Решение № 402 от 29.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 334/2010 г.
ВКСI наказателно отделение29.09.2010 г.докладчик Евелина Стоянова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА определение от 24.11.2009 г., постановено по нохд № 3897/09 г. на Районния съд-гр. Бургас, в частта, с която е одобрено споразумение между прокурора и защитниците на подсъдимите Р. Б. А. и П. Г. Г. и в тази част връща делото на Районна прокуратура - гр. Бургас за ново разглеждане.
Мотиви
Решение № 402 от 29.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 334/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор е направил искане за възобновяване на нохд № 3897/09 г. на Районния съд-гр. Бургас, отмяна на определението от 24.11.2009 г. по отношение на Р. Б. А. и П. Г. Г. и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият А. и защитата му предлагат решението да се съобрази със събраните по делото доказателства. Осъденият Г. и защитата му не вземат участие в касационното производство. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: В производство по реда на чл. 382, ал. 1 НПК, с посоченото по-горе определение БРС одобрил споразумение постигнато между прокурор при Районна прокуратура-гр. Бургас и защитниците на подсъдимите П. Г. Г., Р. Б. А., К. К. Ш. и В. С. Г. и прекратил наказателното производство. Предмет на споразумението е деяние, извършено на 11.10.2009 г. спрямо пострадалия Я. за сумата от 678 лева, осъществяващо състава на чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК за Г., А. и Г. и по чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 7 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК за Ш.. Съдът е одобрил споразумението и в частта по наказанията, като тези на А., Г. и Г. - по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, а на Ш. - по чл. 54 НК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането на главния прокурор е основателно. С приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е допуснато нарушение на закона спрямо А. и Г.. Доколкото за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода, при приложението на института на смекчената наказателна отговорност единствената възможност е тази по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно определяне на наказанието под най-ниския предел. Ето защо цитираното по-горе определение на БРС следва да се отмени в частта спрямо Р. А. и П. Г., а делото върне на прокурора за ново разглеждане. Водим от изложеното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение