Решение № 12827 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2009 г.

Решение № 12827 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2009 г., II о., докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Калинка -Димитър Димитров" от гр. Бургас срещу решение № 320 от 23.03.2009 г. по адм. дело № 1508/2008 г. на Административен съд Бургас, като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Димитър Димитров против Заповед № 2434 от 15.09.2008 г. на зам. кмета на община Бургас за премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ на преместваем обект - метален павилион за пакетиране на захарни изделия, с площ от 3 кв. м. и навес към него, находящ се на тротоара на ул. "Иван Вазов" № 2 Бургас. Оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, правилно приложен материален закон и е постановено при спазени съдопроизводствени правила. Заповедта е издадена от компетентен орган, обстоятелство обсъдено от съда. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед за премахване на конкретния преместваем обект е издадена при спазване на предвидената в чл. 57а, ал. II и ал. III от ЗУТ процедура и при наличие на правилно посочени фактически и правни основания. В подкрепа на този извод след анализиране на относимите за настоящото производство обстоятелства е установено, че оспорената заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Заповедта се предхожда от констативен акт № 150 от 11.08.2008 г., за който жалбоподателя е уведомен и е подадено от него възражение, с което административно производствените правила при издаването на акта са спазени. Представено е като доказателство по делото разрешение за строеж издадено на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) от 1995 г., което е с отпаднало основание, предвид издаденото по-късно разрешение за поставяне на обекта от 04.04.2007 г. по реда на чл. 56 от ЗУТ със срок до края на същата година. Неоснователни са възраженията на касатора, че в настоящия казус следва да намери приложение разпоредбата на § 17, ал. I от ПЗР на ЗУТ, чиято процедура следва да се спазва при премахване на павилиона. Във връзка с неоснователността на този довод, който е направен и пред първоинстанционния съд са изложени обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. Също така съгласно чл. 8 от наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Бургас, след изтичане на срока на разрешението, лицата получили разрешение са длъжни да демонтират обектите. По делото е установено, че за 2007 г. жалбоподателят е имал разрешение за поставяне на процесния преместваем обект, но не е имал такова за 2008 г. Законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото издаване, а към 15.09.2008 г. жалбоподателят не е имал разрешение за поставяне на преместваем обект, поради което заповедта законосъобразно е издадена на основание това нарушение, както е приел и съда. Съдът е обсъдил фактическите и правни основания посочени в заповедта и е стигнал до извода за нейната законосъобразност. Решението на Върховният административен съд от 21.12.2008 г. по адм. дело № 10065/2008 г., с което е оставено в сила решението на Административен съд Бургас, с което е отменен изричния отказ за издаването на разрешение за поставяне на процесния преместваем обект за 2008 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне не би могло да промени изводите на съда в обжалваното решение по две причини: административният орган при новото произнасяне по в изпълнение на цитираното влязло в сила решение на Върховния административен съд не би могъл да издаде разрешение за преместваем обект за изтекъл период от време, а само за в бъдеще; по своето предназначение съгласно чл. 2 от цитираната Наредба преместваемите обекти са целогодишни и кратковременни, което означава че разрешенията се издават за срок най-много за една година и то за предстоящата година. Макар и административният орган да не е спрял производството по издаване на процесната заповед до окончателното решаване на правния спор по съдебен ред по обжалването на отказа за издаването на разрешение за преместваем обект за 2008 г. по чл. 56 от ЗУТ, основателно съдът е приел, че това не представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 54, ал. I, т. 5 от АПК, тъй като не е налице преюдициалност между двете производства. Всички доводи на касатора и относимите за настоящото производство доказателства са обсъдени от съда с изложени обосновани мотиви и оплакванията в касационната жалба се излагат за втори път от касатора пред настоящата инстанция. При проверката на решението по наведените доводи в касационната жалба се установи, че не са допуснати нарушения по чл. 209 от АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение