе ревизията по особения или по общия ред, дори при положение, че са налични обстоятелствата по т. 1- 8 на чл. 122 ДОПК. В разглеждания случай данъчната основа е безспорно установена на база декларирани доходи и реализирани разходи, поради което не се налага установяване на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 от ДОПК и съответно - на така определена база облагане по разпоредбите на материалния закон, като е допустима ревизия по общия ред, именно каквато е била извършена, при която са били обложени установените разходи над приходите за съответните данъчни периоди като години и разликата е квалифицирана като доход на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Ревизиращите органи са достигнали до горните изводи след обстоен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. П., събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, ревизиращият екип е преценил, че ревизираното лице е придобило доходи, които не са декларирани и обложени и с които е покривало извършените разходи през ревизираните години. На база събраните и предоставените документи в хода на извършваната ревизия на С. В. З. - К. е направен извод, че тя е придобила доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът изцяло е игнорирал факти като този, че приложените по преписката документи относно произхода на налични суми в брой в голямата си част касаят периодите преди 2008 г, а именно 2004 г., 2006 г. и 2007 г., което предполага тяхното разходване до 01.01.2009 г. В същият смисъл са и първоначалните твърдения на съпрузите, според които средствата от продажби на недвижими имоти /които съответно са на 05.05.2005 г., на 27.05.2005 г. и на 16.10.2006 г. съгласно представените НА/ са ползвани като оборотни средства във фирмата на съпруга на РЛ /ЕТ "А. К."/ до 31.12.2008 г. и съответно са изразходвани за разходи за издръжката им на живот. Освен това за периода от 2000 г. до 2008 г. е установено, съгласно справка на Агенцията по вписванията, че са вписани няколко договорни ипотеки с длъжници А. Г. К. и съпругата му С. З. - К., в полза на различни търговски банки - ДСК ЕАД, Е. В. ви банк Биохим АД, Българска пощенска банка АД, във връзка с обезпечаване на отпуснати кредити, които са погасявани в същите тези периоди, което води до правилния извод до който са достигнали и органите по прихода, че наличните спестявания са били изчерпани до 31.12.2008 г. Неправилно и нелогично съдът приема за доказано реалното получаване на парични средства от "Косена" ООД. След като бяха анализирани събраните доказателства, настоящата съдебна инстанция стигна до аналогични изводи с тези на органа по приходите, а именно, че не са представени документи, удостоверяващи, че сума в размер на 126 920 лв. е била върната на ревизираното лице в брой от касата на дружеството. Констатирано е явно несъответствие в заведената счетоводна отчетност на "Косена" ООД / недостиг на касови наличности, неотразени разчети/. Представените документи в хода на извършените по време на ревизията насрещни проверки не отразяват и не отговарят на стопанските операции посочени и декларирани в ГФО за съответните години и публикувани в Търговския регистър. Закона за счетоводството задължава всеки търговец до 31 март да изготви годишен финансов отчет за предходната година. От годишните отчети на "Косена" ООД за 2007 г. и 2008 г. публикуване в Търговския регистър е видно, че финансова помощ в твърдените от ревизираното лице размери не е получавана и съответно не е връщана. Правилно е оплакването на касатора, че допуснатите съдебно счетоводни експертизи на следва да бъдат кредитирани поради факта, че всички изготвени заключения на съдебно- счетоводните експертизи са на база изцяло новопредставени документи, които не са обсъждани в хода на ревизионното производство, за кото е направено и възражение от страна на ответника в съдебно заседание при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. При тези данни, РА е законосъобразен и като го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящия касационен състав следва да постанови решение по същество, с което по изложените по- горе мотиви, следва да отхвърли жалбата на С. В. З. - К. с ЕТ "Б. К. - С. З. - К.", със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "Х. Б." .№..., срещу процесния РА като неоснователна. При този изход на спора на Дирекция "ОДОП"- П. се дължи присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение