Решение № 10441 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2013 г.

Решение № 10441 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Стара Загора против решение № 37/15.03.2013 г. по адм. дело № 512/2012 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54б, ал. 1 и ал. 7, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 г.) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът погрешно е формулирал правните си изводи относно приложимите разпоредби, регламентиращи начина и реда за формиране и изчисляване на паричното обезщетение за безработица (ПОБ). Претендира неточно прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., отбелязвайки че освен международните договори всяка страна прилага и собственото си национално законодателство, за да прецени отговаря ли заинтересованото лице на условията му. Посочва, че материалноправната регламентация, съдържаща се в чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО е единствената приложима в конкретния случай с оглед установените правила на социална координация между европейските осигурителни институции. Ответната по жалбата страна - Жени Христова Атанасова, от гр. Казанлък счита същата за неоснователна. Посочва, че правилно административният съд е приел, че при определяне на ПОБ не следва да се прилага разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО досежно периодите с придобит осигурителен стаж и доход в държава-членка на ЕС съгласно нейното законодателство. Отбелязва, че обезщетението следва да бъде изчислено върху доходите реализирани в периода по чл. 54б, ал. 1 КСО. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е обсъдил всички относими към настоящия спор доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като правилно е стигнал до извода, че при определянето на полагаемото се обезщетение за безработица не следва да се има предвид само разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО. Отбелязва, че правилно е изтълкувана и приложена, както горецитираната законова разпоредба от КСО, така също и чл. 61 от Регламент № 883/2004 г., както и съображения № 1, № 22 и № 14 от преамбюла му. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 37/15.03.2013 г. по адм. дело № 512/2012 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отменил като незаконосъобразно по жалба на Жени Христова Атанасова, от гр. Казанлък решение № 131/19.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора, с която е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 232 - 00 - 1781 - 3/05.10.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Върнал е преписката на директора на ТП на НОИ - Стара Загора за постановяване на решение по обжалваното разпореждане, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО. Посочил е, че дневното парично обезщетение на Жени Атанасова е следвало да бъде определено за периода по чл. 54б, ал. 1 КСО след съобразяване на придобития осигурителен доход в Република България и този във Великобритания. Позовал се е на правила № 1, № 12 и № 14 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното съдебно решение за правилно по своя резултат, но постановено при неточно дадени указания досежно прилагането на общностното право. Фактите по спора сочат, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и след спазване на административнопроизводствените правила. Страните не спорят по обстоятелствата, касаещи придобития осигурителен стаж и доход. По делото е установено, че по надлежния ред и с изискуемия структуриран електронен документ (СЕД U002) за Жени Атанасова е потвърден период за осигурена заетост по законодателството на Великобритания за времето от 13.06.2011 г. до 21.05.2012 г. Прекратяването на заетостта е станало поради изтичане на срока на договора, което съгласно писмо вх. № 00-17-71#1/02.10.2012 г. на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" към НОИ е приравнено на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, т. 3 от КТ. При изчисляване размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица за периода по чл. 54б, ал. 1 КСО, органите на НОИ са установили периоди, през които лицето не е било осигурено за безработица - 01.07.2010 г. - 14.11.2010 г. За времето от 15.11.2010 г. - 14.05.2011 г. и 20.06.2012 г. - 30.06.2012 г. Жени Атанасова е работила в Република България по трудов договор в СОУ "Екзарх Антим I" гр. Казанлък и по трудов договор с "Теодор - ДГ" ООД, гр. Казанлък, като е била осигурявана за всички социални рискове. При определяне размера на отпуснатото обезщетение за безработица органите на НОИ законосъобразно са зачели периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на Великобритания, като завършени съгласно българското законодателство. Установили са и наличието на материалноправните предпоставки по чл. 54а КСО. Спорът между страните касае размера на отпуснатото парично обезщетение и по-конкретно технологията на неговото изчисляване. Органите на НОИ са приели, че периодът по чл. 54б, ал. 1 КСО, от който следва да се определи размера на дневното парично обезщетение за безработица (последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването), е от 01.07.2010 г. до 30.06.2012 г., като в този период са включени периоди без осигурителни вноски за безработица, период на осигурена заетост по законодателството на Великобритания и осигурителни периоди в България. Приели са, че в съответствие с чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО за времето на осигурена заетост по законодателството на Великобритания (периода от 13.06.2011 г. до 21.05.2012 г.), за определяне на осигурителния доход за изчисляване на дневното обезщетение за безработица следва да се вземе предвид среднодневната минимална работна заплата, установено за страната, а за периодите от15.11.2010 г. - 14.05.2011 г. и 20.06.2012 г. - 30.06.2012 г. - осигурителният доход на лицето в България, съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО. Законосъобразно административният съд е приел, че предметът на спора изключва приложението на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, на която норма са се позовали административните органи. Видно от доказателствата по делото, за осигурителния стаж, придобит от лицето във Великобритания се установява, че в качеството му на период на осигурена заетост представлява определен от държавата-членка по място на заетостта осигурителен период, а не зачетен осигурителен период като признат за приравнен на период на заетост по това законодателство без да се дължат, респ. внасят осигурителни вноски, през който лицето е придобило осигурителен стаж за работа по трудово правоотношение. В тази насока е и константната съдебна практика на Върховния административен съд - виж решение № 4399/06.04.2010 г. по адм. дело № 15378/2009 г. ВАС, VI о. и решение № 12673/15.10.2012 г. по адм. дело № 9215/2012 г. ВАС, VIо. Настоящата инстанция обаче не споделя указанията на първоинстанционния съд по прилагане на преамбюла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Целите на регламента са да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите-членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите-членки като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. При изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, органите на НОИ следва да съобразят нормата на чл. 62, § 1 от регламента, която гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция (чл. 54б, ал. 1 КСО) предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Българското законодателство като законодателство, прилагано от компетентната институция, с разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 КСО е въвело изискуем осигурителен период - последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В случая този осигурителен период (01.07.2010 г. - 30.06.2012 г.), включва и периода на осигурена заетост (13.06.2011 г. - 21.05.2012 г.), през който спрямо Жени Атанасова се е прилагало законодателството на друга държава-членка (Великобритания). Следователно изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, следва да бъде извършено при прилагането на нормата по чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, т. е. при отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство. Последната заетост на Жени Атанасова е работа по трудово правоотношение в Република България въз основа на сключен трудов договор с ТД "Теодор - ДГ" ООД, гр. Казанлък и в този смисъл получаваното от Атанасова трудово възнаграждение за тази заетост е именно осигурителния доход, на база на който следва да се изчисли ПОБ на правоимащото лице. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно по своя резултат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение