Решение № 10979 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Ю. Ю. от гр. Кърджали, подадена чрез процесуалния представител адв. Димова, срещу решение 405 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело 176/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване нищожността на заповед 353/14.04.2016 г. на кмета на Община Кърджали и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е възприел правилно относимите норми на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и не е съобразил, че регулационните линии са имотни само, ако подробния устройствен план /ПУП/ е приложен. Според касатора в процесния случай е неприложима нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като липсва съгласие на всички собственици и с нея се извършва трансформация на собственост. Излагат се доводи, че с процесното изменение на ПУП се цели узаконяване на извършени незаконни строежи, което е в противоречие с чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Възразява се още, че е налице изначална липсва на предпоставките за изменение на действащ ПУП, тъй като административният орган се е произнесъл по едно невалидно искане. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се прогласи нищожността на оспорената заповед, както и се присъдят направените по делото разноски, съгласно приложен списък на разноските. Ответникът кмет на Община Кърджали, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Богев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответниците А. Ю. А. и Б. Н. А., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Димова, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответниците Е. Р. Н. и И. Р. Н., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът - Ю. Д. Х., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Община Кърджали, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Н. Х. М., редовно призован, чрез особенния си представител адв. Карпузова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба на В. Ю. с искане за обявяване нищожността на заповед 353/14.04.2016 г. на кмета на Община Кърджали, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ VII, УПИ VIII, УПИ IX, УПИ X и УПИ XIX, кв. 13 по плана на [населено място] лист, община Кърджали, като новообразуваните УПИ-та са: УПИ XX с площ 662 кв. м., УПИ XXI с площ 592 кв. м., УПИ XXII с площ от 577 кв. м., УПИ XXIII с площ от 568 кв. м. и УПИ XXIV с площ от 574 кв. м.. В мотивите на заповедта е посочено, че изменението касае регулационните линии с цел нова конфигурация на имотите, тъй като сега действащите регулационни линии не осигуряват необходимите изискуеми отстояния от вече реализираните сгради, както и че се предвижда свободно застрояване на имотите с параметри на застрояване за жилищна зона с височина до 10 м. Заповедта е издадена във връзка с дадено съгласие с молба вх. 93-00-150/02.11.2015 г. на директора на дирекция ОССД при Община Кърджали и по заявление вх. АС-ОП-25/03.02.2016 г. от кмета на Община Кърджали. С приложени по делото договори за продажба на общински недвижими имоти частна общинска собственост, от 14.07.2014 г., вписани в Службата по вписванията, под 2053 и 2052, жалбоподателят В. Ю., в качеството си на наследник на Ю. Ю. А., се легитимира като собственик на УПИ IX и УПИ X, кв. 13 по плана на [населено място] лист. Видно от приложени по делото известие за доставяне оспорената заповед е била съобщена на наследодателя на жалбоподателя на 15.04.2016 г. За да отхвърли жалбата с искане за прогласяване нищожността на процесната заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и жалбата да е подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, доколкото собствените на жалбоподателя имоти са предмет на процесното изменение на регулационния план, то същате е неоснователна. Съдът е приел, че в съответствие с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ актът е издаден от компетентен орган кмета на Община Кърджали, както и в изискуемата писмена форма, с означение на вида на акта, правни основания за издаването, кратко посочване на фактическите предпоставки за издаването й, съдържа разпоредителна част, име и подпис на издателя й, дата на издаване, поради което същата не е нищожна на тези основания. Според съда не са налице и такива съществени административно-производствени нарушения, които да са довели до липса на волеизявление или друг толкова съществен порок, който да води до нищожност на акта, като в случая е приложена процедура, уредена в ЗУТ при субсидиарното приложение на АПК. Прието е от административния съд още, че в случая не се установява разпоредените с оспорената заповед правни последици да се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, като твърдяната липса на съгласие, с оглед на правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е относима към законосъобразността на издадената заповед, тъй като действителното наличие на съгласие от страна на всички собственици на имота, засегнат от изменението на ПУП, съответно носители на вещни права, е предмет на преценка относно спазването на изискванията на закона за издаване на акт от вида на процесния, а не условие, предпоставящо неговата валидност. За неоснователно съдът приема становището на жалбоподателя за нищожност на заповедта, поради противоречие с чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, тъй като по делото не се установява строежите в УПИ VII и УПИ VIII да са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, а инцидентното установяване незаконност на строежа по смисъла на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ е недопустимо в съдебното производство по оспорване на заповед за одобряване на ПУП. Съдът е обосновал и извод, че превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност, като настоящият случай не е такъв. Според първоинстанционният съд в конкретния случай наведените основания в жалбата за отмяна на акта не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на акта като незаконосъобразен унищожаем, която възможност за отмяна е недопустима, поради просрочие на жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай се открива такъв порок, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Правилни са изводите на решаващия съд, че в конкретния случай не са налице основание за прогласяване нещожност на оспорената заповед на основание липса на компетентност на издателя на акта, липса на изискуемата форма, както и че не са налице такива съществени административно-производствени нарушения, които да са довели до липса на волеизявление или друг толкова съществен порок, който да води до нищожност на акт. Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че неправилно и в несъответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не е нищожен административен акт, тъй като при постановяването й не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. В случая с оспорената заповед е одобрено по заявление на кмета на Община Кърджали ИПРЗ на УПИ VII, УПИ VIII, УПИ IX, УПИ X и УПИ XIX, кв. 13 по плана на [населено място] лист, Община Кърджали, с което се изменят регулационните линии с цел нова конфигурация на имотите и се обособяват нови УПИ-та както следва: УПИ XX с площ 662 кв. м., УПИ XXI с площ 592 кв. м., УПИ XXII с площ от 577 кв. м., УПИ XXIII с площ от 568 кв. м. и УПИ XXIV с площ от 574 кв. м. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочен чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, който в случая се явява неприложим не само поради установената по делото липса на съгласие от всички собственици на засегнатите имоти, което безспорно е относимо към законосъобразността на акта, но и поради предметното му съдържание, което от своя страна сочи вече на порок касаещ валидността на този акт. Видно от графичната част на заповедта и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, с процесната заповед, макар и да се променят регулационните граници на съществуващи УПИ-та и да се образуват нови УПИ-та, по същество се извършва трансформация на собственост с придаване на площи от едно УПИ към друго, в резултат на което се променя номерацията на досегашните УПИ и се образуват нови УПИ-та с нова площ, което е недопустимо в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и то при служебно изработване на ИПРЗ. Трансформация на собственост между частни имоти, собственост на физически лица, както и между частни имоти и имоти общинска собственост, за които има влязъл в сила ПУП-ПР, както е в случая, е допустима само в хипотезите на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, при посочените от тези разпоредби условия, които за процесния ПУП - ИПР не се установява по делото да са налице. Доколкото в случая се установява по делото, че е налице отнемане на собственост без съгласие на съответните собственици, изразено чрез предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, то както и правилно възразява касаторът, с оспорената заповед е допуснато пряко отчуждително действие чрез регулация, което е недопустимо при действието на ЗУТ и то по реда на предприетото изменение на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ по заявление на кмета на Община Кърджали. Такова разместване може да се извърши само чрез сделка, с вещно-правно действие, сключена между собствениците на процесните УПИ-та, в съответната форма, каквато не се установява да е налице по делото. Това от своя страна сочи и на целени противоправни последици и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, което обуславя изключително висока степен на допуснат порок. В този смисъл отнемането на собственост без обезщетяване и съгласие, чрез сключване на съответните договори, в нарушение на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, води до нарушение на императивни норми, които безспорно касаят валидността на акта. С оглед на това, обратно на приетото от първоинстанционния съд, в конкретния случай е налице особено тежък порок, допуснат от административния орган при издаване на оспорения акт. Заповед за изменение на ПУП-ПРЗ, с предметно съдържание като оспорената, не може да бъде издадена на посоченото в нея правно основание, което я прави нищожна. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се прогласи нищожността на заповед 353/14.04.2016 г. на кмета на Община Кърджали. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок и съгласно приложен по делото списък на разноски по чл. 80 от ГПК съдебни разноски в размер на общо 1 970 лева, представляващи 70 лева внесена държавна такса, 1 250 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение и 650 лева внесен депозит за особен представител. Неоснователно се явява възражението на ответника кмета на Община Кърджали за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора с оглед на обстоятелството, че размерът на възнаграждението отговаря на установения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,