Решение № 11073 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2018 г.

Решение № 11073 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. З., чрез процесуалния му представител адв. А. Ж., срещу Решение № 898 от 14.02.2018 г., постановено по адм. д. № 247 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Златков иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата – 30.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинени болки и страдания от незаконно лишаване от свобода за изтърпяване на наказание за периода 30.01.2013 г. – 30.05.2013 г. в Затвора – Кремиковци поради бездействия по уведомяване на Прокуратурата за приключило изтърпяване на наказанието по присъда по нохд № 215 по описа на Районен съд – Е. за 2011 г. от 02.09.2011 г. до 01.01.2012 г. В касационната жалба на Златков се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно – постановено при отказ от правосъдие, в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се становище, че съдът не разгледал изцяло исковата претенция и не провел съдебно следствие. Въобще не обсъдил доказателствата, включително затворническото досие на Златков и не съобразил доказателствената им стойност, с което допуснал съществено процесуално нарушение при водене на процеса. В тази връзка се сочи също така, че съдът неправилно отхвърлил доказателственото искане на Златков за изискване на прокурорската преписка, която се моли да бъде приобщена към доказателствата към делото. В допълнение неправилно била разпределена и доказателствената тежест в процеса. Твърди се неправилност на извода на съда, че ГД "ИН" не може да влияе на процеса по изпълнение на наказанието и по освобождаването в срок от изтърпяване на присъдата. В тази връзка се обръща внимание на заявление, подадено от адв. Живков с твърдения за незаконно изтърпяване на присъдата над срока. Позовава се на чл. 179, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 190 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС). Твърди, че зачитането или отказа да се зачете изтърпяното наказание следва да стане със заповед на главния директор на ГД "ИН", което поради бездействие не е осъществено. Това бездействие е довело до настъпване на вредоносния резултат. Наред с това, изводите на съда, че не е налице "надлежаване на присъдата" са неправилни, като не е съобразено, че ГД "ИН" не е извършил приспадане при съобразяване на Определение от 21.11.2012 г., постановено по нчд № 373 по описа на Районен съд – Харманли за 2012 г. Въз основа на изложеното в жалбата се иска допускането на всички доказателствени искания на Златков, отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск. Прави се изрично искане за допълване на първоинстанционното решение от постановилия го съд, тъй като съдът не се е произнесъл по иска с правно основание чл. 204, ал. 4 АПК. Никъде в решението не било посочено, че по него е проведено съдебно следствие и няма произнасяне на съда установява ли се или не се установява твърдяното от Златков. Съдът се произнесъл само по съединения иск за обезщетение за неимуществени вреди, а не изцяло по спора, поради което се прави искането за допълване на решението. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощения адв. А. Ж., който от негово име поддържа касационната жалба. Моли да бъде уважена. Поддържа, че спорът не е разгледан изцяло, а само искът за обезщетение. Не бил разгледан искът за установяване на незаконните действия/бездействия и по него не е проведено съдебно следствие, съдът не направил анализ на действията и бездействията по отчитане на наказанията и изготвяне на направени отчети от анализатора във връзка с изтърпените присъди. Иска се връщане на делото с указания за разглеждане на предявения иск, след което касационната инстанция да се произнесе "в съвкупност по исковете". Претендира се присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатна защита. Ответникът - ГД "ИН" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената от Златков касационна жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по причина недопустимостта на съдебното решение. Съгласно посоченото в обжалваното решение, съдът разгледал и се произнесъл по предявен от Златков срещу ГД "ИН" иск, с който се претендира обезщетение в размер на 40000, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата 30.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата за причинени болки и страдания от незаконно лишаване от свобода за изтърпяване на наказание за периода от 30.01.2013 г. до 30.05.2013 г. в Затвора - Кремиковци поради бездействие по уведомяване на Прокуратурата за приключило изтърпяване на наказанието по присъда по нохд 215 от 2011 г. на Районен съд – Е. от 02.09.2011 г. до 01.01.2012 г. От правна страна съдът приел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Като се позовал на чл. 5 ЗИНЗС, съдът взел становище, че органите по изпълнение на наказанията имат само спомагателно действие и същите нямат правомощия да контролират изпълнението на наложените наказания. В този смисъл съдът направил извод, че не е налице законово задължение за ответника да контролира дали едно наказание е изтърпяно, доколкото ГД "ИН" само изпълнява дадените му указания по изпълнение на присъдата. Според съда, ГД "ИН" няма нито правомощия, нито задължения, свързани с определяне на срока на присъдата и нейното изтърпяване. Кумулацията на присъди се извършва от наказателния съд съгласно чл. 23 и сл. от Наказателния кодекс (НК), а привеждане на присъдата в изпълнение се извършва по нареждане на прокуратурата. В този смисъл, ГД "ИН" няма правомощия да следи дали са зачетени предходни осъждания и не може да влияе на този процес, тъй като това е дейност на други органи – съд и прокуратура. В допълнение съдът посочил, че Златков не доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на ГД "ИН" – не се сочело кои са нарушените законови разпоредби и не се представяли доказателства в тази връзка. Направил извод, че в случая не е налице и твърдяното от него "надлежаване" на присъдата като изводът направил въз основа на приобщените по делото Протоколно определение от 21.11.2012 г. на Районен съд – Харманли по нчд № 373/2012 г., Писмо № Р- 129 от 11.12.2012 г. на Районна прокуратура – С. и Писмо рег. № 7240 от 22.08.2017 г., както и Писмо № 6195 от 01.02.2013 г. на СГП до началника на Затвора – С.. По тези причини отхвърлил иска като неоснователен. Решението е валидно, но е недопустимо. Първоинстанционното производство било образувано след разделяне на производството по адм. д. № 11959 по описа на АССГ за 2016 г., образувано по "Жалба с включена искова молба", подадена от А. З. с вх. № 31213 от 05.12.2016 г. с Определение № 129 от 06.01.2017 г., постановено по посоченото дело и съобразно писмо с вх. № 675 от 11.01.2017 г. на същия съдебен състав, с което е изпратена "Жалба с включена искова молба" за разглеждане по т. IV от нея. С Разпореждания от 16.01.2017 г. и от 23.06.2017 г. съдът оставил производството по делото без движение като указал на Златков отстраняването на констатираните нередовности. В тяхно изпълнение претенцията срещу ГД "ИН" била уточнена, като е поискано осъждането на тази дирекция да заплати на Златков сума в размер на 40000, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата – 30.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението за причинените му болки и страдания от незаконното му лишаване от свобода за изтърпяване на наказание за периода 30.01.2013 г. – 30.05.2013 г. в Затвора – Кремиковци при строг режим, лоши хигиенно – битови условия и пренаселена килия, в която той изтърпявал незаконното наказание лишаване от свобода в продължение на четири месеца поради незаконни действия/бездействия и незаконно изпълняване на наказание и бездействия по уведомяване на Прокуратурата на Република България и на прокурор по прокурорска преписка № Р-129/12 г. /11.12.2012 г. на Районен съд – С. за приключилото изтърпяване на наказанието по присъда нохд № 215/2011 г. на Районен съд - Е. от 02.09.2011 г. до 01.01.2012 г. с оглед неговото приспадане и извършване на незаконни действия по повторното незаконно изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" по присъда по нохд № 215/2011 г. на Районен съд – Е. от 30.01.2013 г. до 30.05.2013 г. В първото по делото съдебно заседание пред АССГ на 12.10.2017 г. предявеният иск е докладван така: "Предмет на разглеждане на настоящото дело е искова молба на А. З. срещу ГД "ИН", с която се претендира обезщетение в размер на 40000 лева за незаконно лишаване от свобода за периода от 30.01.2013 г. до 30.05.2013 г. в затвора в гр. К. поради бездействие по уведомяване на Прокуратурата за приключило изтърпяване на наказанието по присъда по нохд 215 от 2011 г. на Районен съд – Е. от 02.09.2011 г. до 01.01.2012 г. " В същото съдебно заседание процесуалният представител на Златков изрично е заявил, че иска от съда установяване на незаконното действие или бездействие на ГД "ИН", поради което настоява, че искът е с правна квалификация чл. 204, ал. 4 АПК. Произнасяне на съда по това изявление няма (вж. съдебен протокол от посочената дата на л. 87 - 89 от първоинстанционното дело). В съдебното заседание на 23.11.2017 г. съдът оставил без уважение направените от Златков доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и за назначаване на съдебни експертизи като неоснователни и неотносими към спора. Мотивирал се, че предмет на производството е претенция за обезщетяване на незаконно изтърпяване на наказание, а не условията в затвора, както и претърпените в тази връзка болки и страдания и в този смисъл предмет на доказване е налице ли е изтърпяване на наказание над предвиденото в съответните съдебни актове. Направеното от процесуалния представител на Златков възражение, че е налице връзка между престоя му в затвора и лошите условия там с исковата претенция било оставено без уважение от съда. В съдебното заседание на 01.02.2018 г. упълномощеният от Златков адвокат отново посочил, че в исковата претенция е включена и такава за лошите битови условия за периода на задържането. Обърнал внимание, че е направил съответните доказателствени искания в тази насока. По време на съдебните прения изрично заявил, че Златков е изтърпял завишен размер на общото наказание по присъдите, кумулирани от Районен съд – С., като при изтърпяване на наказанието е бил подложен на по – лоши битови условия отколкото ако е бил на свобода. С нарочно определение съдът приел, че се е произнесъл по доказателствените искания и не били налице основания за отмяна на това определение. При това дал ход на делото по същество при така събраните доказателства. Постановил обжалваното съдебно решение. При така констатираните обстоятелства, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението предмет на касационна проверка се явява недопустимо. Като съобрази направеното от Златков уточнение в молбата му от 12.07.2017 г. в изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждането от 23.06.2017 г., заявеното в първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.10.2017 г. от процесуалния му представител искане за установяване на незаконно действие или бездействие и провеждане на съдебно следствие в тази връзка, както и оплакванията в касационната жалба и искането за допълване на решението, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на спора и постановяване на решение без да положи необходимите процесуални усилия да напъти ищеца с оглед надлежното упражняване на правото на иск. На първо място, съдът не е докладвал предявения иск в съответствие с направеното с молбата от 12.07.2017 г. уточнение, а така: "Предмет на разглеждане е искова молба на А. З. срещу ГДИН, с която се претендира обезщетение в размер на 40 000 лева за незаконно лишаване от свобода за периода от 30.01.2013 г. до 30.05.2013 г. в затвора в гр. К. поради бездействие по уведомяване на прокуратурата за приключило изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД215 от 2011 г. на Районен съд - Е. от 02.09.2011 г. до 01.01.2012 г. " Наред с това, както се посочи, съдът не се е произнесъл по направеното в съдебното заседание искане от адв. А. Ж. за установяване на незаконното действие или бездействие и не е предприел никакви процесуални действия във връзка с него. Констатира се, че с уточнителната молба от 12.07.2017 г. не е предявено искане, което да се квалифицира по като иск по чл. 257 АПК, но предвид заявеното в посоченото съдебно заседание от адвоката на Златков, такова искане е формулирано и е записано в съдебния протокол. Съдът е следвало да даде указания в случай, че се поддържа този иск, той да бъде уточнен и да се представи искова молба с препис за ответника, по която съдът да се произнесе дали ще я приеме за съвместно разглеждане като уточнение на иска или ще я администрира за разглеждане в отделно производство. Така неизяснено е останало по делото какви и колко иска са предявени. Не става ясно също така дали Златков претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от "надлежаване", обезщетение заради "надлежаване" при строг режим, в лоши хигиенно - битови условия и пренаселена килия, или от двете. Дължимо от съда е било да изиска уточнение и в тази насока, доколкото видно от уточнителната молба от 12.07.2017 г. Златков е заявил, че предявява иска за причинените му болки и страдания от незаконното му лишаване от свобода за изтърпяване на наказание за периода 30.01.2013 г. – 30.05.2013 г. в Затвора – Кремиковци при строг режим, лоши хигиенно – битови условия и пренаселена килия, което съдът при доклада на делото не е отчел. Във връзка с така формулираната в молбата от 12.07.2017 г. претенция Златков е направил и част от доказателствените искания с молбата от 30.10.2017 г., оставени без уважение от съда, доколкото според мотивите на протоколното определение от съдебното заседание на 23.11.2017 г. предмет на производството по делото е "претендиране на обезщетение за незаконно изтърпяване на наказание,... а не конкретно условията в затвора, както и претърпените в тази връзка болки и страдания... ". Предвид изложеното, настоящият състав намира, че съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Както се посочи съдът е следвало да даде редица допълнителни указания на Златков в изпълнение на задължението му да го напъти във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя, както предмета на доказване, така и границите на решаващата дейност на съда. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът, който е иманентна част от исковата молба, е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Констатираното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При това на първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия съобразно посоченото по – горе, в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът следва да предупреди Златков и за последиците при неизпълнение на дадените указания в определения срок. Той следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество само в случай, че нередовностите бъдат отстранени. По причина резултата от касационното оспорване при извършената проверка по чл. 209, т. 2 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по останалите заявени касационни оплаквания. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение