Решение № 6989 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от З. Байкушева и Българска народна банка срещу Решение 6778 от 17.11.2021 г., постановено по адм. дело 6813/2017 г. по описа на Административен съд София-град. З. Байкушева, от гр. София, чрез пълномощника си адвокат Чечова обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Българска народна банка, съобразно отхвърлената част от исковата молба разноските за водене на делото и възнаграждението на един адвокат, в размер на 975 лв., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна в обжалваната му част. С писмена молба оспорва подадената от БНБ касационна жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Касаторът Българска народна банка, чрез пълномощника си адвокат Войнова, обжалва решението, в частта с която е осъдена да заплати на З. Байкушева обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 624, 38 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г., до 05.11.2014 г., в резултат на бездействие на БНБ, по отношение прилагане на ползваща се с директен ефект норма на чл. 1, §. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, заедно със законните лихви от датата на предявяване на исковата молба (21.06.2017 г.), до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноските за водене на делото и възнаграждението на един адвокат, в размер на общо 787 лв., съразмерно на уважената част от иска. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение в атакуваните от него части да бъде отменено. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от З. Байкушева. Претендира разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на БНБ и предлага обжалваното решение, като правилно в обжалваните му части да бъде оставено в сила. По отношение на касационната жалба на З. Байкушева излага доводи за нейната основателност. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от З. Байкушева срещу Българска народна банка (БНБ) иск за обезщетяване на имуществени вреди, със сума в размер на 8 627,97 лв., представляващо законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лв. в Корпоративна търговска банка АД, за периода от 30.06.2014 г. (началната дата, на която БНБ е следвало да констатира неналичен депозит в Корпоративна търговска банка АД, до 04.12.2014 г. (датата, от която е започнало ефективно плащане на гарантирания размер на депозита). Претендира и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 21.06.2017 г. до окончателното и изплащане. Искът се основава на неправомерно бездействие на БНБ, по отношение прилагането на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно схемите за гарантиране на депозити. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел искът за обезщетение за имуществени вреди за основателен за сума в размер на 5 624, 38 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г., до 05.11.2014 г., в резултат на бездействие на БНБ, по отношение прилагане на ползваща се с директен ефект норма на чл.1, §. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни. Върху сумата е присъдил и законната лихва от датата на предявяване на иска -21.06.2017 г., до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата му част до претендирания размер от 8 627, 97 лв. искът като неоснователен е отхвърлен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съобразно този изход на спора е осъдил БНБ да заплати на ищцата и разноски по делото в размер на 787 лв. съразмерно на уважената част от иска, като съответно е осъдил и ищцата да заплати на БНБ съобразно отхвърлената част от исковата молба разноските за водене на делото и възнаграждението на един адвокат, в размер на 975 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за веди. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и частично неправилно. Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че: ищцата е имала рамков договор за преференциален срочен депозит; с решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищцата е изплатен, след което остава дължима сума от 361 437.06 лева, включено в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от ищцата иск за обезщетение на претърпени вреди, пропуснати ползи, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията и в КТБ. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. В настоящият случай, вредата за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Настоящия състав следва да отбележи относно началната дата на периода, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищеца започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Неоснователни са доводите на касатора БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за процесния период, частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита му. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на сума в размер на 5 624.38 лева при извършеното изчисление. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за тази сума като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението обаче се явява неправилно в частта му относно присъдените на ответника разноски. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в приложимата и редакция (ДВ, бр. 43 от 2008 г.) такива, включващи и адвокатско възнаграждение не се дължат. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, според § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането на този закон в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. В случая исковата молба на ищцата е подадена 21.06.2017 г. преди влизане в сила на ЗИДЗОДОВ от 29.11.2019 г., с който е създадена нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. В тази връзка решението в частта, с която е осъдена З. Байкушева да заплати на БНБ съобразно отхвърлената част от исковата молба разноските за водене на делото и възнаграждението на един адвокат, в размер на 975 лв. следва да бъде отменено и отхвърлено искането на ответника за присъждане на разноски. Искането за присъждане на разноски от З. Байкушева е неоснователно. Разноски за адвокатско възнаграждение в производството не се дължат, тъй като не е представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и пълномощника му по делото, установяващ размера и начина на плащане на договорено адвокатско възнаграждение, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,