Решение № 9221 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2010 г.

Решение № 9221 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Юрий Райчев Николов от гр. Благоевград против решение № 711 от 25.11. 2009 г., постановено по адм. д. № 799/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № 1507/24.09.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Благоевград за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и за издаване на паспорт" на малолетната му дъщеря Анна Юриева Николова, на основание чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочат се и твърдения, относими към законосъобразността на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на първоначално подадената от Иванка Стоянова Петкова - Николова жалба. Недоволен от така постановеното решение, директорът на ОДМВР - Благоевград също го обжалва с твърдения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Сочи, че са осъществени фактическите предпоставки за точното приложение на правната норма и свързаните с нея правни последици. Иска отмяна на решението и отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Иванка Стоянова Петкова - Николова оспорва касационните жалби като неоснователни по подробно изложени писмени съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационните жалби по наведените в тях оплаквания за неоснователни по същество. За да отмени заповед № 1507/24.09.2008 г., първоинстанционният съд е приел, че е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че компетентният административен орган е приложил принудителната административна мярка спрямо малолетното дете Анна Николова, съобразявайки единствено относимия факт за липсата на съгласие за пътуване в чужбина от единия родител - Юри Николов. Наличието му обаче не обуславя задължение на органа да издаде заповед по чл. 76, т. 9 от ЗБЛД в условията на обвързана компетентност, каквито твърдения се излагат от втория касационен жалбоподател. Прилагането на тази мярка е обвързано с предоставената от закона възможност ("може") за самостоятелна преценка на органа. В тази хипотеза той е длъжен да събере всички относими доказателства във връзка с личността на малолетното дете, да изслуша родителите и да прецени налице ли е съществено разногласие между тях. Т. е. при издаването на заповеди за ограничение на правото за напускане на страната на малолетни и непълнолетни лица по чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, органът има право на субективна преценка за налагането на мярката. Независимо от формално осъществените законови изисквания, е необходимо да се извършва сериозно проучване на обстоятелствата, обосноваващи отказа на родителя за даване на съгласие. Възможно е упражняването на това право да обслужва различен от родителската грижа интерес. За да съответствува на заложената в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД цел, актът следва да е насочен към запазване интересите на детето по начин, че то да не е лишено от контакти с родителите, но същевременно и от благоприятна социална среда. Оспорената заповед е издадена на основание оттеглено от бащата на малолетната дъщеря Анна Николова съгласие тя да пътува с майка си Иванка Петкова извън страната. Първоинстанционният съд правилно е приел, че позовавайки се само на това обстоятелство, без да посочи други относими факти и да изложи мотиви за необходимостта от налагане на ограничението, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед. Не е съобразена и целта на закона в контекста на защитени права, заложени в Конвенцията за правата на детето. В тази връзка доводите на касатора Николов относно поведението на майката Иванка Николова са неотносими към настоящото производство. Тези възражения е следвало да се обсъдят в хода на производството по издаване на заповедта, където да бъдат изслушани и двамата родители и се прецени интересът на детето. Неоснователни са доводите и на втория касационен жалбоподател. Първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон и е постановил обосновано решение. Административното производство се е развило едностранчиво, като актът е издаден само по молбата на бащата и обективираното негово несъгласие, без да бъдат преценени интересите на детето и евентуалната необходимост да пътува извън страната с майката, на която са предоставени за упражняване родителските права върху дъщеря им Анна Николова. Предвид изложеното съдът приема касационните жалби за неоснователни, а обжалваното решение като правилно постановено, поради което следва да се потвърди. Воден от горното, Върховният административен съд