Решение № 15174 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2010 г.

Решение № 15174 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Мара Петрова Кочева от гр. Ловеч, чрез процесуалния представител адв. Ст. Спиридонова, против Решение № 89/24.06.2010 г., постановено по адм. дело № 386/2009 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена нейната жалба против заповед № 1326 от 29.09.2009 год., издадена от Кмета на община Ловеч, с която е утвърдена оценка за земеделска земя по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за новообразуван имот в м. "Пладнището" в землището на гр. Ловеч. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Претендира деловодни разноски. В откритото съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът -кметът на община Ловеч не заявява становище по касационната жалба и не изпраща представител. Заинтересованите страни - Митко Кочев Радев, Мария Красимирова Гаджева, Веселина Атанасова Милева и Йорданка Атанасова Инджиева не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, респ. за неоснователно искането за обявяване нищожност на обжалваната заповед, издадена по реда на по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като не е установена липса на компетентност по степен, материя или по място на издалия я административен орган. Допълва доводите с това, че не е налице и съществено процесуално нарушение, водещо до степен на нищожност. С оглед горните съображения счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Ловеч е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против Заповед № № 1326 от 29.09.2009 год. на Кмета на Община Ловеч за определяне оценката по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на имот с идентификатор № 43952.501.81, с площ 1000 кв. м, представляващ земеделска земя по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Пладнището" в землището на гр. Ловеч в размер на 8136 лв. Постановено е ползувателите - наследници на Кочо Р. Кочев да я заплатят на наследниците на възстановения собственик. С оглед задължителното за него Определение № 2946 от 5.03.2010 г. по адм. д. № 1284/2010 г. на I отд. на ВАС, съдът разгледал жалбата само в частта, с която е поискано обявяване на нищожност на оспорената заповед, предвид нейното просрочие в останалата част. Съдът преценил оспорения индивидуален административен акт като валиден. Приел, че процесната заповед е издадена от оправомощен орган, в кръга на неговата компетентност и в съответствие с целта на закона. Посочил, че като основание за нейното издаване е послужила влязлата в сила Заповед № 358/15.03.2006 г. на Кмета на община Ловеч за признаване правото на ползувателя да придобие право на собственост. Съобразил представената по делото Заповед № 452/19.03.2008 г. на Кмета на община Ловеч, съгласно която заместник-кметът на общината е упълномощен да утвърждава със заповед по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ оценки на земеделски земи, предоставени за ползване от граждани. Обосновал извод, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, вр. § 62 от ПЗ на ППЗСПЗЗ и е спазено изискването за писмена форма. Преценил като неоснователно искането за обявяване нищожност на административния акт, тъй като при издаване на обжалваната заповед не е установена липса на компетентност по степен, материя или по място и не е налице допуснато грубо нарушение на административнопроизводствени правила, водещо до нищожност на акта. Така обосновал решаващия си извод, като допълнил, че не е налице и липса на предписано от закона правно основание за постановяване на административен акт, което да съставлява особено съществен порок, обосноваващ прогласяване на нищожност на заповедта, издадена на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Наред с това, съдът служебно извършил проверка и приел, че оценката е изготвена с оглед приложимата в случая методика, който извод направил на основание приетата по делото съдебно-техническа експертиза (л. 95 от делото). По тези съображения съдът извел извод за неоснователност и недоказаност на жалбата в разглежданата част и я отхвърлил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствие на процесуална предпоставка или при съществуване на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на жалба на настоящия касатор до надлежния административен съд, с твърдения за нищожност на оспорената заповед. Оттук и изводът, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни и не подлежат на обезсилване. В обжалваното решение е изведен законосъобразният извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Този извод се налага от представената по делото Заповед № 452/19.03.2008 г. на Кмета на община Ловеч (л. 37), съгласно която заместник-кметът на общината е упълномощен да утвърждава със заповед по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ оценки на земеделски земи, предоставени за ползване от граждани. Този извод е съобразен с нормата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съгласно която след влизането в сила на заповедта по ал. 3 на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ оценката на предоставената за ползване земя, извършена от техническата служба на общината съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, и за размера на прогресивно нарастващата такса по § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се утвърждава със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. С оглед установеното в тази връзка, първоинстанционният съд е извел правилен извод, че оспореният административен акт не е нищожен. Неоснователен е следващият довод в касационната жалба - за нищожност на заповедта поради това, че оценката не е извършена от техническата служба на общината, а от външен оценител. Вярно е твърдението, че оценката на имота не е извършена от техническата служба на общината, каквото е изискването на посочената по-горе разпоредба . Действително нормата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ изисква тя да се изготви от техническата служба на общината. Трайно в практиката си обаче ВАС приема, че евентуалната нищожност на решението на помощния орган не влече след себе си и нищожност на крайния акт. Дори да се приеме, че съществено е нарушена процедурата по издаване на процесната оценка, то този извод е относим към въпроса за незаконосъобразност, а не за нищожност, а този довод е преклудиран. Неоснователен е и последният касационен довод - за нищожност на заповедта с твърдение, че заповедта е следвало да бъде издадена на основание § 62, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Оценката е определена по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, регламентиращ, че след влизане в сила на заповедта относно признатите права на ползвателя да придобие собствеността върху ползваната от него земя, се изготвя оценка за предоставената за ползване земя, а ал. 5 посочва само реда за съобщаването й на ползвателите и на собствениците и реда за обжалването й. По изложените съображения ВАС намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че съдът е допуснал неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касационната жалба е неоснователна. Решението, предмет на касационната жалба, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,