Решение № 16134 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2013 г.

Решение № 16134 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Велико Търново, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Тончо Трифонов Събев, срещу решение № 252 от 13.05.2013 г. по адм. дело № 128/2013 г. на Административен съд - Велико Търново.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С експертно решение (ЕР) № 2544 от 8.09.2005 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - гр. Велико Търново е признал 53 % инвалидност на детето Валентина Иванова Блажева от същия град, обусловена от общо заболяване цьолеакия и хронично рецидивираща уртикария. Като дата на инвалидизирането е определена датата, на която детето е родено - хх.хх.хххх г., а инвалидността е определена със срок от три години - до 1.09.2008 г.

1. По делото няма данни, а и между страните не се спори, че непосредствено след изтичането на срока на инвалидността детето не е било преосвидетелствано.

1. Няколко години по-късно, обаче, с ЕР № 3525 от 10.12.2012 г. същата ТЕЛК е приела вид и степен на увреждане на детето също 53 % и също с дата на инвалидизирането 11.11.2002 г., но вече поради общите заболявания атопичен дерматит и астма с преобладаващ алергичен компонент.

1. Въз основа на това ново ЕР майката на детето е подала молба - декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция.

Със заповед № 1489 от 4.01.2013 г. касационният жалбоподател е отпуснал на детето интеграционни добавки по чл. 25, ал. 1, чл. 29 и чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), считано от 1.12.2012 г.

1. Майката Милена Делчева Русинова е оспорила заповедта с довода, че според чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ, в случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е прекратена, въз основа на новата социална оценка, при условие че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане, ако молба-декларацията е подадена в едномесечен срок от издаването на новото експертно решение на ТЕЛК, а в случая всички тези предпоставки били налице: преосвидетелстване на детето без промяна в датата на инвалидизиране (11.11.2002 г.) и без промяна в степента на трайно намалената работоспособност (53 % без чужда помощ).

1. С решение № РДСП 14-9 от 29.01.2013 г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Милена Делчева Русинова с мотиви, че двете диагнози - цьолеакия и атопичен дерматит - сочат на различни по характер заболявания, нееднакво засягащи здравето на човека, а това обстоятелство сочи на извода, че е налице разлика във вида на увреждането по смисъла на ППЗИХУ. Освен това с първото ЕР е призната необходимост на детето от чужда помощ, а с второто тази необходимост е отречена, от което следва, че е налице и разлика в степента на увреждане.

II. С посоченото решение Великотърновският административен съд е отменил заповед № 1489 от 4.01.2013 г. на касационния жалбоподател и му е върнал преписката за произнасяне по молбата-декларация съобразно дадените от него указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. "Спорният въпрос се свежда до това дали е налице промяна в степента на увреждането, предвид посоченото в първото експертно решение "с чужда помощ" и във второто "без чужда помощ". Видно от нормата (на чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза) степента на намалена работоспособност, респ. степента на увреждането, е отделен показател, както отделен показател е потребността от чужда помощ. (Но) чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ поставя изискване да няма промяна в степента на увреждането, а не дали лицето ползва или не чужда помощ, поради което оспорената заповед противоречи на закона."

1. "Съдът не намира за необходимо да обсъжда разликата в заболяването на детето, както е посочено в потвърдителното решение на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане град Велико Търново, от което се извежда извод за разлика във вида на увреждането, тъй като вида заболяване и неговата еднаквост при освидетелстването и преосвидетелстването не е въздигнат от закона като критерий за отпускане на добавки за социална интеграция и то не влияе на степента увреждането. Казано по друг начин, от едно и също заболяване може да се налице различни степени на увреждане, както и една и съща степен на увреждане може да е налична от различни заболявания и законът е определил приложимостта на степента на увреждане, а не на вида заболяване."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Великотърновския административен съд становище, поради следните съображения:

1. С отменената заповед касационният жалбоподател е отпуснал на детето три интеграционни добавки, считано от 1.12.2012 г. В тази й част заповедта е позитивен акт и не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес. Майката на детето не е оспорила размера на интеграционните добавки. Спорът, заявен с жалбата на майката, е началната дата, от която следва да бъдат отпуснати тези интеграционни добавки. Следователно, предмет на оспорване в тази част е отказът на касационния жалбоподател да отпусне определените от него интеграционни добавки от началото на месеца, следващ месеца, през който те са били прекратени. В останалата й, позитивна за детето част, заповедта е трябвало да бъде приведена в изпълнение, освен ако неудачно формулираното от майката оспорване на заповедта в нейната цялост е било причина за неизпълнението.

1. Майката е оспорила и липсата на месечна добавка за обучение (чл. 27, ал. 1 ППЗИХУ). В мотивите към постановеното от него решение Великотърновският административен съд е изразил становище, че "не следва да се произнася по искането за отпускане на добавки за обучение (защото) в молбата - декларация (...) няма искане за добавка за обучение - дори напротив, посочено е, че такава добавка не се иска."

Това становище е в очевидно противоречие с правилото на чл. 127, ал. 1 АПК, според което съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане.

1. Според чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е прекратена:

• в случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания въз основа на новата социална оценка,

• при условие че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна във вида и степента на увреждане,

• ако молба-декларацията е подадена в едномесечен срок от издаването на новото експертно решение на ТЕЛК.

В практиката на ТЕЛК/НЕЛК трайно е възприето разбирането, че медицинското освидетелстване на лица със заболяване е два вида: първоначално и последващо. Последващото освидетелстване е получило наименованието "преосвидетелстване" и от своя страна бива: редовно - което се извършва след изтичането на срока на инвалидизирането, предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние, и извънредно - когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказаните условия на труд или причинната връзка, или се иска по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативни актове. Същественият въпрос е първоначалното освидетелстване еднократно действие на ТЕЛК/НЕЛК ли е или освидетелстването на всяко ново заболяване (ново увреждане) е винаги първоначално освидетелстване, независимо, че някога в миналото същото лице е имало призната степен на увреждане по повод друго заболяване. Съществеността на въпроса налага съдът да му даде отговор след като даде възможност на страните да изразят становище по него и след като вземе мнението на ТЕЛК какво по вид преосвидетелстване са отразили в ЕР № 3525 от 10.12.2012 г.

Според § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби към Закона за здравето "вид и степен на увреждане" е състояние на хронично травматично или нетравматично увреждане (болест), при които лицето в нетрудоспособна възраст е с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система. Поради това изискването на чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ за промяна във вида и степента на увреждане означава да няма промяна в състоянието на хронично травматично или нетравматично увреждане (болест). Отговорът на въпроса има ли промяна във вида на увреждането (болестта) изисква специални знания по медицина, но Великотърновският административен съд е избегнал обсъждането му изразявайки становище, че "не намира за необходимо да обсъжда разликата в заболяването на детето (...) тъй като видът заболяване и неговата еднаквост при освидетелстването и преосвидетелстването не е въздигнат от закона като критерий за отпускане на добавки за социална интеграция и то не влияе на степента увреждането", което е очевидно неправилно, с оглед на цитираната легална дефиниция на понятието "вид и степен на увреждане".

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон (чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ) и е необосновано - поради което следва да бъде отменено. Според чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а според чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Следователно разрешаването на въпроса има ли в процесния случай промяна във вида (и степента) на увреждането на детето е в тежест както на оспорващата, така и на директора на ДСП. Разрешаването на този въпрос, както се посочи и по-горе, изисква специални знания по медицина, поради което е необходимо експертно заключение на медицинска експертиза, а това означава, че събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Затова и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Великотърновския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,