Решение № 737 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3119/2008 г.

Решение № 737 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3119/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 174 от 27.11.2008 г. по настоящето гр.д. № 3119/2008 г. ВКС, тричленен състав е допуснал до касационно обжалване решението на Пловдивския окръжен съд от 29.05.2008 г. по гр.д. № 635/2008 г. С него е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 1.12.2007 г. по гр.д. № 1851/2007 г.с което като е било признато за незаконно уволнението по чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда на К. Й. Й., е било отменено, бил е възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност "А" в "Б" О. гр. П. и му е било присъдено обезщетение за времето през което останал без работа поради уволнението в размер на 3 000 лева и 500 лева направени по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон и като необосновано- отменително основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за отменяване на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са основателни. По делото е било изяснено, че на 15.11.2006 г. в гр. П. е бил сключен трудов договор между "Б." О. ГР. П. И К. Й. Й. - работник, по силата на който работникът поел задълженията на "аналитик, проучване на пазари" с код НПНД-24197002, за неопределен срок при пълно работно време 8 часа и 5 - дневна седмица срещу насрещното задължение за заплащане месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лева с начисляване за продължителна работа от 21 години 0.6% и за всяка година трудов стаж същия процент. С допълнително споразумение от същата дата - от 15.11.2006 г. са били уточнени и другите подробности-това че длъжността имала друг под № НПКД-24196002, че трудовото възнаграждение се изплащало на два пъти през месеца-като аванс и като заплата за прекратяване на трудовото правоотношение и че "за неуредените в настоящето споразумение клаузи, важат разпоредбите на КТ, правилника за вътрешния трудов ред, длъжностната характеристика и вътрешния правилник за работната заплата". По делото е било безспорно, че по устна заповед на управителя на О. К. М., работникът Й. бил длъжен да събира парите-такса за проведени разговори по мобилните телефони на служители и дистрибутори на Фирмата и да ги отчита в касата на търговското дружество и че тези суми за исковия период не са били отчетени. С това Фирмата е била ощетена с около 22 000 лева по първоначални данни, а след това с около 8 000 лева. Счетоводителят на "Б." О. гр. П. представила писмен доклад от 04.04.2007 г. за невнесени пари в касата на фирмата за времето от 16.01.2006 г. до момента на проверката-04.04.2007г-л.16, управителят издал заповед № 45 от 06.04.2007 г. за извършване на нова проверка от служителя на фирмата. Ангел Н. и той докладвалу че за този период-от 01.01.2006 г. до 01.03.2007 г. фирмата по банков път била изплатила на Глобул около 22 000 лева, за които нямало отчетни документи от К. Й. Било е установено, че управителят на 24.04.2007 г. извикал и изискал обяснение от К. Й., че при проведения разговор последният не могъл да представи документи за отчетени пари и че на въпроса има ли да добави нещо, той отговорил с мълчание- вж. декларация на А. Н. на л.19 по гр.д. № 1851/07 ПРС. В същия смисъл са били и показанията му пред Пловдивския окръжен съд, при които свидетелят е допълнил че " до колкото знаел", по-късно същия ден ищецът Й имал среща отново с управителя на Фирмата и съпроводен с още двама адвокати. Подобни са били показанията и на Р. Проданова-касиер, при когото ищецът е следвало да отчита събраните суми. Пловдивският окръжен съд правилно е приел, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е била изпълнена. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят се е срещнал с работника и го е изслушал. След това на издал заповед № 46 от 08.05.2007 г. по чл. 195, ал. 1 КТ с която на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, наложил наказанието "уволнение". С друга заповед № 47 от 08.05.2007 г. основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", работодателят прекратил трудовото правоотношение с К. Й. Й. Така издадените заповеди са законосъобразни. С поведението си работникът е ощетил работодателя си, както е посочено в заповедта за дисциплинарно уволнение с около 8 000 лева. За присвояването е била сезирана прокуратурата и по делото има данни, че е било образувано до съдебно производство от МВР Сектор "И" гр. П. Като е събирал и не е отчитал сумите за изплащане таксите за проведени телефонни разговори, той не е оправдал доверието на работодателя. Не е вярно и не е правилно изразеното от Пловдивския окръжен съд становище, че щом в длъжностната характеристика на работника нямало задължение за събиране и за отчитане на парични средства за месечно отчитане за заплатените разговори пред Глобул, не бил налице състава на чл. 187, т. 8 КТ - злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието. Между страните е съществувало трудово правоотношение, което е означавало поемане и изпълняване на насрещни задължения. Както се посочи по-горе в трудовия договор е вписана клауза, че за"за неуредените в настоящето споразумение клаузи, важат разпоредбите на КТ,.....". А по Кодекса на труда чл. 126, който е в главата "Задължения при изпълнение на възложената работа", са посочени задълженията на работника и служителя: т. 7 "да изпълнява законнитенареждания на работодателя, т. 10 - да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, т. 11 да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя, т. 13 - да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата". Уволненият работник не е изпълнил стриктно поетите задължения и "преднамерено" е извлякъл парична облага". При подобни случаи практиката на ВКС е за приемане за изпълнен фактическия състав на 187, ал. 1, т. 8 КТ злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието и че в тези случаи налагане дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 КТ "уволнение" - за законосъобразно. Като е приел обратното, Пловдивският окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон, неговият акт не е обоснован и за това следва да се отмени. Исковете предявени на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, следва да се отхвърлят. Върховният касационен съд на основание гореизложеното