Решение № 1424 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2012 г.

Решение № 1424 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1615/21.06.2012 г., постановено по административно дело № 935/2012 г., Административният съд - гр. Варна, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Емилиан Стойков Георгиев, от гр. Варна, против решение № 4/15.02.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 6901045723/07.10.2011 г. на ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване") в РУСО - Варна, постановено по протокол № 53 1.10.2011 г., с което на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Емилиан Стойков Георгиев от гр. Варна. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и на решението на директора на ТП на НОИ - гр. Варна. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата на Емилиан Стойков Георгиев срещу атакуваните актове е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия по чл. 74, ал. 1 КСО. Решаващият състав е посочил, че в случая отсъства една от законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя в относимата към него хипотеза на чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО. Безспорно е установено, че към датата на инвалидизирането (14.06.1990 г.) касаторът е навършил 21 години, 05 месеца и 10 дни, т. е. има необходимата възраст от поне 25 навършени години, но осигурителният му стаж е 05 месеца и 12 дни - т. е. по-малък от предвидения минимум от 1 г. По съображения в този смисъл съдът е приел, че като му е отказал правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване е издал материално законосъобразен акт, който основателно е бил потвърден по реда на административния контрол от директора на РУСО. Правните си доводи е обосновал с текста на цитираната норма, според която - осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва: т. 1 до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; т. 2. до 25-годишна възраст - една година; т. 3. до 30-годишна възраст - 3 години; т. 4. над 30-годишна възраст - 5 години. С експертно решение № 0889 от зас. № 100/12.07.2010 г. на ТЕЛК за психични заболявания при МБАЛ "Света Марина" ЕАД - гр. Варна, на Емилиан Стойков Георгиев е определена 60 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 14.06.1990 г. и срок на инвалидността до 1.07.2013 г. Въз основа на представените документи му е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 05 месеца и 12 дни. В конкретния случай на лицето е определен процент на загубена работоспособност повече от 50 на сто, но за да се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е необходимо да има изискващия се осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Щом като ТЕЛК е определила датата 14.06.1990 г. като дата на инвалидизиране (т. е. като начална дата на трайно намалената работоспособност) на Емилиан Георгиев, за да има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване той трябва да има изискуемия осигурителен стаж към тази дата, както е приел и съдът. Изискването е императивно и не е поставено в зависимост от евентуална обективна невъзможност на инвалидизираното лице да придобие определения в кодекса стаж. Ако лицето няма такъв осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 КСО. По делото не са налице доказателства, които да са индиция за придобит от касатора осигурителен стаж над минимално изискуемия към релевантния за казуса момент, което опровергава твърдението в касационната жалба за неправилното му изчисляване. При липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е без значение за изхода на спора, че Емилиан Георгиев отговаря на общото условие по чл. 72 КСО, видно от влязлото в сила ЕР № 0889/12.07.2010 г. на ТЕЛК, с което му е призната 60 % трайно намалена работоспособност. Както се посочи, основанията за възникване на правото на ЛПИОЗ произтичат освен от установената по надлежен ред ТНР, но и от минимално наличен осигурителен стаж, съобразен с възрастта на лицето. Последното условие в случая не е налице и законосъобразно пенсионните органи са постановили отказ за отпускане на пенсия. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,