Решение № 3950 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2014 г.

Решение № 3950 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Здравко Александров Попов в качеството му на ЕТ "Архимекс - Здравко Попов" със седалище в гр. Сандански срещу решение № 1351/05.03.2014 г., постановено по адм. дело № 8397/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 011207827/18.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1265/22.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП относно установени данъчни задължения за ДДС в общ размер на 41 806,67 лв. и лихви - 18 742,29 лв. и в частта за допълнително определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 18 426,85 лв. и лихви - 6 008,91 лв., както и за начислени лихви за забава върху по-късно внесени задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО в общ размер от 309,63 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора необосновано в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че неотчетеният оборот се установява с компютърни разпечатки от компютър, намерен в кафе "Сантана" в гр. Сандански. Касаторът излага оплаквания, че съдът не е аргументирал извода си защо приема, че данните от компютъра са верни, а тези от касовия апарат във фискалното устройство - не са. Твърди, че процесния компютър не е негов, а на трето лице, поради което счита, че в противоречие със събраните доказателства, съдът е приел, че компютърът е семейна имуществена общност. Сочи, че въпреки уваженото му искане да бъде задължен ответникът да представи електронния носител на данните от компютъра, те не били представени и затова съдът е следвало да ги изключи от доказателствата, но не го е сторил. Като съществено процесуално нарушение в касационната жалба се сочи и неуважаване от съда на искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи редовно воденото от него счетоводство. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Янев. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител адв. Шинев я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на ЕТ "Архимекс - Здравко Попов", първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са установили наличие на оборот, както следва: за 2008 г. 69 140,25 лв., а търговецът е декларирал нулев, за 2009 г. - 91 654,45 лв., а търговецът е декларирал нулев. Съдът е възприел констатациите на приходните органи, че въз основа на установения от приходните органи реализиран оборот за посочените години, е трябвало още към 2008 г. да се регистрира по ЗДДС, а едноличният търговец е подал заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на 31.05.2010 г. Оборотите са открити в компютър, находящ се в кафене "Сантана" и фискално устройство. Съдът не е възприел обясненията на ревизираното лице, дадени пред органите по приходите, че процесния компютър е бил на предишни наематели, тъй като откритите в него обороти са за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Не е кредитирано и другото обяснение, че компютърът е ползван от съпругата на ревизирания субект. Съдът е посочил, че компютърните разпечатки от намерения компютър в кафене "Сантана" носят информация за "оборот", "ценоразпис", "бар" и "кухня" и затова не е кредитирал показанията на свидетелката Снежана Попова (съпруга на жалбоподателя), че тя е набирала данни и е ползвала компютъра за лични цели, като според съда те са лишени от житейска логика и са несъответстващи на останалите доказателства по делото. Съдът е установил също така, че жалбоподателят и неговата съпруга не са конкретизирали при проверката каква част от установената от проверяващите счетоводна документация касае ЕТ "Архимекс - Здравко Попов" и каква "Архимекс" ООД, както и че ЕТ не е водил редовно счетоводство. Въз основа на това съдът е направил извод, че за ревизираните 2008 г. и 2009 г. облагането на дейността на жалбоподателя е направено на базата на неотчетени приходи в размер на 19 300 лв. от архитектурна дейност и 35 905,65 лв. неотчетен оборот от питейно заведение (пиано бар) и въз основа на компютърни разпечатки, съдържащи данни от оборота в заведението. За 2009 г. този оборот е определен в размер на 83 734,73 лв. отново от неотчетен оборот от пиано бар. Съдът се е позовал на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, каквото е основанието за облагане по ревизионния акт. Съдът е изложил и мотиви, че не е имало основание за облагане по чл. 61з, ал. 1 ЗМДТ с патентен данък, поради установения оборот на търговеца. Като краен резултат съдът е възприел като правилно определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 6 008,91 лв. за 2008 г. и 2009 г., както и относно начислените лихви за забава върху по-късно внесени задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО в общ размер от 309,63 лв. В частта по ЗДДС съдът е подкрепил констатациите на приходните органи, че едноличният търговец е достигнал облагаем оборот по ЗДДС в размер на 54 274 лв. за 12-месечен период към 30.11.2006 г. и е следвало да се регистрира до 14.12.2006 г. и затова е прието от съда, че правилно е доначислен ДДС в общ размер на 41 806,67 лв. за периоди за части от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Установяването на неотчетени обороти в пиано бар, находящ се в хотел "Сантана" не е опровергано от касатора. При извършена проверка от приходните органи е изготвен доклад и в него е отразено, че хотелът е собственост на физическото лице Здравко Попов, макар да се стопанисва от "Архимекс" ООД, но като се има предвид, че и дружеството и фирмата на ЕТ на Попов са извършвали еднакви дейности, то е установен неотчетен оборот. Оплакването на касатора, че няма категорични доказателства за тези обороти, е неоснователно. Правилно и приходните органи, а впоследствие и съда не са възприели твърденията на касатора, че намерения в обекта му компютър е бил на предишни наематели или че това е компютър, който е ползван от съпругата на Попов и в него е имало нейни лични данни. Видно от приложенията към делото - папка № 1 се намират компютърните разпечатки и от тях е установен реализиран оборот: за 2008 г. - 69 140,25 лв. и за 2009 г. - 91 654,45 лв., а от фискалното устройство, намиращо се в същия обект за посочените години е отразен нулев оборот. Касаторът след като не е опровергал установеното от приходните органи за реализиран от него, но неотчетен оборот, правилно съдът е възприел техните констатации и определените с ревизионния акт задължения за ДДС и данък върху доходите. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на Снежана Попова, че в намерения в търговския обект компютър тя е вкарвала лични данни. От друга страна касаторът пред ревизиращите органи е дал обяснение, че този компютър е бил на предишни наематели, но това твърдение се опровергава от компютърните разпечатки, от които се установява наличие на неотчетени обороти за ревизираните периоди. Установеното от ревизията, че и фирмата на ЕТ "Архимекс - Здравко Попов" и "Архимекс" ООД, в което касаторът е бил съдружник са имали една и съща дейност, както и че ЕТ не е водил редовно счетоводство, нито е имало разграничение в счетоводствата на ЕТ и ООД. Неоснователно е оплакването, че съдът е не е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали счетоводството му е редовно водено, тъй като такова искане по делото не е направено. Нещо повече, от извършената проверка, приобщена към ревизията и приложените компютърни разпечатки, се установява, че счетоводството на ЕТ не било водено редовно, както и не е имало разграничаване на счетоводствата на ЕТ и дружеството, в което касаторът е бил съдружник. Искане е направено от касатора за техническа експертиза, но при наличие че компютърът, от който са приложените разпечатки се намира при касатора, то негова е била тежестта да докаже, че в него не се намират такива данни. Обстоятелството, че приходната администрация е била задължена да представи доказателства - електронен носител от процесния компютър, не води до други изводи. Не е имало пречка касаторът да представи поискания от него електронен носител, след като по делото е установено, че при приходните органи такъв не се намира. При наличие на задължение за касатора да опровергае констатациите в ревизионния акт, то неоснователни са оплакванията му, изложени в касационната жалба. След като в ревизионния акт се съдържат отрицателни факти, твърдени от приходните органи, то по общите правила за доказване в съдебния процес, този който твърди положителните (благоприятните) за него факти, е длъжен да ги докаже. Такова доказване в случая не е осъществено, затова правилно съдът е отхвърлил жалбата, както в частта за ДДС на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС, предвид установения оборот, поради което вече касаторът не дължи патентен данък, така и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Правилно е прието, че са дължими и определените с ревизионния акт лихви върху по-късно внесени задължителни осигурителни вноски - за ДОО и ЗО. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Шинев за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанциония съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,