Решение № 94 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2018 г.

Решение № 94 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. и О. С., двамата от [населено място], подадена чрез адвокат И. Константинова против решение № 1808 от 20.03.2018 г. по адм. дело № 317/2018 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-045/06.12.2017 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" С.. В касационната жалба са изложени оплаквания З за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът-директорът на Дирекция"Социално подпомагане"С. чрез ст. юрисконсулт В. Петков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд С.-град е Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-045/06.12.2017 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" С., с която детето Р. С., ЕГН [ЕГН] е настанено временно в Кризисен център "[наименование]" към фондация "А. А.", до настъпване на законово основание за промяна на предприетата мярка и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗАКОН за закрила на детето. Съдът е приел, че заповедта е издадена в необходимата писмена форма, при спазване изискванията на материалния закон и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта отговаря и на целта на закона- да се осигури временна защита на непълнолетно дете, за което са постъпили данни, че е било обект на сексуално посегателство. Решението е правилно. Изводите на съда произтичат от извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Установено е от фактическа страна, че на 04.12.2017 г. в Дирекция "Социално подпомагане" С. е постъпил устен сигнал, видно от Формуляр за приемане на устен сигнал № С. /Д-С-СЛ/498/04.12.2017 г., от К. Данков- ИСДП – 01 РПУ – СДВР. Сигнала касае уведомяване за приложена полицейска закрила по отношение на дете, спрямо което има данни за осъществено насилие (сексуално насилие) в семейството. Във връзка с постъпилия сигнал, от ДСП С. е изготвен Социален доклад № СЛ/Д-С-СЛ/329-001/06.12.2017 г., в който подробно са описани потребностите на детето, свързани с развитието му, капацитета на родителите, факторите на средата и семейството. Направен е извод, че от предоставената информация има данни, че над детето са извършени блудствени действия и оставането му в семейна среда застрашава живота и здравето му, което налага спешното му извеждане. На 06.12.2017 г. от ДСП С. е изготвен и Социален доклад за оценка на постъпил сигнал. Решението по този доклад е за отваряне на работа по случая и спешното настаняване на детето в Кризисен център /КЦ/ "[наименование]" към Фондация "А. А.". Доклада съдържа изложение на предприетите действия и проведени разговори, след получаване на устния доклад. За нуждите на настоящото производство от ДСП О.. е изготвен Социален доклад изх. № ПР/Д-С-О/41-001/14.02.2018 г., който съдържа подробно описание на предприетите мерки за закрила на детето и настаняването му в КЦ. Посочено е, че след настаняването на Р. в КЦ състоянието й е изключително нестабилно. Отразено е, че се е наложил болничен престой. След изписването Р. постепенно се е стабилизирала, но все още избягва контакт с останалите настанени, изолирала се е, прекарва по – голяма част от времето в леглото си, вяла е и отпаднала, често плаче, споделя за проблеми със съня и болки в корема. Изразено е предположение за евентуално наличие на разстройство в храненето. Подробно са анализирани отношенията с родителите, с които детето поддържа контакт, посредством писма и размяна на вещи. Направени са констатации относно сексуалното насилие преживяно от Р. и отношението и към преживяното. Доклада съдържа данни и за психологическото състояние на детето. Във връзка с изнесените в социалните доклади данни и с оглед гарантиране на сигурността и развитието на детето Р. С., е прието за необходимо на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, то да бъде временно настанен в Кризисен център "[наименование]" към Фондация "А. А.". Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Правилен е извода на съда, че необходимостта от настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. По отношение на детето Р. е имало мярка полицейска закрила. От отразеното в социалните доклади се установява, че тя проявява признаци на дете жертва на сексуално насилие. Налице са и данни, че същата се е самонаранявала, както и че това е било неглижирано от семейството й. Поради тази причина са били налице индикации, че случаят е спешен, поради което правилно е издадена заповед за извеждане на детето извън семейството. Касае се за временно настаняване- до настъпването на законово основание за промяна на предприетата мярка и/или до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Правилно административният съд е приел, че събраните по делото доказателства потвърждават извода на административния орган, че детето е било жертва на сексуално насилие в семейството си. Безспорно такова насилие води до сериозна опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено, социално развитие на жертвата. Следователно към дата на издаване на акта са били налице законовите предпоставки за издаване на процесната заповед, с която детето е изведено извън семейството му. От доказателствата по делото се установи, че С. С. е наел апартамент, т. е. може да се предположи, че живее извън семейното жилище на 05.02.2018 г., което е почти два месеца след издаване на заповедта. Към датата на издаване на заповедта той е живеел в жилището на родителите си. От друга страна социалните доклади, изготвени след настаняването на детето в КЦ, установяват, че състояние на Р. е нестабилно. В същото време тя е започнало да споделя информация относно сексуалното насилие, на което е била жертва. От друга страна се забелязва безкритичност към станалото. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на процесната заповед са били налице законовите предпоставки на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДете за настаняването на детето извън семейството. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд С.-град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,