Решение № 2310 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13234/2015 г.

Решение № 2310 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13234/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Д "О." В. Т. и от EТ "Е.-Д. - Е. С." от гр. С.. Директорът на Д "О." В. Т. при ЦУ на НАП обжалва Решение № 333 от 01.10.2015 г., постановено по АД № 805/2014 г., по описа на Административен съд гр. В. Търново в частта, в която е отменен Ревизионен акт № № 041303282/23.07.2014 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 395/09.10.2014 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. В. Търново, относно установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2010 г. и 2011 г. и е изменен РА, в частта в която е определен допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и са определени допълнителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и здравно осигуряване за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010г и 2011 г., като вместо това е определил данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 6,69 лв., данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 409, 90 лв., данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер от 313,11 лв., данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер от 1452,49 лв., дължими допълнителни вноски за ДОО за 2007 г. в размер от 144,95 лв., дължими допълнителни вноски за ДОО за 2008 г. в размер от 338, 98 лв., дължими допълнителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер от 1003, 74 лв., дължими допълнителни вноски за ДОО за 2010 г. в размер от 450, 03 лв., дължими допълнителни вноски за ДОО за 2011 г. в размер от 1055, 74 лв. дължими допълнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. в размер от 42, 63 лв., дължими допълнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2008 г. в размер от 99, 95 лв., дължими допълнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2009 г. в размер от 295, 17 лв., дължими допълнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2010 г. в размер от 184, 11 лв., дължими допълнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2011 г. в размер от 412,40 лв., дължими допълнителни здравноосигурителни вноски за 2007 г. в размер от 51, 16 лв., допълнителни здравноосигурителни вноски за 2008 г. в размер от 119, 64 лв., допълнителни здравноосигурителни вноски за 2009 г. в размер от 472,35 лв., допълнителни здравноосигурителни вноски за 2010 г. в размер от 294,57 лв. и допълнителни здравноосигурителни вноски за 2011 г. в размер от 659, 83 лв. и съответните лихви върху тези суми. Обжалвано е и посоченото решение на съда и в частта, в която Дирекция ОДОП В. Търново е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 2 430.00 лв. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 3706,88 лева. ЕТ "Е.-Д. - Е. С.", чрез адв. Н. Бадев, оспорва решението на Великотърновския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му ревизионен акт № № 041303282/23.07.2014 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 395/09.10.2014 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. В. Търново, като неоснователна. По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на Директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново, срещу тази касационна жалба, в която са развити доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Дирекция "ОДОП" и частична основателност на касационната жалба на Е. С.. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на спора пред Административен съд - В. Т. е бил ревизионен акт № РА № 041303282/23.07.2014 г., с който на жалбоподателката са определени следните допълнителни задължения: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 15200.66 лв. и лихви в размер на 6518.09 лв.; вноски за ДОО в размер на 12454.42 лв. и лихви - 8979.87 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 4452.73 лв. и лихви - 3021.76 лв.; вноски за 30 в размер на 6519.29 лв. и лихви - 2667.88 лв., или общо в размер на 59814.70 лв. Съдът е уважил частично жалбата на ревизираното лице, като е отменил РА в частта относно определен допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 201Ог. и 2011 г. и е изменил определения допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и определените допълнителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и здравно осигуряване за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. За да отмени определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ първоинстанционният съд е съобразил годишния характер на данъка и е констатирал, че салдото към края на процесните години е положително, поради което няма основание да се презюмира доход, подлежащ на облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК и оттам формирана данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. По отношение определения допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ съдът е преизчислил същия, като е приел за частично доказано получаването на стоки по част от фактури, подписани от ревизираното лице, съответно недеклариран приход от продажбата на тези стоки. Върху така преизчисления доход първоинстанционният съд е определил съответните задължения за за ДОО, ДЗПО - УПФ и здравно осигуряване. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - В. Т.: Жалбата е неоснователна . При твърдения за наличие на доходи от реални доставки на стоки по спорните фактури, правилно АС В. Т. е обсъждал събраните доказателства в контекста на наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В тази връзка намерените при доставчиците счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. При липсата на каквито и да било други документи, доказващи предаването и приемането на същите, не може дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице и впоследствие реализирани /в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., I отделение на Върховен административен съд/. В тази връзка следва да се посочи, че аналогично на случаите на признаване правото на приспадане на данъчен кредит относимо би било изследване редовността на счетоводствата на доставчиците, изследване на транспорт и други данни за реално движение на стокови и парични потоци, а не единствено изискване от тях на копия на спорните фактури. Не може да се обоснове ползващият приходните органи извод, че по фактури, по които няма каквито и да било други данни, установяващи настъпване на данъчно събитие - прехвърляне на собственост върху стоки, а именно - отделяне на стоките от рода, предаване и приемане на стоките, плащане от страна на получателя по начин, даващ възможност да се установи платеца, транспортиране на същите и последваща реализация, е налице реалност на доставките. В обжалваното решение е направен обоснован анализ на фактите, обстоятелствата и доказателствата, съвкупната преценка на които правилно са навели съда на извод за незаконосъобразност на РА относно задълженията по ЗДДФЛ: съдебно-счетоводна експертиза; липса на данни за фактическо предаване на стоките; липса на изследване дали за част от стоките са налице придружаващи документи, липса на данни за транспорт. В този смисъл са Решение № 3265 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2014 г. Решение № 3326 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15383/2014 г., Решение на ВАС № 2254/15.02.2012 г. по адм. д. № 7756/2011 г., Решение № 719 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 563/2014 г., Решение № 5576 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 770/2015 г. и др. Във връзка с отменените допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ неоснователни са доводите в касационната жалба относно неправилното кредитиране от първоинстанционният съд на изчислените парични потоци от вещото лице и установените годишни положителни салда. Налице са подробни мотиви на съда, които настоящата инстанция споделя, относно неправилното изчисляване от приходните органи на паричните потоци не на годишна база, както и защо е следвало да бъдат включени определени суми, които не са били взети предвид при ревизията. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно и касационната инстанция го оставя в сила. По касационната жалба на ЕТ "Е.-Д. - Е. С.": Жалбата е основателна. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от касатора чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В случая при извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства, видно и от заключението на вещото лице, за реално предаване на стоките, в основната си част не са представени. По малка част от доставките е видно от заключението на вещото лице, че има представени различни други документи, които според настоящата инстанция поради непълнотата си не могат да доведат до категоричен извод за извършено предаване на стоките. Настоящият касационен състав счита, че фактурите, носещи неизвестен подпис на получател, не са достатъчни, за доказване получаването на стоки от страна на ревизираното лице. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но както приема в практиката си органът по приходите, именно липсата на други доказателства, освен издадена фактура, налага извода за липса на реално предаване, респ. получаване на стоката. Касационната инстанция намира, че единствено счетоводното отразяване при доставчиците на издадените фактури, дори и подписани от получателя, не е основание да се приеме, че същият действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход. За задължителните осигурителни вноски за 2007 - 2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г. и е материалноправна, като законодателят не й е придал обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски в извършената ревизия по особения ред за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Въпросът за установяване на ЗОВ в ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК е разрешен с тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК препраща към процесуални правила, а не определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски, поради което не може да се прилага с обратно действие към 2007 г. - 2010 г., както е в процесния случай. При установената липса на допълнителна данъчна основа за облагане стопанската дейност на търговеца с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, е налице недължимост на задължителните осигурителни вноски и за 2011 г. Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде отменено, както и съответната част от обжалвания ревизионен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,