Решение № 43 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 172/2013 г.

Решение № 43 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 172/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Генчо Кръстев Павлов от гр. Свиленград чрез процесуалния му представител адв. Иванов срещу решение № 2402/2.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2273/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 261106300/13.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 534/15.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта за определените данъчни задължения по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.) - патентен данък като окончателен годишен данък в размер на 12 000 лв. и лихви 8529,12 лв. и патентен данък по чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 12 000 лв. и лихва 6916,28 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е установил фактическата обстановка и оттам е стигнал до погрешни правни изводи. Изложени са доводи, че дейността, която жалбоподателят извършва, не може да бъде квалифицирана като "заложна къща" и не следва да се облага с патентен данък. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са посочени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Бъчварова я оспорва и моли да се потвърди обжалваното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба единствено по отношение на ревизирания период 2007 г. Върховният административен съд - осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Иван Павлов против ревизионния акт за патентен данък по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчния период 2007 г., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са установили, че жалбоподателят е предоставял заеми срещу договорна ипотека, като дейността му може да бъде определена като "заложна къща". Прието е, че системното сключване на този тип договори може да бъде квалифицирано именно като дейност на "заложна къща" и следва да бъде обложено с окончателен годишен патентен данък. С оглед гореизложеното АС - Пловдив, е приел, че от представените доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство се налага безспорен извод за правилността на направените от органите по приходите установявания в ревизионния акт, потвърдени с решението на директора на Дирекция "ОУИ". Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав на осмо отделение счита че първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение в съответствие с материалния и процесуалния закон и обосновано на доказателствата. Правилно, след като е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, АС - Пловдив, е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания РА. Във връзка с приобщените доказателства съдът обосновано е приел, че те са достатъчни, за да достигне до извода, че жалбоподателят е осъществявал патентна дейност, тъй като е давал заеми на физически лица, като е вписвана договорна ипотека върху недвижими имоти на заемополучателите, за да се обезпечат заемите. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че след като е доказано по делото, че касаторът е осъществявал патентна дейност - "заложна къща" по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.), то той дължи окончателен годишен данък, без значение дали от тази дейност са реализирани приходи или не. Неоснователни са доводите, изложени от касатора, че ревизираното лице е предоставяло безлихвени заеми в качеството си на физическо лице, като от същите не е реализирало никакви доходи. Видно от представените доказателства - нотариални актове за договорна ипотека, ревизираното лице е сключвало тези договори системно за кратки срокове. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.) третира облагане с патентен данък при извършване на дейност "заложна къща". Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че законодателят не е дефинирал за конкретната хипотеза на облагане с окончателен годишен данък понятието системно, но като се има предвид, че за периода 2006 г. са сключени 10 бр. договори за заеми с различни физически и юридически лица с учредяване на договорни ипотеки върху недвижими имоти за обезпечаване на вземанията, то изводът е, че е извършвана заложна дейност. При тези установени по делото факти следва, че ревизираният субект е осъществявал дейността по даване на заеми не инцидентно и еднократно, а системно. Без правно значение за настоящия казус е, че Генчо Павлов не е придобивал ипотекираните имоти поради невръщане на заемите, тъй като при патентния данък не се изисква резултатност, а само осъществяване на една от посочените в чл. 31 ЗОДФЛ (отм.) дейности. Позоваването от процесуалния представител на касатора на Наредбата за дейността на заложните къщи и съществуващата в нея забрана за ипотекиране на недвижими имоти като обезпечения на вземанията е неоснователно, тъй като за процесния ревизиран период тази наредба не е приложимо право, предвид че е влязла в сила, считано от 27.02.2009 г. Правилно в мотивите си първоинстанционният съд е анализирал нормите на ЗЗД, които регламентират залога и ипотеката. В тази връзка обосновано е посочено, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) не разграничава двата вида обезпечение (движима или недвижима вещ) по посочените по-горе договори и същата не може да бъде тълкувана стеснително. Независимо че в чл. 3, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи е посочено, че заложната къща не може да предоставя заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, то с оглед факта, че тази наредба не е била в сила по време на ревизираните периоди, нейните разпоредби са неприложими в настоящия казус. На последно място следва да се отбележи, че настоящият състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и по отношение на ревизирания период 2007 г. Независимо че ревизираното лице е предоставило само два заема срещу договорна ипотека за този период, както бе споменато по-горе, законодателят не е дал изрично определение за системност. С оглед фактите по делото настоящият състав на Върховния административен съд - осмо отделение, приема съжденията на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е осъществявал дейност като "заложна къща" за този период, за правилни и законосъобразни. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд - осмо отделение,