Решение № 4434 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2018 г.

Решение № 4434 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Новус груп" ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК 202925836, представлявано от адв. С. Хаджиева срещу Решение № 1890 от 10.09.2018 г., постановено от Административен съд -Пловдив по адм. д. № 621 по описа на същия съд за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001614001188-091-001/2.11.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 45/29.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. П. Бонева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001614001188-091-001/02.11.2017 г г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 45/29.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че представените доказателства не обосновават реалност на фактурираните доставки по фактурите на двамата доставчика – "Мастер спед" ООД и "Мастер стийл профайлс" АД, като абсолютна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Изяснил е релевантните за спора факти и подробно е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Приел е, че в съпътстващите фактурите документи са налице множество несъответствия, както в датите на извършване на доставките, така и по отношение на лицата, които са ги осъществили. Направил е извод, че от една страна не може да се установи физическото съществуване на процесните стоки, а от друга – предаването им по начин, който да овласти получателя по доставката да се разпорежда с тях като собственик, поради което е формирал извод за законосъобразност на процесния РА. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснован извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение. Оспорваното решение е постановено при спазване на материалния закон, а по същество на спора съдът се е произнесъл самостоятелно, при подробно обсъждане и преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани относимите правни норми. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 1.01.2019 г./, настощия състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които са достатъчно подробни и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователен е наведеният довод за нищожност на РА, поради издаването му извън срока на ревизията. Срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е инструктивен, а не преклузивен, поради което издаването на ревизионния акт след изтичане на срока за извършване на ревизията не е нарушение на процесуалните правила, което да обуславят извода за нищожност на издадения акт. Неоснователно е твърдението на касатора, че изводът на съда за недоказаност на предаването на стоките противоречи с доказателствения материал. Действително по делото са налични множество съпътстващи фактурите писмени частни документи, чиито анализ, обаче, не позволява да се обоснове извод, че доказват действително осъществили се стопански операции. Представените доказателства в голяма част не кореспондират по между си, а констатациите за това и несъответствията са подробно изложени в табличен вид в РД, допълнително са обсъдени и от съда в обжалваното решение и не следва да бъдат преповтаряни. Наличните приемо-предавателни протоколи в случая не са достатъчни да удостоверят действително предаване на процесните стоки от прекия доставчик на ревизираното лице, при установените несъответствия в посочените във фактурите дати на изпълнение на доставката и тези, вписани в приемо-предавателните протоколи, а и предвид твърдението, че стоките не са напускали складовете на трети лица, където са били оставени за отговорно пазене. Същевременно няма доказателства в подкрепа на това твърдение, не се установява наличието на някакви правоотношения с т. нар субекти, на които е възложено отговорното пазене и в чиито помещения са съхранявани стоките. Последното определя като логично заключението на съда за недоказаност на фактическата наличност на стоките при доставчиците. Този извод следва и от противоречията в документите по предходната доставка. Във фактурите на "Прибор инвест" ЕООД като предходен доставчик на "Мастер спед" ООД, например, за място на изпълнение на доставката е отбелязано гр. Панагюрище. Съгласно разпоредбите на ЗЗД, ако друго не е предвидено от закон или изрична уговорка между страните, място на изпълнение по договор за продажба на определени вещи е местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й. Съгласно приложимия ЗДДС, чл. 17, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, какъвто е настоящия случай, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото й предоставяне. Ако се приеме, че това е гр. Панагюрище, както се сочи във фактурите, то остава неясна уговорката между страните в сключените договори за продажба на метали купувачът – "Мастер спед" ООД да приеме стоката от складовете на трети лица – от склад на ревизираното лице в гр. Русе и от складовете на другия пряк доставчик "Мастер стийл профайлс" АД в гр. Пловдив и гр. Велико Търново. Неизяснено от фактическа страна по делото е кога и по какъв начин фактурираните метали са били превозени от гр. Панагюрище до посочените складове, на кого са били предадени, при положение, че в приемо-предавателните протоколи по тези доставки има записана само година. Няма данни и как са били заприходени от третото лице, което е било само пазач. Липсата на документална обоснованост на взаимоотношенията между търговците относно влагането на стоките в складовете на трети лица, условията, при които това се извършва, липсата на документи за вида и количеството на вложените стоки, заприходяването им от третото лице, както и на съществена информация за механизма на доставките не позволява да се направи категоричен извод, че процесните стоки са се намирали действително в посочените складове, така че да бъдат предмет на последваща продажба при условията на EXW /works/. Същите съображения са валидни и за стоките, предмет на продажба от другия пряк доставчик "Мастер стийл профайлс" АД, които също се твърди, че са се намирали в неговите складове в гр. Пловдив и гр. Велико Търново. Действително, установяването на произхода на стоката не е необходим елемент за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но е от съществено значение за доказване наличието на стоките в преките доставчици. В случая предвид неизяснения произход на стоката следва да се приеме, че преките доставчици не са разполагали с фактурираните стоки, поради което не са могли да прехвърлят правото на разпореждане върху тях към ревизираното лице. Поради изложеното възраженията на касатора в обратния смисъл на неоснователни. Несъстоятелни са твърденията на касатора и за прехвърляне правото на собственост чрез въвод във владение. Въвода във владение дава възможност на дружеството да упражнява правата си на наемател по отношение на наетото помещение, но няма вещно правен ефект и не прехвърля към наемателя правото да се разпорежда като собственик с намиращите се в помещението стоки. Дори да се приеме, че сключения договор за доставка на стоки между ревизираното лице и "Мастер стийл профайлс" АД от 10.02.2014 г. е валидно правно основание за прехвърляне право на собственост върху стоките, то не се споделя твърдението на касатора, че индивидуализирането на родовоопределените вещи е станало с опис към протокола за въвод. Видно от съдържанието му с него се предават различни по вид вещи в общо определени количества. Не може да се приеме, че наемането на склада, в който се намират стоките се приравнява на предаване /индивидуализиране/. Индивидуализацията на родовоопределени вещи става с отделянето им от рода – от общото количество, данни за което в случая няма. Не може да бъде установено и дали описаните в приложенията към договора стоки са цялото количество, намиращо се в склада или представляват част от него, още повече, че в едни и същи складове – в гр. Пловдив и гр. Велико Търново са били съхранявани на отговорно пазене стоките, продадени както от "Мастер спед" ООД, така и от "Мастер стийл профайлс" АД. Не се доказва доставката и на стоките, които се транспортират от склада на ревизираното лице в гр. Бургас, поради неточностите в транспортните документи, обсъдени от съда в обжалваното решение. Поради изложеното настоящият състав счита, че не се доказва приемо-предаване на процесните стоки по сочения от касатора начин, което да обоснове прехвърляне правото на разпореждане с тях като собственик от прекия доставчик "Мастер стийл профайлс" АД в полза на ревизираното лице, съгласно изискванията на Директива 2006/112/ЕО. Плащането по процесните фактури, прието за налично от вещото лице и твърдяно от касатора, посредством извършена цесия и прихващане, не е елемент от фактическия състав за възникване правото на приспадане на данъчен кредит и само по себе си също не доказва наличие на действително осъществена по фактурите стопанска операция. Допълнително, цесията е сложен правен институт, чиято валидност и погасителен ефект са изрично нормативно уредени и по правило когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго. Сключеният между ревизираното лице и "Мастер спед" ООД договор за цесия от 12.06.2017 г. не съдържа различна уговорка между страните, а при липса на данни за уведомяване на длъжника, не може да се обоснове категоричен извод, че задължението на ревизираното лице действително е било погасено по този начин. Оскъдни са данните доколко цесията е намерила отражение в счетоводствата на всички страни. Изложеното важи и относно плащането чрез цесия и прихващане към другия пряк доставчик "Мастер стийл профайлс" АД. При изложеното възраженията на касатора за извършено по фактурите плащане, което доказва реално изпълнени доставки, са неоснователни. Неоснователно е позоваването от страна на касатора изцяло на ССЕ. Заключението по ССЕ, не може да обори изводите на органите по приходите за липсата на действително осъществяване на доставките. ССЕ представлява само документална проверка на осчетоводяването на фактурите и от нея не може да се формира извод за реалното осъществяване на процесните доставки. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките. В тази насока правилно съдът е приел, че писмените доказателства, макар и многобройни, не установяват по безспорен начин предаването, респективно получаването на стоките по процесните фактури. В тежест на лицето, претендиращо правото на данъчен кредит, е да установи всички положителни предпоставки за възникването му, включително и предаване на стоката, което става чрез предаване на стоките или с тяхното индивидуализиране и отделяне. Липсата на доказано фактическо движение на процесните стоки до третото лице пазач и предаване на стоката от склада, а само нейното документално префактуриране, дават основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Касаторът не излага конкретни мотиви за неправилност на решението относно фактурите, издадени от "Мастер спед" ООД с предмет на доставката услуги митническо и логистично обслужване, но настоящият състав споделя изводите на съда за недоказаност на действителното изпълнение на услугите доколкото липсват данни какво е било извършено. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски на осн. чл. 8, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения в размер на 13037 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,