Решение № 5509 от 7.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Якоруда чрез нейния пълномощник срещу решение 2067/26.11.2021 г. по адм. д. 1292021 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-А. Сали и Ф. Авджийска чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Сали и Ф. Авджийска срещу заповед 100/13.06.2019 г., с която кметът на община Якоруда е наредил премахване на строеж плътна ограда в УПИ XXIV в кв. 55 по плана на гр. Якоруда, като незаконен строеж изградена без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Изградената на място плътна ограда като размери е предвидена по одобрения проект и издаденото разрешение за строеж 18/18.07.2006 г. за изграждане на Дървопреработващо предприятие в УПИ XXIV, пл. 1789 в кв. 55 по плана на гр. Якоруда. В обяснителната записка към проекта част архитектура, с положен печат и подпис за одобряването му от главния архитект на община Якоруда на 04.07.2006 г. (положеният подпис не е на заемащият длъжността директор на дирекция А. Биков), които не са оспорени относно автентичността, освен едноетажна сграда дървопреработващо предприятие, с проекта е предвидено "Имотът ще бъде заграден с плътна ограда с Н до 2.20 м, разположена в рамките на имота стр. 3 на обяснителната записка. Вещото лице е констатирало при огледа, че описаният в оспорената заповед строеж "плътна ограда" съответства на местоположение и размери на описаната плътна ограда в проекта към строителните книжа за изграждане на дървопреработващо предприя в УПИ XXIV, пл. 1789 в кв. 55 по плана на гр. Якоруда. Не без значение за отсъствие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ в конкретния случай е обстоятелството, че строежът Дървопреработващо предприятие е въведен в експлоатация с издаване на Удостоверение 5/15.07.2008 г., като е констатирано изграждането му в съответствие с одобрения проект следователно и за предвидената по проекта по част Архитектура ограда. Еевентуално несъответствие на разрешение за строеж N 18/18.07.2006 г. с предвижданията на ПУП, относно регулацията на УПИ XXIV, не е основание строежът "плътна ограда" да бъде определен като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на която разпоредба се е позовал ответникът при издаване на заповедта. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че издаденото разрешение за строеж включва и изграждането на плътна ограда. Видно от представената обяснителна записка за обект "дървопреработвателно предприятие" е предвидено имотът да бъда заграден с плътна ограда с височина до 2, 20 м, разположена в рамките на имота с бетонова основа и 2 см тухлена зидария и стоманобетонови колони през 2, 874/2, 70 м. В част "архитектура" към обяснителната записка е описана на чертеж и предвидена ограда. На тази плоскост решаващият съд обосновено е заключил, че въпреки че общината не разполага с одобрения проект във всичките му части, то това не може да игнорира факта на налични строителни книжа и за оградата. За този извод съдът се позовава на документи, представени от община Якоруда. Те са част от административната преписка, приета като доказателство по делото и са заверени вярно с оригинала. Именно в представените и заверени от общината документи обяснителни записки и проект част архитектура освен едноетажна сграда е предвидено имотът да бъде заграден с плътна ограда. В самото разрешение за строеж е записано, че се издава въз основа на съгласуваните и одобрени проекти. В случая според заключението на вещото лице, изготвило графологичната експертиза за представените от жалбоподателите документи е налице пренасяне с техническо средство на отпечатъците на правоъгълни печати и подписа за главен архитект на община Якоруда, но по делото са представени документи със същото съдържание, заверени са вярно с оригинала от община Якоруда, които не са оспорени от страните и съдът се е позовал на тях. Поради това изводът на съда за наличие на строителни книжа и за оградата е законосъобразен и обоснован. В този смисъл правилно е отбелязано от съда, че в обяснителната записка към проекта част архитектура е положен печат и подпис за одобряването му от главния архитект, който не е подписът на заемащия длъжността директор на дирекция А. Биков. Обстоятелството пък за неналичието в общината на отделна строителна документация, отнасяща се само и единствено до оградата на имота, не опровергава представените от самата община документи за наличие на строителни книжа за процесната ограда. Поради това възраженията на касатора, че съдът се е позовал на документи, които следва да бъдат изключени, е неоснователно. Нещо повече, не може да се вмени задължение за страната да представи оригинали на строителни книжа, които общината сама е задължена по закон да пази. Съгласно чл. 155, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ оригиналът на разрешението за строеж се съхранява безсрочно в архива на общинската (районната) администрация, като Към разрешението за строеж се прилага заверено копие от одобрения инвестиционен (екзекутивен) проект. Ако общината не пази оригиналите на одобрените инвестиционни проекти, то това задължение е още по-малко за страната за пази тези оригинали. Такова законово задължение е определено само за общината и неизпълнението му не може да бъде тълкувано във вреда на титуляра на строителните книжа. На последно място без значение е обстоятелството, констатирано от вещото лице по геодезическата експертиза за отклонение на оградата в югозападната й част от регулационната граница на УПИ XXIV. След като оградата в оспорената заповед по местоположение и размери съответства на описаната плътна ограда в строителните книжа за изграждане на дървопреработващо предприятие в УПИ XXIV, то констатираното отклонение правилно е преценено от съда като евентуално несъотвествие с одобрените строителни книжа, което не се обхваща от фактическото и правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което основание е издадена обжалваната заповед. Законосъобразен е и изводът на съда, че строежът Дървопреработващо предприятие е въведен в експлоатация с издаване на Удостоверение 5/15.07.2008 г., като е констатирано изграждането му в съответствие с одобрения проект следователно и за предвидената по проекта по част архитектура ограда, което също сочи на отсъствие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за материално незаконосъобразна, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 900 /деветстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,