Решение № 69 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2024 г.

Решение № 69 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2024 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (УО на ОПРР) срещу Решение № 2033 от 27.05.2024 г. по адм. дело № 275/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено негово Решение № РД-02-36-201 от 17.02.2023 г. за определяне на финансова корекция на община Велинград.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, относими към основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е извършил анализ на релевантните факти по делото, отнесени към приложимото право. Наведени са доводи за наличие на констатираните от органа нарушения и законосъобразност на административния акт. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора и присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът – община Велинград, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № РД-02-36-201 от 17.02.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Велинград в размер на 25 % от стойността на верифицираната и платена безвъзмездна финансова помощ по Договор № BG16 RFOP001-1. 037-0006-C01-D001 от 27.09.2021 г. с изпълнител "Българска училищна индустрия" ООД на стойност 113 299, 00 лева без ДДС.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) ръководителят на УО е издал оспорения административен акт на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Актът е мотивиран с констатации за допуснати нарушения при възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка и монтаж на оборудване по проект "Изграждане на нови социални жилища в град Велинград", както следва:

1. нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), изразяващо се в неясни указания относно съдържанието на техническото предложение. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности) с процентен показател 5 %;

2. нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП – незаконосъобразно избран изпълнител. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности с процентен показател 25 %.

При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Съдебното решение е постановено при ново разглеждане на делото след като с Решение № 2252 от 27.02.2024 г. по адм. дело № 10218 от 2023 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение е отменено Решение № 505 от 07.08.2023 г. по адм. дело № 280 от 2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Основателно касационният жалбоподател се оплаква, че в съдебното решение е описана само част от фактическата обстановка и то без да бъде отнесена към приложимото право. Съдът е обсъдил само първата констатация на органа, касаеща нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП. Според съда е налице ограничаване правото на защита на бенефициера предвид общото изброяване на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, без да става ясно коя точно норма е нарушена и по този начин е препятствано правото на защита на възложителя. На следващо място съдът е приел, че бенефициерът не е допуснал нарушение на посочените разпоредби, тъй като дадените указания относно съдържанието на техническото предложение са ясни и точни. От горното съдът е обосновал извод, че административният орган е "приложил неправилно материалния закон като неправилно е квалифицирал установеното от него нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 4 от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, респективно като нередност по т. 11, б. "б" и по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности". Последният извод на съда показва смесване на правната квалификация на двете нередности, като втората нередност (по т. 14 - незаконосъобразно избран изпълнител) въобще не е обсъдена самостоятелно от фактическа и правна страна. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Предвид обаче забраната на чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд не може да върне делото за ново разглеждане, а го решава по същество.

Касационната инстанция споделя крайния извод на административния съд за незаконосъобразност на административния акт, но по различни от изложените от съда съображения:

1. Относно нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности с процентен показател 5 %.

Административният орган е установил, че съгласно Раздел I Организация за изпълнение на поръчката от образец № 2 на техническото предложение участниците следва да предложат организация за изпълнение на поръчката, съобразно оферираните срокове и в съответствие с обхвата на поръчката. Участниците следва да представят начина на изпълнение на поръчката за всяка от дейностите, включени в обхвата на поръчката.

Според административния орган липсват ясни и точни указания за подготовката на техническото предложение в тази част. Не е ясно каква организация за изпълнение трябва да предложи участникът и какво следва да посочи като "начин на изпълнение на всяка от дейностите", още повече че възложителят не е разграничил отделни дейности от предмета на поръчката.

Относно така описаното нарушение бенефициерът основателно възразява, че не е допустимо да се цитират само отделни части от документацията, без процесното изискване да се разглежда в неговата цялост. Предметът на поръчката е доставка и монтаж на обзавеждане на помещения с различно предназначение – спални, кухни, складове и бани. Възложителят изрично е включил и гаранционно обслужване. Чрез посочване на предвидената от участниците организация и начин за изпълнение на поръчката в техническото предложение възложителят ще придобие увереност, че участниците са наясно с обхвата на възлаганите дейности, последователността и начина на тяхното изпълнение.

2. Относно нарушението на чл. 107, т. 2, б. "а" във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности с процентен показател 25 %.

Административният орган е установил, че в "Описание на дейностите по доставката, монтажа и гаранционното обслужване" – Приложение № 1, в етап "Гаранционна поддръжка" определеният за изпълнител участник не е описал организацията на гаранционната поддръжка във връзка с оферираните срокове, поради което офертата му не отговаря на изискването от образеца на техническо предложение да посочи в предложението си организация за изпълнение на поръчката "съобразно оферираните срокове в техническото предложение". Възложителят изрично е посочил, че ако участник не представи предложение за изпълнение на поръчката и/или приложения към него съобразно посочените изисквания, офертата на участника се отстранява като неотговаряща на това предварително условие на основание чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. В случая Комисията за провеждане на процедурата не е установила това несъответствие. Вместо да отстрани участника от по-нататъшно участие в процедурата, възложителят го е определил за изпълнител на обществената поръчка.

Изводът на органа за несъответствие на офертата с одобрения от възложителя образец не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В офертата си участникът ясно е разграничил срока за явяване при възникнал дефект/повреда (4 часа) от срока за отстраняване на дефекта/повредата (3 дни). При положение, че обективно е невъзможно предварително да се идентифицират и класифицират потенциалните дефекти/повреди, то така предложената организация за гаранционно обслужване отговаря на изискванията на възложителя. Относно мотивите на административния орган, че друг участник с аналогично съдържание на офертата е бил отстранен, касационната инстанция подчертава, че тези мотиви са неотносими. След като констатацията на органа е за незаконосъобразно избран изпълнител, а не за незаконосъобразно отстранен участник, то мотивите на органа следва да се концентрират върху анализа на офертата на избрания изпълнител, а не върху офертата на отстранения. Отделно от това, касационната инстанция следва да припомни, че нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности в приложимата редакция (ДВ, бр. 19 от 6.03.2020 г., доп., бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г.) обхваща само нарушения във връзка с критериите за подбор и техническите спецификации, а в настоящия случай описаното от органа нарушение не е относимо нито към критериите за подбор, нито към техническите спецификации. Налице е несъответствие на фактическото и правното основание относно констатираната от органа нередност по т. 14.

По горните съображения касационната инстанция приема, че крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт е правилен и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 014, 36 лв. с ДДС за настоящата съдебна инстанция. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е неоснователно. Правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения. В случая нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения, е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право. Характеризира се също така с динамично развитие. На следващо място в административния акт са смесени относимите факти с неотносими, което е увеличило фактическата сложност на делото и е довело до допълнителни усилия при организиране на защитата на бенефициера.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение