Решение № 9839 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2016 г.

Решение № 9839 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите/Комисията/ против решение № 4552 от 28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4136/2016 г. по описа на Административен съд - С. - град (АССГ), с което е отменена заповед № 226 от 23.02.2016 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извеждат доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират се съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Л. Б. ЕООД енд Ко" КД със седалище и адрес на управление с. Р. поле, ул. "Трети март" № 1 чрез пълномощника на дружеството адв. Тодоров, в отговор на касационната жалба излага доводи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № 226 от 23.02.2016 г., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в отправянето на покана за покупка на стоки/включително албум за стикери и списание Stikeez като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките и услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена, в нарушение на чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68ж, т. 5 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № 226/23.02.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон. Според съда в случая търговецът е информирал потребителя, че промоцията е валидна за посочения период или до изчерпване на количествата. Следователно средният потребител е бил информиран и предупреден своевременно, че е възможно да не намери точно тази стока при посещението в магазините "Лидл". Поради това съдът е счел, че не е налице необходимост от посочване на "разумни основания", поради които търговецът няма да може да осигури конкретната стока в определен момент от периода на промоцията. Така мотивиран съдът е отменил административния акт. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, но въз основа на нея е извел неправилни изводи. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, раздел IV на ЗЗП, като българският закон възпроизвежда Директива 2005/29/ЕО на Е. П. и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. Съгласно чл. 68ж, т. 5 ЗЗП Нелоялна търговска практика е и следната заблуждаваща търговска практика- покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Покана за покупка на определени стоки или услуги на определена цена 3). Невъзможност да се достави тази стока или услуга и 4). Непосочване на разумно основание, поради което не може да се достави стоката или услугата В настоящия казус се установява, че търговецът във връзка с провеждането на промоционалната кампания Stikeez е публикувал следната информация: "В периода от 14.09.15 г. до 11.10.2015 г. за всеки 15 лева от стойността на покупката на един касов бон в магазин Лидл в България получават едно стики като подарък. Периодът на кампанията е от 14.09.15 г. до 11.10.2015 г. или до изчерпване количествата стикита в магазините Лидл в България. В периода на кампанията бихте могли да закупите допълнително и колекционерски албум с игра - 4,99 лв., списание Stikeez бр. 1 - 2,49 лв. списание Stikeez бр. 2 -2,49 лв." На 06.10.2015 е извършена проверка в магазин на Лидл, при която е установено, че в магазина липсват албуми за стикери и списание Stikeez. Търговецът не е посочил разумно основание, поради което не може да достави стоките. Предупреждението на търговеца" до изчерпване на количествата" се отнася единствено и само до "стикитата", но не и до албумите и списанията. Към момента на проверката стикитата са били в наличност. Следователно потребителят не е бил информиран, че може да не намери албум или списание по време на кампанията. Изложените по-горе факти водят до извод, че в случая са били налице и четирите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП, които обосновават извод за прилагана от страна на търговеца нелоялна заблуждаваща търговска практика. Без значение в случая е и обстоятелството, че към момента на постановяване на заповедта промоционалната кампания е приключила. Процесната ПАМ има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за периода на кампанията. Логично административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Противното, а именно: ограничението на забраната единствено за посочения по-горе времеви период, би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба. Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отменил заповедта, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго - по съществото на спора, с което жалбата на търговеца срещу приложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за първата инстанция и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер на 100 лева за настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора сума в размер на 400 лева - съдебни разноски за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение