Решение № 11627 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2017 г.

Решение № 11627 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 176 от АПК и чл. 248 от АПК. Подадена е молба от 30.07.2018 г. от адв. Х. Георгиев в качеството му на пълномощник на касационния жалбоподател В. Велинов за допълване на влязлото в сила Решение № 10027/23.07.2018 г., постановено по адм. д. № 6949/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение. Молителят твърди че съдът е пропуснал да се произнесе по началния момент, от който ищецът е претендирал законна лихва върху обезщетението за претърпени от него неимуществени вреди от незаконното уволнение – макар В. Велинов още в исковата си молба да претендира законната лихва от 11.03.2014 г. / датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за уволнение/ до окончателното заплащане на обезщетението, съдът е присъдил тази лихва от по-късен момент – от датата на предявяване на исковата молба- т. е. от 09.11.2016 г. Отделно от това, предвид произнасяне на ВАС по съществото на спора чрез присъждане на част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди, същият съд бил пропуснал да се произнесе и по претендираните от Велинов съдебни разноски, сторени от него пред първата съдебна инстанция. Производството по молбата на В. Велинов по чл. 176 от АПК е разгледана в открито съдебно заседание, насрочено за 13.05.2019 г. Редовно призован за съдебно заседание, молителят В. Велинов не се явява. Представлява се от адв. Х. Георгиев, който поддържа молбата си и иска уважаването й. Ответникът, Министерство на вътрешните работи, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмено становище по молбата по чл. 176 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на молбата за допълване на влязлото в сила съдебно решение. Върховният административен съд, трето отделение, намира молбата от 30.07.2018 г., с която се иска допълване на Решение № 10027/23.07.2018 г., постановено по адм. д. № 6949/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение относно началния момент на присъждане на законната лихва и за съдебните разноски от първата инстанция за допустима и основателна. С решение № 10027 от 23.07.2018 г. по настоящото дело ВАС, трето отделение е отменил решение № 2447 от 11.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11137/2016 г. по описа на Административен съд- София град В ЧАСТТА МУ, в която искът на касатора срещу Министерство на вътрешните работи –гр. София за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди в периода: от 03.08.2007 г. до 14.05.2014, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед рег. № К-4379/03.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание"уволнение", ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, е отхвърлен за сумата до 3000 /три хиляди/ лева, както и В ЧАСТТА МУ, с която В. Велинов от [населено място], [ЕГН] е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи съдебни разноски за производството в размер на 3 240 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение и, вместо него, е осъдил Министерство на вътрешните работи – гр. София да заплати на В. Велинов от, [ЕГН] сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода: от 03.08.2007 г. до 14.05.2014, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед рег. № К-4379/03.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание"уволнение", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е оставил в сила решение № 2447 от 11.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11137/2016 г. по описа на Административен съд- София град в останалата му част. Видно от съдържанието на исковата молба, В. Велинов е претендирал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2014 г. /датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за уволнение/ до окончателното изплащане на обезщетението. ВАС, трето отделение, произнасяйки се с окончателния си съдебен акт по същество при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, без да изложи мотиви в тази насока, е присъдил законната лихва върху сумата от 3000 лв, считано от датата на предявяване на исковата молба- 09.11.2016 г. Именно защото решението на ВАС не съдържа мотиви защо съдът е присъдил законната лихва не от датата на поискването й, а от по-късна дата, настоящият съдебен състав намира, че е налице непълнота на съдебното решение в тази част. Решението на ВАС, трето отделение следва да бъде допълнено в частта за законната лихва върху присъдената главница, като бъде посочено, че се присъжда законна лихва върху главницата и от 11.03.2014 г. /датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за уволнение/ до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата молба. Основателно е и искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските пред първата съдебна инстанция, които, предвид частичната основателност на исковата претенция, се дължат на ищеца. С оглед специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в този случай на Велинов следва да бъде присъден пълният размер на разноските за държавна такса, призоваване на свидетели и депозит за вещо лице- общо 270 лв, както и такава част от платеното адвокатско възнаграждение, пропорционална на уважената част от исковата претенция, а именно: 91, 45 лв. Водим от горното и на основание чл. 176 от АПК и чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, Трето отделение