Решение № 2706 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15893/2014 г.

Решение № 2706 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15893/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД на НА София против решение № 7279/28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 6981/14 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на задължение по Декларация № 14001076/15.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № АУ-12/09.06.2014 г. на Директора на ТД на НАП - гр. София. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Елена Венциславова Георгиева от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Илко Димитров в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил Акт за установяване на задължение по Декларация № 14001076/15.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № АУ-12/09.06.2014 г. на Директора на ТД на НАП - гр. София, и е върната преписката на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, за произнасяне по поисканото ползване на данъчно облекчение от Елена Венциславова Георгиева съгласно декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, подадена с вх. № 2243911400166513/25.03.2014 г., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на чл. 22а, ал. 1 ЗДДФЛ. За да отмени акта, съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 22а ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение чрез намаляване на годишната данъчна основа за 2014 г. с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит, сключен с договор за банков кредит към "Банка ДСК" ЕАД. Спорно е било по делото дали данъчното облекчение за млади семейства се ползва само за кредит, които цели придобиването на жилище или включва и неговото довършване и ремонт. Не е било спорно наличието на останалите кумулативно необходими условия за ползване на данъчното облекчение. Съдът е приел, че отпускането на кредита за довършителни работи, както и посочената цена на жилището по нотариалния акт - 22500 лв., води до извод, че остатъкът на сумата до пълния размер на кредита е за ремонтни работи по закупеното жилище. От друга страна, независимо от продажната цена на имота целият кредит е обезпечен със закупеното жилище с нотариален акт за учредяване на ипотека. Предвид целта на кредита - за закупуване и довършителни работи в един и същи имот, то следва, че цената на жилището за семейството на ответницата е в размер на 72 000 лв. Според касаторът съдът с оглед общоприетия смисъл на понятието "ипотечен кредит", предвид липсата на легално определение и тълкувайки разпоредбата на чл. 22а, ЗДДФЛ относно условието ипотекираното жилище да е единствено за семейството, ипотечният кредит следва да е само за придобиване, закупуване на жилище. Щом в случая е установено, че кредитът е за закупуване на жилище и довършителни работи за него, не следва да се ползва данъчно облекчение за кредита, отпуснат за довършителни работи. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Касационното оплакване е неоснователно. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон, правилно е тълкувал и приложил закона. Съгласно разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ се намалява с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато са налице следните условия: 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит; 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. Условията, въведени в разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ - т. 1 - 3, са дадени кумулативно и липсата на което и да е от тях не позволява ползването на данъчно облекчение. По силата на договора за банков кредит и учредената и вписана договорна ипотека върху жилище ответникът по касация е ползвал отпуснат ипотечен кредит в размер на 72 000 лв. За платените през 2013 г. лихви върху целия размер на кредита следва да се ползва данъчно облекчение, независимо, че в договора е уговорено част от кредита да е за закупуване на жилище, а друга - за довършителни работи за него. Обратното би означавало да се тълкува стеснително норма, която е въведена като изключение, което е недопустимо. Правилно и законосъобразно е приел първоинстанционният съд, че в случая формално и строгото тълкуване на правилото на чл. 22а, ал. 1 ЗДДФЛ би означавало само плащането на сумата, посочена в нотариалния акт за покупко-продажбата на жилището, тъй като само с такъв акт се придобива правото на собственост върху жилище. Тъй като такова ограничение законодателно не е предвидено, то следва, че цялата сума по ипотечния кредит, свързана със закупуваното жилище, следва да бъде взета предвид по смисъла на тълкуваната разпоредба. Това следва и от логиката на договора за ипотечен кредит, която е и целеви кредит, отпуснат само за жилището, което е закупено с него и обезпечава кредита изцяло. Изложеното налага извода, че следва да ползва облекчение за лихвите върху целия размер на кредита. В случая съществен е не само видът на кредита - обезпечен с ипотека и поради това обозначаван като ипотечен кредит, а и неговата цел - за закупуване на жилище и извършване на довършителни работи на същото жилище, което изцяло обезпечава кредита, от което следва, че цялата сума по кредита е цената на жилището. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Няма данни при водене на делото пред настоящата инстанция ответникът по касация да е направил разноски, поради което такива не му се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,