Решение № 5888 от 5.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Иванова от гр. Пазарджик чрез процесуалния й представител адв. Д. Семерджиева против решение 719 от 04.10.2022 г., постановено по адм. д. 287/2022 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като с разкритата нова щатна длъжност не е намалена общата численост на персонала и при сравнение между длъжностните характеристики на двата отдела е установено, че основните преки задължения и функции са прехвърлени върху други длъжности от този отдел. Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). Сочи, че не са представени доказателства за това дали органът по назначаване е изпълнил законовите си задължения по чл. 9а и по чл. 85 от ЗДСл. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде уважена, алтернативно прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради неизяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) - Пловдив, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр.Пазарджик отхвърля като неоснователна жалбата на настоящата касаторка срещу заповед ДС-1 от 01.03.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) - Пловдив, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл във връзка с одобрено от министъра на околната среда и водите и утвърдено от директора на РИОСВ Пловдив със заповед РД-29/18.02.2022 г. длъжностно разписание на РИОСВ-Пловдив, в сила от 01.03.2022 г., е прекратено служебното правоотношение на Д. Иванова като държавен служител на длъжност главен експерт в дирекция Контрол на околната среда, отдел Управление на отпадъците и опазване на почвите в РИОСВ, с ранг V старши, считано от 01.03.2022 г. и на основание чл. 106, ал.4 ЗДСл е наредено на служителя да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие, в размер на основната заплата. С решението Иванова е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Приема, въз основа на приобщените с административната преписка документи и въз основа на заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че в случая са налице двете кумулативни условия за прекратяване на служебно правоотношение, в хипотезата на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл, а именно с извършваните изменения в длъжностното разписание, в сила от 01.03.2022 г. е съкратена съществувалата в предходното длъжностно разписание 1 щатна бройка главен експерт в отдел КОС, дирекция УООП в РИОСВ - Пловдив и е разкрита нова щатна длъжност в Дирекция Превантивна дейност в РИОСВ Пловдив и макар да е запазен длъжността главен експерт в отдел КОС, дирекция УООП в РИОСВ Пловдив, същата е намалена с 1 щатна бройка, във връзка с което е издадена и оспорената заповед. Сочи, че при тази промяна заеманата от Иванова длъжност е съкратена като нормативно определена позиция, а изпълняваните от нея функции и задачи не са преминали заедно в друга длъжност в друг отдел/дирекция. Съдът приема, че водените срещу Иванова дисциплинарни производства, както и оценката за изпълнение на длъжността й нямат никакво отношение към основанието за прекратяване на служебното й правоотношение. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относими за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с направените от страните възражения е направил обосновани и верни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция в хипотезата на чл. 221, ал.2, изр. второ АПК, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. Възраженията на касационната жалбоподателка свързани с това, че не е налице действително съкращаване на щата, предвид, че не е намалена общата численост на персонала са неоснователни. При упражняване на предоставените му правомощия за управление на администрацията ръководителят на съответната организационна структура има право да извършва промени и реорганизации за оптимизиране на дейността, но при упражняване на тези правомощия в условията на оперативна самостоятелност е длъжен да се съобразява с нормативно определената структура и численост на персонала. В конкретния случай, в съответствие с чл.5, ал.2 и ал.3 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите, издаден от министъра на околната среда и водите, директорът на РИОСВ - Пловдив като орган по назначаването е утвърдил ново длъжностно разписание на РИОСВ, в сила от 01.03.2022 г., след одобряването му от министъра на околната среда и водите (Заповед РД-29/18.02.2022 г.- л.469) и след съгласуване от компетентните звена на МОСВ, както и на поименно разписание, които да съответстват на числеността на персонала. Промяната на длъжностното разписание е извършена с цел оптимизиране и повишаване ефективността, качеството и организацията на работа в РИОСВ-Пловдив, което е видно от докладна записка до Министъра на околната среда и водите, изх. М-106/09.02.2022г. (л.465-468). В изпълнение на своите правомощия административният орган не дължи изрични мотиви за извършваните от него промени в щатните разписания. Всяка структура и всяка длъжност в администрацията има единствена цел да гарантира ефикасното изпълнение на възложените на органа и на неговата администрация държавни функции и задачи. Каква структура и какви длъжности органът ще приеме, че изпълняват най-ефикасно възложените му функции и дейности, е въпрос на преценка по целесъобразност. Необходимостта от длъжността се обуславя от функциите и дейностите, възложени на съответната структура в конкретния момент. Дали органът ще съкрати една длъжност и ще открие нова щатна бройка за друга длъжност е въпрос на преценка по целесъобразност с оглед ефикасността на функциониране на администрацията. Понятието длъжност в администрацията е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. За да е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки, а именно да се установи, че съкратената длъжност вече не фигурира и като наименование - нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. По делото не е спорно, че е запазена общата численост на персонала на РИОСВ Пловдив, като с длъжностното разписание от 01.03.2022 г. е променен общия брой на длъжностите в Дирекция Превантивна дейност като щатната численост е увеличена с 1 щатна бройка за сметка на щатната численост на Дирекция Контрол на околната среда, в която дирекция в отдел Управление на отпадъците и опазване на почвите е работила Иванова. В този случай заеманата от Д. Иванова длъжност е премахната и е създадена нова длъжност, на която обаче са възложени различни от тези на позицията главен експерт в отдел Управление на отпадъците и опазване на почвите, дирекция Контрол на околната среда функции. От събраните по делото доказателства в това число и приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза по несъмнен начин установяват, че са осъществени предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, т.е налице е съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност. Първоинстанционният съд, позовавайки се на доказателствата по делото, ценени в тяхната съвкупност, достига до верен извод, че е намалена числеността на персонала в отдела, в който е работила Иванова и съответната дирекция, за сметка на увеличаването му в друга дирекция, в която е създадена нова длъжност като заеманата от касаторката длъжност вече не съществува и липсва напълно аналогична длъжност по идентификационните белези, към която да са прехвърлени точно в този обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Неоснователно е твърдението на касаторката, че от констативната част на заключението, изготвено от вещото лице и сравнението между длъжностните характеристики на двата отдела се установява, че основните преки задължения и функции са прехвърлени върху другите длъжности от този отдел. От заключението на вещото лице се установява точно обратното, че при направения сравнителен анализ между заеманата от касаторката длъжност главен експерт в отдел Управление на отпадъците и опазване на почвите в Дирекция Контрол на околната среда и преките задължения в длъжностите от Дирекция Превантивна дейност е налице пълна липса на идентичност, с изключение на присъщите като цяло за контролната дейност на РИОСВ общи задължения по извършване на проверки по жалби и сигнали и съставяне на протоколи за извършване на проверки, даване на предписания, като вещото лице е посочва, че макар и общо формулирани като понятия в длъжностните характеристики, тези задължения са строго специфични и различни за всяка една длъжност поотделно в зависимост от компетентността на съответното структурно звено. Също така по отношение на преките задължения на заеманата от касаторката длъжност и преките задължения на длъжностите в отдел Контролна дейност към Дирекция Контрол на околната среда както и преките задължения на длъжностите в отдел Управление на отпадъците и опазване на почвите към Дирекция Контрол на околната среда също не е налична идентичност в пълен обем с нито една от длъжностите (л. 562). В случая функциите на касаторката след съкращаване на длъжността не са прехвърлени към нито една длъжностна позиция, нито са извадени от длъжността и комбинирани с други с цел създаване на нови длъжности или за допълване характеристиките на заварени такива. Следователно е налице съкращаване на щата. Неоснователни са доводите на касаторката за неспазване приложението на особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. При извършеното съкращение на длъжността, заемана от служителката органът е съобразил насоките, дадени в решение на СЕС от 9.03.2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI: EU: C: 2017:198, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело 12369/2014 г. по описа на Върховния административен съд. От доказателствата по делото е видно, че с писмо изх. О-3668-6/24.01.2022 г. директорът на РИОСВ-Пловдив е поискал от ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД издаване на становище по реда на чл.4 от Наредба 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1КТ като от получения отговор с Експертно решение 0302 от зас.018/27.01.2022 г., Втори състав на ТЕЛК-Пазарджик изразява становище, че заболяването на Иванова не се обхваща от цитираната Наредба и дезадаптацията на организма не би се отразила неблагоприятно на здравословното състояние на лицето. Също така е поискано и становище с писмо, изх. О-3668-7/04.02.2022 г. от Дирекция Инспекция по труда Пловдив, която на 09.02.2022 г. е дала предварително разрешение за прекратяване на служебното правоотношение на Иванова. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за тази инстанция от процесуалния представител на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите Пловдив следва да се осъди Д. Иванова, на основание чл. 143, ал.3 АПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ да заплати на РИОСВ Пловдив направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,