Решение № 11221 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6343/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Томов, от гр.София, чрез адв. Д. Христова срещу решение 1393 от 05.03.2021 г. на Административен съд-София град по адм. дело 10709/2019 г. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата му, в частта относно незаконосъобразността на решение 2153-21-257 от 23.08.2019 г. на ЗА Директора на ТП на НОИ-София -град, прекратил е производството по делото в тази част и е отхвърлил в другата част жалбата му за прогласяване нищожността на акта, присъдил е и разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводстваните правила - касационни основания по чл.209, т.З от АПК. Твърди се, че решение 2153-21-257 от 23.08.2019 г. на ЗА Директора на ТП на НОИ-София -град е издадено при липса на компетентност. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението. Претендират се разноски по делото. Ответникът - директора на Териториалното поделение на НОИ - гр.София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че М. Томов получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст / ОСВ/ по чл.69 от КСО и добавка по чл.84 от КСО. Личната му пенсия за ОСВ е отпусната на основание чл.6 от ЗП /отм./ от 01.04.1988г. и преизчислена от 01.01.2000г. съгласно разпоредбите на КСО. След отпускането й пенсията е преизчислявана и осъвременявана съгласно действащите през годините законови разпоредби и изменяна след зачитане на допълнително представен осигурителен стаж. С разпореждане [номер]/1 от 27.02.2014г. пенсията е изменена от 30.01.2014г. на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО и определена в размер при зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по реда на чл.104 от КСО - [възраст]; доход за изчисляване размера на пенсията 1009,36 лв., получен като средномесечният осигурителен доход за страната за 2007г., от който е преизчислена пенсията от 01.10.2008г. на основание §7а от ПЗР на КСО, е умножен по индивидуалния му коефициент 2,535; проценти осигурителен стаж за [възраст] х 1,1 %- 75.99%. С разпореждане [номер]/1 от 17.04.2018г. на Ръководител ПО на жалбоподателя е отпусната и добавка по чл.84 от КСО от получаваните от починалата му съпруга лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, считано от 01.04.2018г. С разпореждане [номер]/01.07.2018г. на ръководител ПО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Томов и личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на съпругата му, от която е изчислена добавката по чл.84 от КСО, са преизчислени на основание §53, ал.2 и ал.З от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. При преизчислението личната пенсия за ОСВ е определена от 01.07.2018г. в размер 1047,52 лв. на основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКШ/2015г., ограничен на основание §6 от ПЗР на КСО на 910,00 лв., а добавката по чл.84 от КСО в размер 76,19 лв. /26,5% от 287,50 лв./ лична пенсия за ИОЗ- 259,25 лв. и социална пенсия за инвалидност в размер на 28,25 лв.С разпореждане 21192221419/01.07.2019г. на ръководител ПО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Томов е преизчислена на основание §7в, ал.1 и 2 от ПЗР на КСО в размер 1075,28 лв. и увеличена съгласно §76, ал.2 от ПЗР на КСО в размер 1107,23 лв. На основание §7в, ал.З от ПЗР от КСО пенсията е определена от 01.07.2019 г. в увеличения съгласно §76, ал.2 от ПЗР на КСО размер 1107,23 лв. като по- благоприятен. С разпореждането е преизчислена и личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на съпругата на М. Томов, от която е изчислена добавката по чл.84 от КСО, като пенсията е определена от 01.07.2019г. в увеличения съгласно § 76, ал.2 от ПЗР на КСО размер 274,03 лв. като по-благоприятен. Добавката по чл.84 от КСО е определена от 01.07.2019г. в размер на 80,10 лв. - 26,5 % от общия размер пенсии на наследодателката 302,28 лв. /лична ИОЗ пенсия /100% /- 274,03 лв. и социална пенсия за инвалидност /25%/ - 28,25лв./ С разпореждане [номер]/54 от 19.07.2019г. административният орган е отказал изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на молителя. С решение 2153-21-257 от 23.08.2019 г. на ЗА Директора на ТП на НОИ- София -град, е оставена без уважение жалбата на М. Томов срещу разпореждане 21192221419/01.07.2019г. на ръководител ПО, с което е преизчислена на основание §7в, ал.1 и 2 от ПЗР на КСО пенсията на жалбоподателя. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на М. Томов срещу решение 2153-21-257 от 23.08.2019г. на ЗА Директора на ТП на НОИ-София -град, в частта й по отношение на неговата незаконосъобразност, прекратил е производството в тази му част и е отхвърлил жалбата относно твърденията за нищожност на административния акт. Съдът е приел, че жалбата е подадена извън прекпузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО вр. чл.117 КСО. По отношение на твърдението за нищожност са изложени мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, същото е в достатъчна степен мотивирано. Спазена е изискуемата от закона форма и процедурата по издаването на процесното решение съобразена с нормативната уредба на чл. 117, ал. 3 от КСО. Решението е правилно. Видно от доказателствата по преписката, с жалба вх. 27863/17.09.2019г. по описа на АССГ, изпратена по пощата на 13.09.2019г., М. Томов е оспорил решение 2153-21-257 от 23.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ- София -град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер]/01.07.2019г. на Ръководителя на ПО. Оспореният административен акт е получен от жалбоподателя на 29.08.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне 2153-21-257. Срокът за обжалване е 14 дневен и е указан в решението на директора на ТП на НОИ София - град. Видно от клеймото на пощенския плик, с който жалбата е изпратена до Административен съд София - град, датата е 13.09.2019 г. Срокът за обжалване е преклузивен и с изтичането му се прекратява субективното право на жалба т.е възможността на засегнатата страна да сезира съда за разрешаване на възникнал спор по законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая срокът по чл. 118 КСО е изтекъл на 12.09.2019 г., поради което жалбата се явява просрочена. В тази насока е и изводът на вещото лице относно автентичността на положения подпис на получател - от жалбоподателя върху известието за доставяне ИД PS 1071 00NWG W. Неоснователни са и направените в касационната жалба възражения за нищожност на решение 2153-21-257 от 23.08.2019 г. на ЗА Директора на ТП на НОИ-София -град. Твърдението за липсата на компетентност на административния орган, издал административния акт, е основание за оспорване по чл. 146, т. 1 от АПК, което ако бъде установено, води до нищожност на акта. Предмет на оспорване в първоинстанционното съдебно производство е решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е издадено от ЗА Директор на ТП на НОИ-София- град, Е. Лазарова оправомощена със заповед 1016-40-1027 от 30.07.2019 г. /л.64/ на подуправителя на НОИ - В. Начева да замества директора на ТП на НОИ-София -град при неговото отсъствие. От заповед 18068 от 05.08.2019г. /л .65/, съдът приема, че директорът на ТП на НОИ-София - град е в платен отпуск, считано от 16.08.2019 г. до 23.08.2019 г. включително, поради което оспореното решение е издадено на 23.08.2019 г. от заместващото го лице Е. Лазарова. Съобразявайки изложеното настоящият състав намира, че в случая процесният акт е издаден от компетентен орган, спазена е изискуемата от закона писмена форма, както и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в касационната жалба твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с необсъждането на някои от възраженията на жалбоподателя, също не представляват съществени процесуални нарушения. Необсъждането в мотивите на решението на всички твърдения и възражения на жалбоподателя не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението, а като такова се преценява единствено неразглеждането на относимите и релевантните за правилното решаване на спора доводи. Възникналият спор относно правилното прилагане на материалния закон не води до нищожност на издадения акт, а само до евентуална незаконосъобразност, която не е била предмет на съдебен контрол поради проявеното от засегнатото лице процесуално бездействие за подаване на жалба в прекпузивния 14-дневен срок по чл. 118 от КСО. Съобразно изложеното АССГ е разгледал всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите по делото и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал.8 ГПК, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предп. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение