Решение № 1786 от 16.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи чрез гл. юрк. Д. Иванова срещу Решение 3488 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. 9242/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от А. Аврамов срещу СДВР иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Столична дирекция на вътрешните работи, се представлява от юрк. Панайотова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на съдебното решение - по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, А. Аврамов, редовно призован, се представлява от адв. Балджийски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на съдебния акт по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на жалбата, както и устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Аврамов сума в размер на 12 193 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно издаден индивидуален административен акт - заповед от 28.11.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. б" издадена от инспектор Д. Конов инспектор в група 3, сектор 1 в отдел Пътна полиция" при СДВР, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 29.06.2018 г., момента на влизане в сила на Решение 3564/29.05.2018 г. по адм. д. 1144/2018 г. на АССГ, с което е отменена наложената принудителна административна мярка по чл. 171 , т. 1, б. б от ЗДвП, до окончателното изплащане на посочените суми и е присъдил в полза на ищеца съдебни разноски в размер на 900 лв. Решението е постановено, след като с решение 9294 от 25.08.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 3544/2020 г. е отменено решение 72/06.01.2020 г., постановено от АССГ по адм. д. 3447/2019 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от А. Аврамов срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за обезщетяване на имуществени вреди за сумата 20 000 лева, за периода 28.11.2017 г. - 31.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2019 г., и делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание от 04.05.2022 г. е допуснато изменение на иска по отношение на размера на претендираните имуществени вреди, като този размер е намален на 12 193 лв. За да уважи исковата претенция срещу ответника, АССГ, след подробен анализ на доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, е приел, че са налице всички елементи за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на претърпените имуществени вреди пропуснати ползи по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отменен незаконосъобразен административен акт, реално претърпяна вреда от вида на претендираната в резултат на незаконосъобразния акт ищецът е бил лишен от възможността да упражнява професията си, поради което за него са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да реализира доход от таксиметрова дейност в размер на 12 193 лв., определени от вещото лице на база представени пътни листи и дневни финансови отчети за периода 02.03.2018 г. 30.05.2018 г, налице е и причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и настъпилата реална вреда. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Според настоящия състав на ВАС исковата претенция остава недоказана. Като е приел обратното, АССГ е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Действително в мотивите на решение 9294/25.08.2021г., постановено по адм.д. 3544/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение съдът е приел, че при положение , че А. Аврамов не е работил като таксиметров шофьор за период от около 4 месеца,безспорно е претърпял имуществена загуба. Подобен правен извод на ВАС в решението му по първото касиране на делото обаче би имал задължителна сила за настоящата съдебна инстанция, ако при второто разглеждане на исковата претенция от друг състав на АССГ беше установено, че за периода преди постановяване на отменения по съдебен ред административен акт, от който се претендират вредите, ищецът действително е извършвал дейност като таксиметров шофьор. Такива доказателства не са събрани в производството по адм.д. 9242/2021г. по описа на АССГ. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за липса на надлежни доказателства, установяващи реалното настъпване на реално претърпяна вреда във вид на пропуснати ползи и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Пропуснатата полза е неосъществено, пропуснато, но сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице. Това увеличение следва да не е настъпило единствено по причина отменения незаконосъобразен административен акт, като вредите следва да са в пряка и непосредствена връзка с него. Пропуснати ползи, изразяващи се в нереализираната печалба могат да бъдат присъдени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ само при наличието на убедителни доказателства досежно тяхната реалност и сигурност. На доказване подлежи и обстоятелството, че единствената причина за нереализирането на печалбата е съответният незаконосъобразен акт, каквото доказване в случая не е налице. Обосновано е възражението на СДВР за липсата на установявания относно реалността на трудовите или друг вид правоотношения с таксиметрова компания Йелоу такси и ЕТ "Стефо 62 - С.Стефанов" в периода преди издаване на Заповед от 28.11.2017г. за прилагане на ПАМ по чл.171,т.1,б.б от ЗДвП, доколкото липсват доказателства за това ,че към момента на издаване на незаконосъобразния административен акт Аврамов въобще е осъществвал таксиметрова дейност към който и да било от двамата търговци. Представеният договор за отдаване под наем на лек автомобил, сключен между А. Аврамов и ЕТ "Стефо 62 - С.Стефанов" с дата 05.01.2018 г., т.е. след издаването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, не доказва по категоричен начин, че преди тази дата ищецът е осъществявал и реализирал приходи от таксиметрова дейност. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че недоказано по делото остава и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди от пропуснати ползи и отменената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. б от Закона за движение по пътищата, тъй като не са представени каквито и да било доказателства за реализирани приходи от таксиметрова дейност преди исковия период, които могат да бъдат различни от тези за 2018 г., поради естеството на професията, която е свободна, непостоянна и зависеща от различни фактори, като тарифа и график. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено изцяло и ,вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло претенцията за сумата от 12 193 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно издаден индивидуален административен акт - заповед от 28.11.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. б" издадена от инспектор Д. Конов инспектор в група 3, сектор 1 в отдел Пътна полиция" при СДВР, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 29.06.2018 г. до окончателното й изплащане. При този изход на спора на касационния жалбоподател, Столична дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение