Решение № 7852 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2010 г.

Решение № 7852 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, първата подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Демирова, против решение № 606 от 9.11.2009 г., постановено по адм. дело № 562/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, с което е отменена негова заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Траката", землището на кв. "Виница" община Варна, в частта относно имоти № 6183 и 243 по ПНИ, като преписката е върната на административния орган за промяна в записването в регистъра към плана относно тези имоти по отношение собствениците, както и промяна на границите и площите, съобразно указанията на съда по тълкуването и приложението на закона. Против същото решение са подадени и две касационни жалби от Димитрина Проданова Начева, първата чрез пълномощника й адв. Славов, а втората от пълномощника й адв. Ташев. В трите касационни жалба са развити сходни доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и да бъде отхвърлена първоначалната жалба като неоснователна. Ответницата - Иванка Адамова Пенева и заинтересованата страна Добринка Адамова Стефанова, в писмено възражение, чрез пълномощника им адв. Зеленкова, оспорват касационните жалби и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заинтересованите страни - Живка Тодорова Адамова, Добринка Събева Адамова, Фотинка Христова Тодорова, Иванка Христова Георгиева, Калудка Христова Драху не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационните жалби. Сочи, че необосновано е счетено от съда, че по отношение имоти № 6183 и № 243, м. "Траката", ПНИ е незаконосъобразен. Изводът е направен, без да е преценен цялостно доказателствения материал по делото, включително заключенията на приетите съдебно-технически експертизи. Не е преценено и съобразяването от страна на административния орган със съдържанието на представените нотариални актове, които са задължителни за него и за съда, проверяващ законосъобразността на ПНИ. От приложения по делото нотариален акт № 9, по нот. дело № 6967/1998 г. и скица от кадастрален план, м. "Траката" е видно, че към имот № 243 е включена и частта от 73 кв. м, за която съдът е приел, че трябва да се отреди на собствениците по реституция - към имот № 6183. С изискваната от съда промяна на границите и площта на имот № 6183 за сметка на имот № 243 се нарушава разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, където е посочено, че данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ. Решението на окръжния съд следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби на областния управител на Варненска област и на Димитрина Проданова Начева са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството по делото е образувано по жалба, с предмет допълнително уточнен с молба, находяща се на стр. 111 от делото, подадена от Иванка Адамова Пенева против заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за м. "Траката", в частта по отношение имот № 243 по плана. В жалбата се твърди, че части от имота, възстановен на наследниците на Иванка Янкова, съответно на Адам Адамов, сред които е и жалбоподателката, попадат в новообразувания имот № 243, като се иска същите да бъдат присъединени към отредения им с плана имот № 6183. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че с решение № 1284 от 12.10.2005 г. на ОСЗГ Варна е възстановено правото на собственост на наследници на Адам Адамов, в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот - лозе от 1.800 дка в м. "Мешелика", попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, стар имот № 3450, като решението е постановено на основание влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 5004/2004 г. на ВРС, Х състав. С оспорения план за посочения имот на наследниците на Иванка Янкова (чиито наследник е Адам Адамов, съответно жалбоподателката и заинтересованите страни) е отреден имот № 6183, с площ от 868 кв. м. Съдът е установил, че Димитричка (Димитрина) Проданова Начева се легитимира с нот. акт № 9/1998 г. като собственик с трансформирано право на ползване в право на собственост върху имот от 600 кв. м, представляващ част от имот № 243 при описани граници. Същата е придобила чрез покупко-продажба и собствеността върху имот от 543 кв. м, лозе в процесната местност, съставляващ също част от имот № 243 от КП на м. "Траката" при описани граници - нот. акт № 192/1998 г. За така придобитите части от имот № 243 по двата нотариални акта, на Начева, с оспорения план е отреден имот № 243, с площ от 1216 кв. м. От заключенията на назначените съдебно-технически експертизи - единична, основно заключение на тройна и допълнително заключение на тройната експертиза, съдът е приел за установено, че в новообразуван имот № 243, попадат 221 кв. м. от стария имот № 3450, собствеността върху който е призната за възстановяване на жалбоподателката и останалите наследници на Иванка Адамова Пенева. От тях експертите са установили, че само 73 кв. м могат да бъдат присъединени към новообразувания имот № 6183, при спазване на изискванията за отстояние и другите изисквания по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. При тези данни, съдът е приел, че имот № 6183 неправилно е записан в регистъра към плана като собствен на наследници на Иванка Янкова, като същият следва да бъде записан на наследници на Адам Адамов, които се легитимират с решението на ОСЗГ като собственици. Освен това е приел, че имот № 243 е с площ от 1216 кв. м, като за 73 кв. м от тях Димитрина Начева не притежава документ за собственост (в мотивите на решението - стр. 255, втори абзац, е допусната очевидна фактическа грешка като имота, отреден на Начева е посочен като номер № 6183). Ето защо тази разлика следва да бъде придадена към имота на бившите собственици, което налага промяна в плана по отношение площта, границата между двата имота и записването в регистъра. По тези причини заповедта на областния управител е отменена в оспорената част и делото е върнато за ново произнасяне при изпълнение на указанията на съда. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. На първо място, необоснован е изводът на съда, че бившите собственици се легитимират като възстановени в стари реални граници собственици на имот стар № 3450 по КП. Диспозитивът на съдебното решение, с което същите се легитимират, има установителен характер като само им е признато правото на възстановяване на собствеността върху имот от 1800 кв. м, в м. "Мешелика", Виница гр. Варна. Също така само е признато правото на собственост върху посочения имот и с решението на ОСЗГ. Изрично в същото е посочено, че фактическият състав на реституцията ще бъде довършен след влизане в сила на ПНИ, като се установят границите на имотите, тъй като имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение не може да се възприеме изводът на съда, че е налице колизия на права между бившите собственици и ползвателката, с трансформирано право на ползване в право на собственост. Димитрина Начева е придобила собствеността върху имот от 600 кв. м, като видно от описаните в нот. акт граници в тази част се включват и спорните 221 кв. м, включително и 73-те кв. м., предмет на решението, които са част от стар имот № 3540. Тези 600 кв. м, върху които е трансформирано правото на ползване в право на собственост, са в рамките на ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и от тях няма основание да бъдат отделяни каквито и да е части, които да се отреждат и присъединяват към имота на бившите собственици. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600, респективно 1000 кв. м. В случая частта от имот № 243 формирана от тези 600 кв. м, граничещи с имот № 6183 не надвишава ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма разлика над тази част, която да може самостоятелно или със съседни разлики да бъде отредена като имот за бившите собственици или да бъде присъединена към отредения им с плана имот. Освен тези 600 кв. м, площта на отредения с ПНИ имот № 243, включва и площта на придобитите чрез правна сделка още 543 кв. м, също част от имот № 243. От тази част още по-малко би могла да бъде отделена площ, която да се придаде към имота на жалбоподателката. Варно е, че отредения с плана имот № 243 е с площ от 1216 кв. м, но разликата от 73 кв. м в повече от площта, за която бившата ползвателка се легитимира като собственик, не е част от бившия имот № 3450, за който с ПНИ на бившите собственици е отреден имот № 6183. Тази разлика вероятно попада в другите съседни от запад и север имоти. Липсва правно основание за придаване на спорните 73 кв. м. към имота на жалбоподателката. При изготвяне на плана са съобразени границите на имотите, по документите за собственост на Начева, която по отношение частта от 600 кв. м, има предимство пред бившите собственици. Имотните граници на последните правилно са проектирани и определени, след като са зачетени правата на ползвателката. В случая не се спори, а и от представените доказателства е видно, че са налице всички условия за трансформиране на правото на ползване на ползвателката в право на собственост. Неотчитайки тези доказателства, отменяйки плана за спорните имоти и указвайки да се придадат тези 73 кв. м, към имота на жалбоподателката, съдът й е признал права, каквито тя не притежава. Освен това, от заключенията на техническите експертизи се установява, че не са налице и технически възможности за придаване на спорните 73 кв. м. Подобно придаване ще доведе до начупване на северната граница на имот № 243, в граничната част с имот № 6183, което противоречи на изискванията за правилно проектиране на границите на парцелите. Освен това поради конкретните особености на терена в частта на имот № 243, които са установени от заключенията и отразяванията в представените скици и графичните части към заключенията - денивелация и изградени подпорни зидове, то значително ще бъда затруднен достъпът до западната - незастроената част от имот № 243 по ПНИ. По изложените съображения съдебното решение е неправилно, тъй като изводите на съда са изградени в противоречие с доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон - § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Решението като неправилно следва да бъде отменено. След отмяната му, настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, като следва да бъде отхвърлена първоначалната жалба. Заповедта на областния управител и одобреният с нея ПНИ не страдат от пороци, с ПНИ правилно са отчетени правата на страните. Що се касае до записването на имот № 6183 в ПНИ на наследници на Иванка Христова Янкова, вместо което съдът е приел, че записването на собствеността в регистъра към плана следва да е на наследници на Адам Адамов, то в тази част изобщо липсва оплакване в жалбата, с която е сезиран съда, поради което произнасянето е плюс петитум. Доколкото липсва отделен диспозитив не следва настоящият състав да постановява частично обезсилване на решението. С отмяната му и отхвърляне на жалбата ще се постигне целения правен резултат. С оглед изхода на делото, Иванка Адамова Пенева следва да заплати на касатора Димитрина Начева, направените от нея разноски - адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат, които са поискани своевременно и са установени с договор за правна защита и съдействие № 181797 от 18.05.2010 г. Същите видно от договора са действително внесени като възлизат на сумата от 1200 лв. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение