Решение № 11045 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2019 г.

Решение № 11045 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Станоев от [населено място] против решение № 270/21.12.2018 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 485/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/06/3/0.0.0225/2/01/04/01/08.11.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът счита, че е имал възможност да изпълни задължението си по програмата, ако правилно е бил уведомен, че закупеният терен не попада в планински терен. Счита, че е разполагал с достатъчно технологично време за създаване на ново насаждение с череши и спазване на ангажимента по програмата, тъй като е предизвикал проверка във връзка със заявка за второ пращане на втората година от подпомагането и не е нарушил умишлено договора. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Благоевград не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е по дадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/06/3/0.0.0225/2/01/04/01/08.11.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград, с който е отказано напълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по договор № 10/06/3.00.0225 от 4.04.2017 г. и на А. Станоев е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева, представляващо първо плащане по договора, ведно с лихвата, считано от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване, на основание чл. 37, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /"Наредба № 10/10.06.2016"/ С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП и съгласно заповед № ОЗ-РД/286/01.02.2017 г. в кръга на правомощията му по чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за форма и съдържание. От фактическа страна съдът е установил, че между жалбоподателя и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 10/06/3.00.0225/04.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от същия фондът изисква връщане на първото плащане и отказва получаването на второ плащане когато ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които е оценен проекта посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г., съгласно Приложение 1 от договора. Според съда посочената клауза от договора е в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 5, т. 1-4 от Наредба № 10/10.06.2016 г., според която когато проектът е получил приоритет по критериите, посочени в ал. 1, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансовата помощ. При неизпълнение на това задължение на основание чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредбата ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото първо плащане по чл. 10, т. 1, заедно със съответната лихва. В конкретния случай съдът е установил, че проектът на А. Станоев е получил приоритет по критерия "разположение изцяло на земеделското стопанство в планински район", видно от списък на критериите за подбор, представляващ Приложение 1 към договора. Съгласно бизнес плана на ползвателя, същият следва да придобие и създаде трайни насаждения череши в размер на 4. 000 дка в планински райони. В случая е налице придобиване чрез сделка на недвижими имоти в с. Дворище и с. Лиляч, об. Кюстендил, с обща площ над 4 000 дка. Според Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват имотът в с. Лиляч попада в район с ограничения, различни от планинските, а имотът в с. Дворище е в планински район, но площта му не отговаря на бизнес плана. Въз основа на тези факти, съдът е приел, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 19, ал. 5 от Наредба № 10/10.06.2016 г. и на чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора, поради което са налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения АУПДВ. Формиран е краен извод, че актът е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и е съобразен с целта на закона. Решението е неправилно постановено. Съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил доводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения АУПДВ. По делото няма спор, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договор № 10/06/3.00.0225/04.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., А. Станоев е поел задължение да изпълни представения от него и одобрен бизнес план, част от който е задължението да създаде ново насаждение (на череши) с площ 4 000 дка. Не е спорно също, че по силата на договора, земеделското му стопанство трябва да е разположено изцяло в планински район, по който критерий проект № 10/06/3.00.0225 е получил 10 т приоритет. Установено е, че част от създадените нови насаждения - в землището на с. Лиляч, общ Невестино, обл. Кюстендил не са разположени в планински район. За това обстоятелство, ползвателят е узнал за първи път едва с уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК за образуване на административното производство за издаване на АУПДВ за отказ на второто плащане и връщане на полученото първо плащане по договора. В тази връзка с подаденото възражение от 3.09.2018 г. Станоев е поискал от органите на ДФ Земеделие - Разплащателна агенция възможност да спази поетия ангажимент. По това възражение не са изложени мотиви в оспорения АУПДВ. Нарушението на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е съществено, тъй като видно от останалите доказателства по преписката жалбоподателят е изпълнявал стриктно поетите ангажименти по договор № 10/06/3.00.0225/04.04.2017 г., като е изпълнил всички указания за отстраняване нередовности по заявката за второ плащане и е представил всички поискани от административния орган документи с уведомителни писма за отстраняване на нередовности от 3.07.2018 г., от 1.08.2018 г. и от 22.08.2018 г. Допуснатото нарушение е относимо преценката за наличието на основания по чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г., на които е издаден оспореният АУПДВ. Тази норма предвижда, че получателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ в едно със законната лихви, когато проектът му е отчетен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1 - т. 4 и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен и предполага пълно неизпълнение на това задължение. Ако административният орган бе обсъдил възражението на ползвателя, би извършил преценка дали подобно искане представлява уведомление за промяна в сроковете за изпълнение на бизнес плана и писмено изложение на мотивите, които налагат тази промяна ( арг. от чл. 37, ал. 1, т. 10 от Наредба № 10/10.06.2016 г.) Освен това от данните по преписката е видно, че съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, жалбоподателят е започнал реалното изпълнение на бизнес плана в уговорения срок - не по-дълъг от 9 месеца от сключване на договора. В тази връзка по делото е приложено уведомително писмо № 1029/8.01.2018 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което ползвателят се уведомява да представи доказателства, в 15 - дневен срок от получаването му, за действителното започване на изпълнението на одобрения в договора за подпомагане бизнес план. С придружително писмо от 13.02.2018 г. в изпълнение на тези указания, жалбоподателят е заявил, че в изпълнение на бизнес плана си на 11.01.2018 г. е закупил недвижим имот в землището на с. Лиляч, общ. Невестино, обл. Кюстендил с ЕКАТТЕ 43709. Следователно още към момента на започване изпълнението на бизнес плана, на органите от ДФЗ - Разплащателна агенция е било оповестено от страна на ползвателя, че изпълнението на поетите ангажименти включва придобиването на недвижим имот в района на с. Лиляч. Няма данни по преписката на Станоев да са дадени указания за съответствието на така приетите действия с одобрените критерии. В тази връзка е и доводът на жалбоподателя, че ако бе получил своевременно указания, че действията му по изпълнение на плана не отговарят на критерия, по който е получил приоритет, то той би разполагал с нужното технологично време за своевременно създаване на ново насаждение в планински район. От данните по преписката е видно, че при подаване на заявката за второ плащане от 25.04.2018 г. е представил нотариален акт за покупко - продажба на 1/2 идеална част от поземлен имот 029006 ЕКАТТЕ 43709, в с. Лиляч. Видно от контролен лист за ОП1- ПМ за посещение на място от 10.05.2018 г. при извършената проверка на място органите на ДФ Земеделие - РА изрично са посочили "ДА", че местонахождението на инвестициите/стопанството/обекта отговаря на одобрения проект. Всички тези действия на администрацията са създали у ползвателя разумното очакване, че изпълнението на бизнес плана е в съответствие с поетите задължения по договора и ще получи финансиране под формата на второ плащане. В производството по издаване на отказа за извършване на второ плащане органите на ДФЗ - РА, като органи които прилагат правото на Съюза по ПРСР са длъжни да спазват принципа на защита на оправданите правни очаквания, като основен принцип на това право. В оспорения акт липсва обсъждане на посочените факти от преписката във връзка с възражението на ползвателя за предоставяне на възможност да спази ангажимента си. Тези обстоятелства са релевантни за съответствието на АУПДВ с целта на закона. Съгласно чл. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" има за цел: 1. икономическо развитие и укрепване на малките земеделски стопанства като устойчиви и жизнеспособни единици; 2. ускоряване на модернизацията и технологичното обновление на малките земеделски стопанства; 3. подобряване на опазването на околната среда и борба с климатичните промени. Преценката на първоинстанционния съд по този критерий за законосъобразност е изцяло бланкетна. С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Налице са касационни основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, отмяна на акта и връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявката за второ плащане от 25.04.2018 г. на А. Станоев, след обсъждане на възражението на ползвателя и при съобразяване на действията на административните органи на ДФЗ - РА във връзка с местонахождението на стопанството на жалбоподателя. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,