Решение № 5158 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2019 г.

Решение № 5158 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) на Р. Б. и вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на Г. Ушев – председател на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), срещу решение, обективирано в т. 4 от Протокол № 7 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26.02.2019 г., с което е отказано образуване на дисциплинарно производство. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане преписката на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за продължаване на производството чрез извършване на дължимите производствени действия. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез юрк. С. Д. като процесуален представител, оспорва жалбата в съдебно заседание. Заинтересованата страна – Г. Ушев – председател на АСНС, чрез процесуалния си представител адв. Коцева, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, от активно легитимирано лице по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, при наличие на правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С предложение, вх. № ВСС-1860/11.02.2019 г., председателят на ВКС сезира Съдийската колегия на ВСС с искане за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Г. Ушев – председател на АСНС. В. на предложението се позовава на резултати от проверка, обективирани в Доклад № А-482/10.12.2018 г. за дейността на АСНС по въззивни частни наказателни дела, образувани по жалби и протести срещу определения на Специализирания наказателен съд (СНС), постановени по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК по НОХД № 2617/2018 г. В предложението е обоснован извод, че съдия Г. Ушев е допуснал нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Предложението на председателя на ВКС е обсъдено на заседание на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към ВСС" към Съдийската колегия на ВСС, проведено на 18.02.2019 г. Комисията приема решение да внесе предложението на председателя на ВАС в заседание на СК на ВСС, понеже на проведеното гласуване не е постигнато мнозинство (два гласа "за" и два гласа "против") по въпроса да се предложи на СК на ВСС да образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Г. Ушев – административен ръководител на АСНС. Н. заседанието на СК на ВСС е внесено предложение в два варианта: вариант 1 "Образува дисциплинарно производство и избира дисциплинарен състав" и вариант 2 " Не образува дисциплинарно производство". Членът на СК на ВСС А. Дишева е изложила доводи в подкрепа на първия вариант, описвайки в какво се състоят нарушенията по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, които са посочени в предложението на председателя на ВКС. О. е защо, според нея, не са спазени изискванията по чл. 345, ал. 3, във връзка с чл. 319, ал. 2 от НПК и не е изпълнена процедурата по чл. 342, ал. 2 от НПК досежно администрирането на НОХД № 261/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, като това се дължи на устно разпореждане от страна на Г. Ушев към съдията – докладчик по посоченото дело след посещение при него. В подкрепа на втория вариант изказвания са направили Ц. Пашкунова, В. Имова и Д. Кояджиков. Изложени са доводи, че става дума за инцидентен случай, което е описано в доклада от проверката назначена със Заповед № 2807/28.11.2018 г. на председателя на ВКС и за липсата на съдебна практика по чл. 343 от НПК. Обърнато е внимание на правомощията на административния ръководител при образуването на дела при постъпили частни жалби или протести, съгласно чл. 80, ал. 1, б. "в" от Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС). След излагането на мотиви и след проведено гласуване, Съдийската колегия на ВСС е подкрепила вариант 2 "Не образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Г. Ушев – председател на АСНС". Гласуването е проведено при присъствие на десет члена на Съдийската колегия на ВСС, от които девет гласа "за" и един глас "против". Оспореното решение е прието от компетентен орган. Съдийската колегия на ВСС, в качеството си на дисциплинарнонаказващ орган по силата на чл. 311, т. 3, във връзка с чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, има правомощието да образува дисциплинарно производство, от което следва, че в нейна компетентност е и правомощието да откаже да образува дисциплинарно производство. Решението е взето при необходимия кворум и с изискуемото мнозинство, съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗСВ. Същото е мотивирано, съгласно фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ, като за мотиви, с които се приема вариант 2 по направеното предложение, а именно: да не се образува дисциплинарно производство, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу внесеното предложение. При приемане на процесния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В предложението си до СК на ВСС, председателят на ВКС е формулирал два вида нарушения: Първото от тях е по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ – действие, накърняващо престижа на съдебната власт, изразяващо се в това, че извън кръга на правомощията си като административен ръководител на по-горестоящ съд, съдия Г. Ушев е дал устно разпореждане на съдия от по-долустоящия съд, след посещение при този съдия, докладчик по НОХД № 261/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, да извърши фактически и правни действия по посоченото дело, които не съответстват на нормативни разпоредби, нито на установената съдебна практика. По- конкретно, посетил е съдия Хинов, след постъпване на частен протест от прокурора при СпПр и искане по чл. 343 НПК, уведомявайки го за необходимостта особеното искане по чл. 343 от НПК да се администрира възможно най- бързо и да се изпрати на Апелативния специализиран наказателен съд, с оглед спешността на исканото произнасяне. По този начин е създадена неравноправност за страните в процеса, тъй като е разпоредено незабавно администриране и изпращане делото на АСНС, без да са извършени всички процесуални действия, съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, в частност, без да са спазени изискванията на чл. 345, ал. 3, във връзка с чл. 319, ал. 2 от НПК и без да е изпълнена процедурата по чл. 342, ал. 2 от НПК. Според предложението, действайки по този начин, съдия Ушев е накърнил престижа на съдебната власт, защото е засегнал основната роля на съда като независим и безпристрастен арбитър за осъществяване на правораздавателната дейност, при спазване на принципите на справедливост и точно прилагане на законите спрямо всички страни в процеса. Второто нарушение е по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ – неизпълнение на други служебни задължения. Посочено е, че на 16.11.2018 г. в гр. С., ул. "Ч." ..№..., съдия Ушев е образувал ВЧНД № 522/2018 г. по описа на АСНС по протест на прокурор при СпПр и особено искане по реда на чл. 343 от НПК срещу определение от 16.11.2018 г. по НОХД № 2617/2018 г. по описа на СНС, с което са изменени мерките за неотклонение на подсъдимите Д. Иванчева и Б. Петрова от "задържане под стража" в "домашен арест", извършвайки нарушения, изразяващи се във факта, че е сторил това, без да е предвидена възможност за образуване на самостоятелно производство и без да е спазено изискването по чл. 345, ал. 3, във връзка с чл. 319, ал. 2 от НПК частните жалби и протести да се подават чрез съответния първоинстанционен съд; без да са спазени изискванията на НПК за редовност и размяна на книжата и при липса на годен, подлежащ на спиране съдебен акт, подписан от съдебните заседатели - членове на съдебния състав и съдебния секретар, съгласно чл. 311, ал. 2 от НПК. С. З. № 2807/28.11.2018 г. на председателя на ВКС е наредено извършването на проверка на организацията на дейността на АСНС по въззивни наказателни частни дела, образувани и разгледани по частни жалби, респ. частни протести срещу определения на първоинстанционния съд, постановен по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК по искания за промяна на изпълняваните спрямо подсъдимите Д. Иванчева и Б. Петрова мерки за неотклонение, като проверката е възложена на комисия в тричленен състав от съдии от ВКС. С. изготвения доклад на комисията, констатираните нарушения по ВНЧД № 522/2018 г. представляват инцидентен случай на неправилна съдебна практика и не може да се направи обоснован извод за сериозен системен, незаконосъобразен подход при образуването и администрирането на производствата, постановени по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК по искания за промяна на изпълнявани по отношение на подсъдими лица мерки за неотклонение. Посочено е също, че съдебната практика по чл. 343 от НПК е крайно оскъдна. На проведеното заседание на СК на ВСС Ц. Пашкунова се е изказала, че такава практика липсва и няма нито едно такова определение, постановено от въззивна инстанция. Тя е направила уточнение, че, доколкото става въпрос за изолиран случай, образуването на производство пред въззивната инстанция от административния ръководител по неподписан от съдебните заседатели съдебен акт, в контекста на чл. 80, ал. 1 б. "в" от Правилника за администрацията в съдилищата, не може да бъде основание за иницииране на дисциплинарно производство. В. Имова е подкрепила становището на Цв. Пашкунова, изразявайки мнение, че фактическите обстоятелства и по двете групи нарушения не сочат на нарушение на служебните задължения на председателя на АСНС, подкрепяйки своята теза с подробни аргументи. Д. Кояджиков също подкрепя вариант 2 с мотиви, че в конкретния случай, въпреки описаното от председателя на ВКС "накърняване на основната роля на съда на безпристрастен арбитър", съдът вече се е произнесъл със собствения си акт/независимо какъв е бил той/ и този акт е бил обжалван от прокурора- в случая с частен протест и направено особено искане по него. Ето защо, съвсем резонно е председателят, преценявайки, че е налице спешност на произнасянето, да поиска и спешно придвижване на материалите по цялото дело, което по никакъв начин не накърнява ролята на съда да бъде арбитър и не е повлияло върху правораздавателната дейност на първоинстанционния съд. Освен това, по второто нарушение членът на СК на ВСС смята, че задължение на всеки председател на съд е да образува дела, а това, че някой не е спазил реда да сезира въззивната инстанция чрез първата инстанция, не може да ангажира председателя да не образува дело. Напротив, ако процедира така, той ще допусне нарушение на процесуалните правила и тогава би следвало да подлежи на санкция и дисциплинарно наказание. Настоящият състав счита, че не може да се приеме, че е извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, с което да е накърнен престижът на съдебната власт, както и нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, с оглед неизпълнение на други служебни задължения. От една страна, както е отбелязано при изказванията на членовете на СК на ВСС, няма как съдия Ушев да е засегнал основната роля на съда като независим и безпристрастен арбитър, тъй като съдът вече е постановил своя акт. Няма нарушение и при образуване на делото пред въззивната инстанция. То е образувано в съответствие с чл. 342, във връзка с чл. 343 от НПК и чл. 80, ал. 1, б. "в" от ПАС. Не може да се вмени във вина на съдия Ушев, че протестът срещу определението от 16.11.2018 г. по НОХД 2617/2018 г., по описа на СНС не е подаден чрез първоинстанционния съд. Практиката жалби да се подават директно до горестоящия съд не представлява изключение в съдилищата в страната. Това представлява действие на подателя на жалбата и не може да се вменява като нарушение на което и да е лице от съда. Напротив, би било нарушение на служебните задължения на председателя на АСНС да не администрира подадения протест до инстанцията, на която той е административен ръководител. Прави впечатление обстоятелството, че с разпореждане от 16.11.2018 г., съдия- докладчикът Хинов, подробно и изключително обстоятелствено е развил съображения относно подаването на частен протест от прокурора против определението, с което е изменена мярката за неотклонение на две подсъдими лица, като е посочено "непосредствено след заседанието и докладвано на председателя на състава в 13: 40 ч. ", въпреки че заседанието е приключило в 11: 50 ч., засягащи и аргументиращи тезата на съдията по съществото на спора и разпореждащи на съдебния секретар задължението за изготвяне на протокола от съдебно заседание до 15: 30 часа досежно съдебното произнасяне/ мотиви и диспозитив/. В това разпореждане, без посочено фактическо и правно основание за издаването му, не се съдържат данни за дадено устно разпореждане от съдия Ушев съдията да извърши фактически и правни действия по посоченото дело, които не съответстват на нормативни разпоредби, нито на установена съдебна практика. Видно от доказателствата, налице са единствено поставени ръкописни резолюции от съдия Хинов на частния протест с указания за връчване на копия на защитата и за възможността да бъдат подадени възражения в 7- дневен срок, след което протестът да се изпрати на Апелативния специализиран наказателен съд по компетентност. Следва да се отбележи, към частния протест е приложено писмено искане по реда на чл. 343 от НПК, с което се предлага на въззивната инстанция да спре изпълнението на определението /на Специализирания наказателен съд от 16.11.2018 г. / до произнасяне на въззивната инстанция, като отново е положено ръкописно разпореждане на съдията –докладчик от 16.11.2018 г. с текст "незабавно на АС копие на защитата". Не е посочено от съдия Хинов никъде, че е бил заставен да извърши определени действия, непочиващи на закона или че е била извършена намеса в неговата правораздавателна дейност, която да събуди основателно съмнение в действието на председателя на АСНС, включително, че представлява нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Апелативният специализиран наказателен съд, в законен състав, с Определение № 175/16.11.2018 г. по ВНЧХД № 522/2018 г. е констатирал, че частният протест е депозиран направо пред въззивната инстанция, предвид което не е изтекъл 7-дневният срок за възражения на страните, а и е налице произнасяне по друго ВНЧД от 01.11.2018 г. с потвърждаване на мерките за неотклонение, поради което, с оглед изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 от НПК, е спрял изпълнението на определението от 16.11.2018 г. по НОХД № 2617/2018 г. по описа на СНС и е върнал делото на Специализирания наказателен съд за изпълнение на посочената процедура. С това определение, дори и да се приеме, че е било налице някакво нарушение на обичайната практика и нормативните разпоредби и съдът е действал под "внушение" за експедитивност при произнасянето, са санирани процесуалните действия и са спазени изискванията на НПК за проверка на редовност и размяна на книжата, като с писмо, изх. № 7988/16.11.2018 г. на СНС, протоколът от съдебното заседание е бил изпратен на въззивната инстанция. По проверка, възложена със Заповед № 2807 от 28.11.2018 г. на председателя на Върховния касационен съд, извършена на осн. чл. 114, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 9 от Закона за съдебната власт, назначената комисия в състав: Г. Захарова - заместник председател на ВКС и ръководител на Наказателна колегия, К. Костова - председател на I НО и Г. Тонева - съдия във II НО, е излязла със следната препоръка /стр. 14 от делото/: "Комисията счита, че констатираните нарушения по ВНЧД № 522/2018 г. представляват инцидентен случай на неправилна съдебна практика. Не може да се направи обоснован извод за сериозен системен незаконосъобразен подход при образуването и администрирането по производствата, постановени по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК по искания за промяна на изпълнявани по отношение на подсъдими лица мерки за неотклонение. " Съдът посочва, че релевираното от председателя на ВКС неспазване на правилата по администриране на дела при подадено искане за спиране на изпълнение по реда на чл. 270 от НПК не намира опора нито в законовата, нито в подзаконовата нормативна уредба, защото такива ясни правила няма разписани в Г. двадесет и втора "Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и на разпорежданията", а няма и константна съдебна практика. Голословно е и твърдението, че липсвал годен, подлежащ на спиране съдебен акт за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите, подписан от съдебните заседатели- членове на съдебния състав и съдебния секретар, съгласно чл. 311, ал. 2 от НПК на първо място, защото посочената в жалбата разпоредба не е коректна /в нея се казва, че протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар/ и на следващо място, защото протоколът от съдебно заседание, обективиращ и произнасянето по реда на чл. 270 от НПК /по мярката за неотклонение/, който действително следва да съдържа подписите на произнеслия се състав от съдия и двама съдебни заседатели, е подписан и изпратен по надлежния начин на същия ден до горната инстанция. Преди образуване на дисциплинарно производство, съответната колегия на ВСС разполага с правомощието да извърши преценка за обоснованост на предложението на органа по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ. Недопустимо, а още по- малко процесуално оправдано, би било да се разглежда по същество въпрос- с постановяване на решение на съответната колеги на ВСС по основателността на искането, предвид установената очевидна неоснователност, което да обосновава ангажирането на дисциплинарната отговорност на съответния магистрат. Съгласно нормите, установени в Г. шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ и чл. 11. 3. от Правилата за дисциплинарната дейност на ВСС/ приети с решение по Протокол № 60/11.12.2014 г. /, предложението определя обективните и субективните предели на дисциплинарното производство и задължава дисциплинарнонаказващия орган и страните да се позовават само на обстоятелства и факти, установени в дисциплинарното производство, със значение за основанието, вида и размера на дисциплинарната отговорност. В Раздел ІІ, т. 5 от Стандартите за провеждане на дисциплинарно производство по Г. шестнадесета от ЗСВ е посочено, че когато предложението е необосновано или очевидно неоснователно, съответната колегия на ВСС може да откаже да образува дисциплинарно производство с мотивирано решение, което може да се обжалва по реда на АПК от предложителя. Предвид това изрично уточнение, отказът за образуване на дисциплинарно производство поради необоснованост или очевидна неоснователност е обективиран в Стандартите за провеждане на дисциплинарно производство, приети от съдийската и прокурорската колегии на ВСС, които Стандарти, от своя страна, са изготвени по препоръка на Европейската мрежа на съдебните съвети, част от която е и Р. Б.. Залегналите в Стандартите принципи за дисциплинарна отговорност следва да бъдат съобразявани от дисциплинарнонаказващия орган, което той е и сторил, мотивирайки своето становище и гласувайки с мнозинство за предложението да не се образува дисциплинарно производство. Това свое решение, колегията е взела, отчитайки предпоставките за постигане на ефективна реформа в съдебната система- експедитивност, професионализъм и независимост в работата на всеки магистрат. Неоснователни са доводите на оспорващия за незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при несъответствие с целта на закона. Противното разбиране би противоречало на смисъла на възприетия общ принцип на правото на Европейския съюз, прогласен в чл. 6 от АПК - принцип за съразмерността, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат при установена изначална необоснованост на внесеното предложение, би довело до накърняване на неговите законни права и интереси в степен много по-голяма от най-необходимото за целта на закона. С оглед на изложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта му и без индиции за превратно упражнена оперативна самостоятелност. По тези съображения, оспореното решение на Съдийската колегия при ВСС се явява материалнозаконосъобразно поради установената липса на законно основание за образуване на дисциплинарно производство. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като й се присъдят разноски в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по дело договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,