Решение № 4704 от 17.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив срещу решение 1958/25.10.2021 г., постановено по адм.д.1568/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на М. Малкоджева от гр.Пловдив са отменени решение 2153-15-184/01.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него разпореждане [номер]/Протокол 2146-15-203/12.04.2021 г. и разпореждане [номер]/Протокол 2139-15-252/12.04.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендират се съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Малкоджева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на оспорваното съдебно решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд, като законосъобразно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че на М. Малкоджева е отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починал родител Т. Малкоджева с разпореждане [номер]/01.12.2011 г., считано от 01.09.2011 г. Съгласно уверение 1507253001/06.01.2021 г., издадено от ПУ Паисий Хилендарски гр.Пловдив, М. Малкоджева се е дипломирала с Протокол 36/31.10.2020 г. С разпореждане [номер]/Протокол 2146-15-203/12.04.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО е прекратена получаваната от М. Малкоджева наследствена пенсия, считано от 01.11.2020 г., М. Малкоджева е подала искане вх.2107-15-15/12.01.2021 г. за възстановяване на наследствената й пенсия на основание чл.97 от КСО. Приложила е заповед СД-03-514/30.11.2020 г. на министъра на правосъдието, съгласно която ще полага стаж след дипломиране и е разпределена за стажант-юрист в Окръжен съд-Пловдив, акт за встъпване и план за провеждане на основен стаж. С разпореждане [номер]/Протокол 2139-15-252/12.04.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, е отказано възстановяването на наследствената й пенсия. В подадената жалба срещу разпорежданията Малкоджева е посочила, че неправилно й е прекратена наследствената пенсия, защото тя не е завършила образованието си и продължава да е "учаща", тъй като провежда задължителния си стаж по чл.294, ал.1 от ЗСВ. Обжалваните по административен ред разпореждания са потвърдени с решение 2153-15-184/01.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон са основателни. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но е формирал незаконосъобразни правни изводи, намирайки че със стажа по чл.294, ал.1 от ЗСВ се продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността "Право", т.е. налице е обучение по смисъла на чл.82, ал.1, изречение последно от КСО. Спорът между страните е относно правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на Глава четиринадесета от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Правото на наследствена пенсия, създадено с чл.82, ал.1 от КСО, съгласно който в приложимата му към случая редакция, (доп. - ДВ,бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.): Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл.106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. . В действащите редакции до 01.01.2017 г., приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл.106 от КСО, а именно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В чл.34 от НПОС е добавена нова ал.4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. От 01.01.2017 г. в чл.82, ал.1 от КСО е добавено ново изречение, според което децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи (ДВ, бр. 98 от 2016 г.). Оспорените административни актове са издадени при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст точно и ясно изразява волята на законодателя, а именно че децата, които полагат стаж след дипломиране да не се считат за учащи се. Учащи по смисъла на чл.82 от КСО след завършване на средно образование се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). На основание чл.42, ал.8 от ЗВО, диплома за завършена степен съгласно чл.7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят правото на учащи по смисъла на чл.82, ал.1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение. По силата на чл.1, ал.1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", висше образование по специалността "Право" се придобива на образователната и квалификационна степен "магистър" във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. Наредбата е отменена с §2 от ПЗР на Постановление 82/26.04.2017 г. за приемане на Наредбаза единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" - ДВ, бр. 35 от 2 май 2017 г. /в сила от 06.05.2017г., като се прилага до влизането в сила на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право и професионална квалификация "юрист". Същата е с възстановено действие - § 1 от Постановление 110 от 28 май 2020 г. за отменяне на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ, бр. 50 от 2 юни 2020 г., в сила от 02.06.2020 г., и към момента на издаване на процесните административни актове. В чл.11, ал.1 от наредбата е предвидено, че обучението на студентите по специалността "Право" завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.. В хипотезата на чл.82, ал.1, изр.3 от КСО, дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагала стаж като дипломиран юрист, М. Малкоджева е загубила качеството на "учаща" по смисъла на пенсионния закон и поради това няма право на наследствена пенсия. Съобразно чл.96, ал.1, т.4 от КСО, пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. В случая е налице посоченото основание, доколкото Малкоджева е завършила обучението си по специалността "Право" и е положила успешно държавните изпити, като няма право на наследствена пенсия, тъй като не отговаря на условията на чл.82, ал. 1 от КСО. В хипотезата на чл.82, ал.1, изр. трето от КСО, дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". В този смисъл е и Решение 6367/27.05.2021 г. по адм. д. 1724/2021 г., VІ отд., Решение 12773 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 9628/2020 г., VI отд., и др. Този извод не се променя от разпоредбата на чл.294 от ЗСВ, съгласно ал.1 от който: Завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. . Съгласно чл.294, ал.2 от ЗСВ, през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на работата на професиите, за които се изисква юридическо образование и участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение. Посочените норми на чл.294, ал.1 и ал.2 от ЗСВ уреждат изискването за провеждане и съдържанието на 6-месечния юридически стаж като условие за придобиване на юридическа правоспособност. Изрично се посочва в чл.294, ал.1 от ЗСВ, че стажът касае завършилите вече висше образование по специалността Право . Тоест. юридическият факт на завършено висше образование по специалността Право съгласно относимите разпоредби на ЗВО и ЗСВ, следва вече да е бил осъществен преди да се започне 6-месечният стаж, като едно от двете кумулативно предвидени, задължителни условия за придобиване на юридическа правоспособност, второто от които е полагането и на изпит за юридическа правоспособност. Предвид гореизложеното, оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него разпореждания, са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което са законосъобразни. Като ги е отменил, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което, при наличието на касационно основание по чл.209, т.3 АПК, съдебното решение следва да бъде отменено и вместо това да се отхвърли жалбата на М. Малкоджева срещу решение 2153-15-184/01.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него разпореждане [номер]/Протокол 2146-15-203/12.04.2021 г. и разпореждане [номер]/Протокол 2139-15-252/12.04.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. При този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на направените разноски за двете инстанции, в размер на: 200 лева заплатена държавна такса за касационно обжалване и по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита във всяка от двете инстанции, общо 400 лева. Воден от горното, на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,