Решение № 1099 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2011 г.

Решение № 1099 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Каприз-2004" ООД - гр. Ямбол срещу решение № 289/07.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1020/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800264/24.04.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-139/23.06.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: за месец юни 2007 г. - 28 680 лв. и лихви - 7600,73 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Трансгруп-2007" ЕООД за месец юли 2007 г. - 62 526,68 лв. и лихви - 6 894,17 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "Трансгруп-2007" ЕООД и 5 бр. фактури, издадени от "Юнайтед Требъл - 99" ЕООД; за месец септември 2007 г. само лихви в размер на 1 003 лв.; за месец октомври 2007 г. - само лихви в размер на 6 734,15 лв.; за месец март 2008 г. - 45 005 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Балкан Транс Фрет - БТФ" ЕООД; за месец април - само лихви в размер на 3 980 лв. и за месец юни 2008 г. - само лихви в размер на 2 015 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (основно и допълнително), от съдебно-графологичната експертиза и от събраните в хода на делото доказателства се потвърждава основателността на жалбата му против ревизионния акт. Излага оплаквания срещу неправилните изводи на съда, че дружеството не е водило редовно счетоводство, тъй като вещото лице е установило, че такова е налице и е потвърдило тази си констатация в съдебно заседание на 01.12.2009 г. Относно оспорените доказателства от процесуалния представител на ДОИ, касаторът излага доводи, че те са били представени в хода на ревизията и нито един от документите не е изключен от доказателствата нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт. Според касатора съдът е достигнал до неправилния извод за неистинност на оспорените документи, като не ги е сравнил с наличните по делото безспорни други такива документи, изрично посочени в представената пред първоинстанционния съд писмена защита. В частта по ЗКПО касаторът моли да се вземе предвид, че органът по приходите не е установил каквито и да било несъответствия с декларираните данни, като това му възражение първоинстанционният съд въобще не е обсъдил. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, а в съдебно заседание същата се поддържа от адв. Искрен Йотов и в представената от него писмена защита с искане и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата за отказано право на приспадане на данъчен кредит за различни данъчни периоди на 2007 г. и 2008 г. от доставчиците "Трансгруп-2007" ЕООД, "Юнайтед Требъл - 99" ЕООД и от "Балкан Транс Фрет - БТФ" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е установена реалността на процесните доставки - строителни материали, арматурно желязо, винкели, топло огънати профили, желязо, теракотни и гранитогресни плочки. Относно доставките от Трансгруп-2007" ЕООД съдът е обсъдил представените по време на ревизията пътни листове и товарителници с изявления на управителя на доставчика, че част от тях се дублират. Според съда обстоятелството, че в тези документи като изпращач, превозвач и получател е посочен "Каприз-2004" ЕООД, води до извод, че не е установена реалността на доставките по фактурите, издадени от посочения доставчик. За фактурите от "Юнайтед Требъл - 99" ЕООД и "Балкан Транс Фрет - БТФ" ЕООД съдът също е приел, че не е установена реалността на процесните доставки. Заприходяването на стоките при доставчиците се е извършвало само стойностно и по този начин съдът е счел, че не се установява кои от тях са изписвани за получаване от "Каприз-2004" ЕООД. Наред с това съдът е приел, че не е доказана техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците за фактурираните услуги, а и от писмените обяснения на управителя е налице дублиране на някои от пътните листове и товарителниците, както и че в тях като изпращач, превозвач и получател е посочен "Каприз-2004" ЕООД (както е за доставките през месец юни 2007 г.). И за двата данъчни периоди съдът е направил извод за нереалност на доставките и поради непредставяне на доказателства за предаване на процесните стоки на техния получател - жалбоподателя. Относно доставките, фактурирани от "Балкан Транс Фрет - БТФ" ЕООД, първоинстанционният съд също е приел за неустановена реалността, отчитайки обстоятелството, че при извършената по време на ревизията насрещна проверка доставчикът не е бил открит, а относно представените тогава транспортни документи - пътни листове и товарителници са установени същите обстоятелства, като при предходните доставки - в тях като изпращач, превозвач и получател е посочен "Каприз-2004" ЕООД. Решението е правилно постановено. Установяването на реалността на доставката на стоки или услуги е една от основните предпоставки, която трябва да е налице при претендиране правото на приспадане на данъчен кредит. Следователно, тази предпоставка е решаваща при признаване на посоченото материално право. Липсата й винаги е предпоставка за отказ от право на приспадане на данъчен кредит. При липса на установена категоричност на реалността на доставките, начисляването на данъка е без значение и в случая правилно и приходните органи и съдът са приели основанието за отказ от данъчен кредит на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В случая при доставка на стоки, трябва по безспорен начин да се докаже, че тя е предадена от доставчика на получателя, предвид правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД при прехвърляне на родовоопределени вещи. Такова доказване в случая не е установено. Представените още по време на ревизията пътни листове и товарителници по доставките от различните доставчици, установяват едни и същи обстоятелства - дублиране, както и че данните в тях сочат, че за изпращач, превозвач и получател е посочен касатора - "Каприз-2004" ЕООД, което е обосновало и законосъобразния извод в първоинстанционния съд, че не се доказва с тях предаване на стоките от доставчика на получателя. По доставките от "Трансгруп-2007" ЕООД за месец юни 2007 г., макар че са представени приемателно-предавателни протоколи - от 01.06.2007 г., 05.06.2007 г., 14.06.2007 г., 21.06.2007 г. и 29.06.2007 г., съдът е направил законосъобразен извод, че с тях не се доказва реалното предаване на стоките. Това е така, защото в тези протоколи е отразено, че "Каприз-2004" ЕООД чрез управителя си Иван Петров предоставя строителни материали на Атанас Събев - на длъжност чистач в същото дружество. При така представените доказателства, не може да се направи извод за прехвърляне собствеността на стоките от доставчика към получателя, а това е задължителна предпоставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС. Правилно са обсъдени и некредитирани от съда представените протоколи за извършени СМР на база - с. Златари, тъй като на тях липсват дати на съставяне, имена и подписи на длъжностни лица. Свързвайки тези протоколи с писмените обяснения на ревизирания субект, че не разполага с разрешение за строеж (по делото се съдържат такива, но са издадени на ЕТ "Каприз - Сийка Петрова"), протоколи за приемане на завършени обекти, както и че не притежава собственост върху поземлен имот, първоинстанционният съд е направил обоснования извод за неустановяване реалността на процесните доставки. Установеното осчетоводяване при доставчика - само стойностно на стоките не установява, кои стоки са изписани, респ. продадени за съответните данъчни периоди. Налице е и установено от съда несъответствие по фактура № 168/21.06.2007 г. с предмет на стопанската операция - доставка на греди, дъски, талпи и летви и приложения към нея опис- цимент, относно данъчната основа и вида на стоките, същото е установено и по фактура № 132/01.06.2007 г., а по фактура № 185/20.06.2007 г. липсва опис, макар, че като предмет на доставката във фактурата е отразено стоки по опис. Правилно и обосновано съдът е приел, че и по издадените от "Юнайтед Требъл-99" ЕООД доставки на арматурно желязо не е установена реалността на доставките. Представянето само на товарителници и пътни листове, част от които се дублират и това не се оспорва, тъй като е потвърдено още по време на ревизията от писмени обяснения на управителя на касатора, не установяват реалното предаване на стоките от доставчика на получателя. Установеното от съдебно-счетоводната експертиза обстоятелство, че доставчикът е водил само стойностно осчетоводяване на стоките, също не води до категоричен извод за реалност на процесните доставки. Липсват и доказателства за техническа и кадрова обезпеченост, както и за транспортиране на стоките. Относно издадените фактури от "Трансгруп-2007" ЕООД за доставка на винкел са установени същите обстоятелства, както за доставките за данъчен период на месец юни 2007 г., поради което не се нуждаят от преповтаряне и изводите на настоящия съдебен състав, направени за предходните данъчни периоди. За данъчен период на месец март 2008 г. са издадени фактури от "Балкан Транс Фрет - БТФ" ЕООД за доставка на топло огънати профили, желязо, теракотени и гранитогресни плочки, законосъобразни са изводите на съда за недоказване реалността на доставките на процесните стоки. Този доставчик не е бил открит по време на ревизията, а по отношение на доставките е налице само декларация от управителя на касатора относно представените пътни листове и товарителници, част от които се дублират. Неустановяването на транспортиране на съответните стоки, както и тяхното предаване на касатора, не дава основание на последния да приспада като данъчен кредит ДДС поради неустановена реалност на доставките. За данъчни периоди за месеците април и юни 2008 г. главниците за ДДС не се оспорват, а само начислените лихви, но и в тази част решението не страда от пороците, визирани от касатора с оглед изложеното по-горе, както и в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания. Неоснователно в касационната жалба е налице позоваване на съдебно- счетоводната и съдебно - графологическа експертиза, тъй като от тях не се установява реалност на процесните доставки. Счетоводната експертиза е установила счетоводното отразяване на процесните фактури в счетоводствата на касатора и на доставчиците (на тези, които са открити), но с нея не се установява реалното предаване на стоките. Графологическата експертиза е работила по установяване подписите за ръководител на заповедите за командировки и е установено, че са положени от управителя на касатора Сийка Петрова. Оплакването на касатора относно представените писмени доказателства, които не са били изключени от доказателствения материал по време на ревизията, не води до извод за доказване реалността на доставките. Неоспорването им не означава приемането им като доказателства, установяващи реалността на доставките на процесните стоки. Съдът е в правомощието си да извършва преценка на всички събрани по делото доказателства, включително и частните документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, независимо дали са оспорени от другата страна или не. Относно представената в касационното производство частна експертиза, настоящият съдебен състав счита, че тя е неотносима към спора. На първо място, тази експертиза не е назначена от съда по предвидения за това ред в чл. 195 ГПК, поради което не следва да се обсъжда като доказателствено средство. Но второ място, дори и в съдебното производство да е било установено извършването на посочените в частната експертиза СМР, то това не означава автоматично, че при извършването им са използвани стоките по процесните фактури. Съдържащите се в частната експертиза разрешения за строеж на името на касатора, касаят различни от ревизираните периоди и затова са неотносими. Предвид горното законосъобразни са изводите на съда, че правото на приспадане на данъчен кредит правилно приходните органи са отказали на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдебната практика е категорична, че при начислен ДДС, но при неустановена реалност, данъкът е начислен неправомерно. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при извършената проверка на обжалваното решение не се установи да са налице сочените от касатора пороци, които да доведат до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,