Решение № 201 от 25.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 10/2011 г.

Решение № 201 от 25.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 10/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от подсъдимия О. Р. И. срещу потвърждаването от Варненския апелативен съд на присъдата спрямо него, която издал Търговищкият окръжен съд. Първоинстанционната присъда - № 60 от 23 юли 2010 г. по нохд № 169/2010 г., е постановена по реда на съкратеното съдебно следствие в тази инстанция (глава двадесет и седма от НПК), поради което и подсъдимият И. е наказан с лишаване от свобода в размер, по-нисък от онзи, който би получил по общия ред за престъпленията, в които е обвинен: по чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1 НК и по чл. 170, ал. 2 НК - за влизането през нощта на 25 май 2010 г. и със сила в дома на 80-годишната М. П., и за извършения заедно с това грабеж от нея на вещи с обща равностойност 47 лева. Така за първото престъпление И. получил 2 години, а за грабежа (наказуем по-тежко още заради предишните му осъждания при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. "а" и "б" НК) - 6 години, което станало и общо наказание за съвкупността от двете престъпления, търпимо в затвор при строг режим. Второинстанционното (въззивно) решение - № 160 от 22 ноември 2010 г. по внохд № 350/2010 г., е постановено също по жалба от сега обжалвалата страна. В подадената сега (касационна) жалба е оспорена единствено справедливостта на наложеното наказание, макар едно от обстоятелствата, с които е подкрепено оспорването, е роднинската връзка между прокурора в първата инстанция и пострадалата. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът в тази съдебна инстанция е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията по чл. 348 НПК за нейното отменяне или изменяне, доколко ръкописната жалба съдържа позоваване и на обстоятелства, които нямат пряко отношение към явната несправедливост на наложеното наказание. Това се отнася не само до голословното твърдение за незаконното участие на прокурора А. в съдебното заседание на първата инстанция, но и за възражението, че не е приложен чл. 55 НК, като възможен резултат от проведеното в нея съкратено съдебно следствие - защото приложението му може да бъде свързано и с последната промяна в чл. 58а НК (ДВ, бр. 26 от 2010 г.), която е обсъдена законосъобразно в предходните инстанции. Ако пък приложението на чл. 55 НК се свързва от жалбоподателя с възможността то да бъде по-благоприятно за него с оглед на чл. 58, ал. 4 НК, ВКС намира, че в случая въобще няма място за смекчаване на лишаването от свобода под минималния по закон размер 5 години (дори под 3 години и 4 месеца - вж. р. 377/10-I, Бюл. 12/10) - обсъдени са всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на отговорността, включително и посочените в жалбата за поведението на подателя й след извършване на престъпленията и за неговото семейно положение. Ръководен от всичко изложено съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение