Решение № 5405 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2015 г.

Решение № 5405 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, срещу решение № 10 от 11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 159 по описа за 2015 г. на Административен съд - Русе, с което е отменено издаденото от касатора решение ПЕО № 37 от 24.03.2015 г. и преписката е върната на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по прилагане на закона. Развитите съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на материалноправни разпоредби като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Калоян Йорданов Даков от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение ПЕО № 37 от 24.03.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 20 от 9.01.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, с което отпуснатата на Калоян Йорданов Даков наследствена пенсия е прекратена, считано от 17.12.2014 г., по съображение, че на 16.12.2014 г. лицето се е дипломирало и основанието за получаване на пенсията е отпаднало. С постановеното решение Административен съд - Русе е уважил жалбата, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове в нарушение на приложимия материален закон. Законосъобразно съдът е приел, че в срока на обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО се включва и задължителният шестмесечен стаж, който дипломираните юристи са длъжни да положат съгласно специалния закон - чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Подзаконовите норми на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС, които дефинират учащите се лица и изключват от срока на обучението им задължителният стаж след дипломиране, не са съобразени с нормите от по-висока степен. В този смисъл в мотивите на съдебното решение е цитирана безпротиворечива съдебна практика. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС. На основание чл. 82, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 106 от 2013 г.) децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която от "срока на обучение" по смисъла на закона следва да бъде изключен полаганият от юристите след дипломирането им задължителен стаж, не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон. В разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), с която е предвидено, че завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. На основание чл. 297, ал. 2 от ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. След заверка на стажантската книжка и успешно издържан изпит му се издава удостоверение за юридическа правоспособност. Лицата, които са се дипломирали по специалността "Право" в акредитирано висше учебно заведение, но не са положили изпит в министерството на правосъдието след шестмесечен стаж, не са правоспособни да упражняват юридическа професия. При тази нормативна уредба на изискванията за придобиване на юридическа правоспособност следва да се приеме, че срокът на обучение на юристите приключва не с успешното полагане на държавните изпити и дипломирането им, а с преминаване на задължителния шестмесечен стаж и успешното полагане на изпит пред министерството на правосъдието за придобиване на правоспособност. От фактическа страна е установено, че на 16.12.2014 г. ответникът по касация е положил последния държавен изпит за придобиване на степен "магистър" по специалност "право" в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и на 2.02.2015 г. е започнал да стажува в Софийски градски съд. След приключване на шестмесечния стаж следва да подаде писмено заявление до министъра на правосъдието и да се яви на изпит на първата дата за провеждане, определена със заповед на министъра на правосъдието съгласно чл. 298 и чл. 299 от ЗСВ. Основанието за получаване на наследствена пенсия ще отпадне след приключване срока на стажа и успешното полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност с оценка "издържал". Като е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалния закон и ги е отменил, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,