Решение № 9336 от 30.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Касационният жалбоподател М. Христов оспорва Решение 1006/08.07.2020 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 117/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед УТИ-150/23.12.2019 г. на кмета на община Сандански, нареждаща на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ премахването на незаконен строеж Двуетажна масивна жилищна сграда, изграден частично в ПИ с идентификатор 43699.31.2 и в ПИ с идентификатор 43699.31.1 по КККР на [населено място], община Сандански. Ответникът - кметът на община Сандански, чрез юрк. В. Бакърова, в молба-становище намира оспорването за неоснователно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Нареденият за премахване обект отговаря на легалната дефиниция за строеж, дадена в § 5, т. 38 ДРЗУТ, и е безспорно индивидуализиран. Изграждането му без разрешение за строеж е в нарушение на общото правило по чл. 148, ал. 1 ЗУТ и обуславя неговата незаконност в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което не е предмет на противоречие между страните. Неоснователни са възраженията на оспорващия, че в заповедта не се съдържат фактически и правни основания за наличието на строеж, неговата категория или търпимост, както и за процесуални нарушения по смисъла на чл. 35 АПК. Административният акт е издаден след надлежно съставени констативни актове 9-АА/09.05.2019 г. и 10-АА/09.05.2019 г., към установяванията на които се препраща в заповедта. Подробно е описан по разположение, параметри и изпълнение незаконният строеж, като е определена неговата категория V-та съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, б. а ЗУТ, и изрично е посочено като нарушение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ изграждането му без строителни книжа, което е основание за издаване на административния акт по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В заповедта се съдържат и мотиви за неприложимост на § 16, ал. 1 и ал. 2 ПРЗУТ за търпимост на строежа, но дори такива да липсваха, процесуалното нарушение не би било съществено, тъй като за първоинстанционния съд е налице задължение да изследва наличието на предпоставките по разпоредбите. Фактическият извод на съда за реализирането на строежа през 1989 г. е основан на заявената от оспорващия година и на нотариално заверени декларации на още две лица. С оглед на установения по делото момент на изграждането на сградата, тя попада в обхвата на § 16, ал. 2 ПРЗУТ. Съдът е достигнал до правилен извод, че предпоставките за приложението на разпоредбата не са осъществени. От една страна, не е изпълнено изискването за допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строителството или по ЗУТ, доколкото той е изграден извън регулация и на земеделска земя, а от друга - строежът не е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Декларирането на строежа по реда, предвиден в чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, не е еднозначно със заявяването му пред одобряващите органи по смисъла на § 16, ал. 2 ПРЗУТ, т.е. притежаващите компетентност да разрешават строителство. Във връзка с това захранването на сградата с електрическа енергия, използването й в продължителен период от време от оспорващия и заплащането на данъци за нея също са неотносими факти към определянето на нейната законност или търпимост. Не е споделимо и оплакването за образуване на административното производство по премахване на незаконен строеж едва към този момент. Административният орган не е обвързан от законов срок за извършването на строителен контрол. Без правно значение за настоящото производство е и процедурата по възстановяване на собствеността върху имота, на който е построена сградата. Изграждането на обекта без строителни книжа и при липсата на условията той да бъде признат за търпим обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му, в каквато насока са и мотивите на административния съд. Оспореният съдебен акт не е засегнат от релевираните пороци по чл. 209, т. 3 АПК, което налага оставянето му в сила чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение