Решение № 1117 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2008 г.
ВАСIV отделение27.01.2009 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
Отменя решение № 93 от 22.05.2008 г., постановено по адм. д. № 358 по описа за 2007 г. на Административен съд- Сливен. И вместо него постановява: Отменя заповед № РД-11-15-10 от 5.12.2007 г. на областния управител на област с административен център Сливен. Осъжда областната управа на област с административен център Сливен да заплати на Милен Русев Караманов от гр. Нова Загора, ул. "Гоце Делчев" № 20 направените по делото разноски от 325 (триста двадесет и пет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1117 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Милен Русев Караманов от гр. Нова Загора срещу решение № 93 от 22.05.2008 г., постановено по адм. д. № 358 по описа за 2007 г. на Административен съд- Сливен. С него жалбата му срещу заповед № РД-11-15-10 от 5.12.2007 г. на областния управител на област с административен център Сливен е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебния акт, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени обжалваната заповед на областния управител. От ответната страна - областния управител е постъпило писмено становище по факс с дата 24.11.2008 г., с характер на писмени бележки. В него се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда правилно и законосъобразно. По изложените съображения в него се моли, жалбата да не се уважава. Заинтересованите страни - кметът на община Нова Загора и Петър Вълев Стоянов не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения, с които опровергава направените твърдения в жалбата за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по издаването на заповедта на областния управител. Счита, че заповедта на областния управител, с която е възобновено производството по издаване на административен акт и е отменена влязлата в сила заповед на кмета на община Нова Загора е правилна и законосъобразна. Според него решението на съда, с което жалбата срещу нея е отхвърлена следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Административният съд-Сливен е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-11-15-10 от 5.12.2007 г. на областния управител на област с административен център Сливен. С нея на основание чл. 99, т. 1 и по реда на възобновеното производство по чл. 103, ал. 4 във връзка с глава пета АПК, е отменена влязлата в сила заповед № 881 от 29.08.2007 г. на кмета на община Нова Загора. С последната, след проведен търг за отдаване под наем на язовир "Прохорово", находящ се в землището на с. Прохорово, за наемател е определен Милен Русев Караманов, на основание описаните в заповедта фактически и правни основания, едно от които е чл. 56 от приетата на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС - НРПУРОИ. Съдът подробно и обстойно е обсъдил фактите по спора относно проведения търг, датата - 18.09.2007 г., на която е изтекъл срокът за обжалване на заповедта на кмета на общината, датата, на която областният управител е получил предложението на окръжната прокуратура по чл. 100 и спазването на срока по чл. 102 АПК за възобновяване на производството. Съдът е проверил на следващо място спазването на процедурата по реда на глава пета от областния управител и е достигнал до проверката по същество: дали е налице хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК, послужила като основание на областния управител за отмяната на заповедта на кмета на общината. При нея е обсъдил събраните в хода на устните състезания писмени и гласни доказателства, като е извел правен извод, че административнопроизводствените правила при издаването на заповедта на кмета на общината са съществено нарушение. Нарушението се състои в това, че при отпечатването на обявата за търга в местния вестник в 100 броя от него обявата е сбъркана, като на нейно място е отпечатана кръстословица. Тази грешка допусната при отпечатването съдът е възприел не само като нарушение на чл. 146, т. 3 АПК, но и на принципите на кодекса, регламентирани в чл. 8, ал. 1 и чл. 12, ал. 1. Като е приел, че заповедта на областния управител е законосъобразна, съдът е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. То е необосновано, което е довело и до нарушение на материалния закон. По наведените доводи в касационната жалба относно срокът за изпращането на предложение от прокурора до административния орган, спазването им по чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 100 и чл. 99, т. 1 АПК, настоящият състав ги намира за неоснователни. Между страните не се спори относно датата, на която заповедта на кмета на общината е влязла в законна сила - 19.09.2007 г. Предложението, направено от прокурора е с дата 10.10.2007 г. или в едномесечния срок от влизането в сила на акта, според чл. 102, ал. 1 АПК. Неоснователни са направените твърдения и изводи в касационната жалба, че срокът, в който областният управител трябва да се произнесе е едномесечен, а неговото неспазване води до незаконосъобразност на заповедта. Издаването на акта при възобновената процедура е по реда на глава шеста и тази по глава пета АПК, която трябва да спази областния управител, за да постанови своя акт. Срокът не е преклузивен, а инструктивен, което личи и от чл. 57 АПК. Направената аналогия с цитираното решение по адм. д. № 7575/2007 г. на Върховния административен съд е несполучлива, тъй като казусът е различен и е свързан с използването на чл. 99, т. 1 АПК със започнал да тече срок, преди влизането в сила на кодекса, като е направено позоваване и на отменения чл. 32 ЗАП. Настоящият състав намира, че решението е необосновано поради това, че съдът едностранчиво в мотивите си се е позовал единствено на допуснатото нарушение при отпечатването на 100 бр. от местния вестник, без да съобрази и другите безспорни доказателства, че отпечатването на обявата за предстоящия търг е станало редовно в други 550 броя от същия вестник. В чл. 44 НРПУРОИ е въведено изискването за публикуването на обявата в един местен вестник, без да са посочени други конкретизиращи признаци за спазването на това изискване. Безспорно е, че при отпечатването на обявата в 550 бр. от местния вестник това въведено изискване е спазено. То не би било спазено единствено, ако обявата не беше публикувана в нита един местен вестник. Но фактът на публикуването й е безспорен. Както са безспорни и фактите, че на търга за този обект са се явили двама кандидати, които са направили валидни наддавателни предложения и търгът е приключил по съответния предвиден ред с издадената заповед от кмета на общината. Неотпечатването на обявата за търга в 100 броя от местния вестник, а отпечатването й в други 550 броя от същия вестник не е порок на процедурата по проведения търг. Нормата на чл. 44 НРПУРОИ е спазена. Съдът като е възприел единствено съществуването в действителността на сгрешените 100 бр. от вестника, без да съобрази как те се отнасят към останалите 550 бр., в които обявата е отпечатана, е извел необосновани правни изводи. Направеният правен извод за нарушение на принципите на АПК относно цитираните текстове е абсурден и в противоречие с писмените и гласни доказателства по делото. Как съдът е достигнал до извод за допуснато нарушение на чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 АПК при безспорни данни за 100 сгрешени броя и 550 броя с публикувана обява, не може да се прецени. Но е безспорно, че в 550 броя от вестника обявата е била публикувана, с което е спазено и изискването на чл. 44 от местната наредба. Постановеното решение по тези съображения ще следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК и вместо него постанови друго решение, по съществото на спора, поради това, че всички относими към спора доказателства са събрани и не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Заповедта на областния управител, с която е отменена заповедта на кмета на община Нова Загора е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон. Правното основание на което е издадена заповедта е чл. 99, т. 1 АПК - или влезлият в сила акт е издаден при съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност. Такова съществено нарушение областният управител е констатирал отново в сгрешената публикация на обявата в 100-те броя на местния вестник, без да установи правните последици, настъпили от публикуването на обявата в търга в останалите 550 броя от същия вестник. Нарушението би било съществено, ако обявата за търга изобщо не бе публикувана в местния вестник. Нарушаването на това императивно изискване на чл. 44 НРПУРОИ е порок на процедурата, но както вече се посочи, такова нарушение не е извършено с оглед на данните по делото. Това налага отмяна на заповедта на областния управител. В устната пледоария пред административния съд, адвокат-пълномощникът е поискал присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на спора искането е основателно и ще следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 АПК, като областната администрация на Сливенска област следва да бъде осъдена да заплати направените пред първата инстанция разноски от 300 лв. по договор за правна защита и съдействие № 5992 от 9.01.2008 г., заплатените разноски за свидетели от 15 лв. и държавна такса от 10 лв. или общо сторени разноски от 325 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение